Темата за полигамията в арабския свят отдавна предизвиква любопитство и спорове. Една италианка, която пътува по света и пише за различни култури, решила лично да попита млад арабин как една жена приема появата на втора съпруга в семейството. Отговорът, който получила, я оставил без думи.
„Защо жена ми да се ядосва?“ Младият арабин, едва на 25 години и вече баща на две деца, обяснил спокойно, че според него една съпруга трябва да поставя щастието на мъжа си над всичко. „Ако истински го обича, тя трябва да бъде щастлива, че друга жена може да го направи щастлив“, казал той. По думите му, ако мъжът има нужда от втора жена, любящата съпруга не бива да се противопоставя, а да приеме решението му. Той дори обяснил, че според Корана мъжът е длъжен да се отнася еднакво към всички свои жени – с еднакво внимание, подаръци и грижа.
Историята обаче не приключила само с този разговор. Авторката разказва как заедно със своя приятелка се срещнали с въпросния арабин в китайския град Гуанджоу, където той живеел и работел. В началото всичко изглеждало напълно нормално. Мъжът бил възпитан, галантен и направил добро впечатление. Поканил ги на вечеря и ги уверил, че има успешен бизнес и живее в голям апартамент. Когато обаче двете посетили дома му, останали шокирани. „Апартаментът беше огромен, но навсякъде имаше фасове, люспи от семки и тежка миризма“, разказва жената.
След като чули възгледите му за брака и полигамията, двете приятелки започнали да се чувстват все по-некомфортно. „В думите му имаше нещо едновременно сериозно и плашещо“, признава авторката. Те решили да се измъкнат без предупреждение и отишли в зоопарка, надявайки се повече да не го видят. Но мъжът не се отказал. След като разбрал къде се намират, арабинът настоял да се видят отново. Когато се срещнали повторно, поведението му вече било напълно различно – обиден, раздразнен и силно контролиращ. В ресторанта дори се ядосал, защото момичетата сами платили храната си, възмущавайки се, че това е опит за унижение.
По време на разговора мъжът започнал да убеждава приятелката ѝ да се премести при него и да работи с него в Гуанджоу. „Откъде идваше това самочувствие? Познаваше я от толкова малко време, а вече говореше така, сякаш е негова собственост“, спомня си авторката. Приятелката ѝ дори дала фалшив адрес от страх той да не започне да я търси. В края на историята жената признава, че не иска да съди хората според националността или религията им. Но казва, че при много мъже от общества, в които полигамията е позволена, е забелязала една и съща черта – силно доминиращо отношение към жените. „Не всички искаха втора жена, но почти всички гледаха на жената като на човек, който трябва да се подчинява“, споделя тя.
Темата за полигамията в арабския свят отдавна предизвиква любопитство и спорове. Една италианка, която пътува по света и пише за различни култури, решила лично да попита млад арабин как една жена приема появата на втора съпруга в семейството. Отговорът, който получила, я оставил без думи.
„Защо жена ми да се ядосва?“ Младият арабин, едва на 25 години и вече баща на две деца, обяснил спокойно, че според него една съпруга трябва да поставя щастието на мъжа си над всичко. „Ако истински го обича, тя трябва да бъде щастлива, че друга жена може да го направи щастлив“, казал той. По думите му, ако мъжът има нужда от втора жена, любящата съпруга не бива да се противопоставя, а да приеме решението му. Той дори обяснил, че според Корана мъжът е длъжен да се отнася еднакво към всички свои жени – с еднакво внимание, подаръци и грижа.
Историята обаче не приключила само с този разговор. Авторката разказва как заедно със своя приятелка се срещнали с въпросния арабин в китайския град Гуанджоу, където той живеел и работел. В началото всичко изглеждало напълно нормално. Мъжът бил възпитан, галантен и направил добро впечатление. Поканил ги на вечеря и ги уверил, че има успешен бизнес и живее в голям апартамент. Когато обаче двете посетили дома му, останали шокирани. „Апартаментът беше огромен, но навсякъде имаше фасове, люспи от семки и тежка миризма“, разказва жената.
След като чули възгледите му за брака и полигамията, двете приятелки започнали да се чувстват все по-некомфортно. „В думите му имаше нещо едновременно сериозно и плашещо“, признава авторката. Те решили да се измъкнат без предупреждение и отишли в зоопарка, надявайки се повече да не го видят. Но мъжът не се отказал. След като разбрал къде се намират, арабинът настоял да се видят отново. Когато се срещнали повторно, поведението му вече било напълно различно – обиден, раздразнен и силно контролиращ. В ресторанта дори се ядосал, защото момичетата сами платили храната си, възмущавайки се, че това е опит за унижение.
По време на разговора мъжът започнал да убеждава приятелката ѝ да се премести при него и да работи с него в Гуанджоу. „Откъде идваше това самочувствие? Познаваше я от толкова малко време, а вече говореше така, сякаш е негова собственост“, спомня си авторката. Приятелката ѝ дори дала фалшив адрес от страх той да не започне да я търси. В края на историята жената признава, че не иска да съди хората според националността или религията им. Но казва, че при много мъже от общества, в които полигамията е позволена, е забелязала една и съща черта – силно доминиращо отношение към жените. „Не всички искаха втора жена, но почти всички гледаха на жената като на човек, който трябва да се подчинява“, споделя тя.
