Певицата Мими Николова, която поколения българи помнят с вечния хит „Замълчи, замълчи“, признава, че живее изключително икономично. 87-годишната изпълнителка получава пенсия малко над 150 евро и е свикнала да пресмята всеки разход, за да успее да изкара месеца.
По думите ѝ великденската добавка от 50 евро не е достатъчна на фона на високите цени, но все пак е някаква помощ. „Не са достатъчни, но като няма други възможности — все е нещо“, казва певицата. Освен пенсията си, Мими Николова получава и допълнителна сума от 500 лева от Министерството на културата по линия на „Златният Орфей“. „Иначе нямаше изобщо да мога да се справя“, признава тя.
Певицата разказва, че и през последната зима не е използвала електрически отоплителни уреди, за да пести ток. „Не пускам никакви електрически печки, духалки, радиатори. Блокът ни е тухлен, като се облека дебело, и не ми е студено. Стоя вкъщи с няколко пуловера, шалове, с вълнени клинове“, споделя Мими Николова. Тя живее сама и се старае да ограничава всички сметки до минимум.
На Великден певицата е била в църквата „Свети Петър и Павел“, където пее. След това нейни роднини я поканили на гости. „Агнешко не съм си купувала, много не си падам по него. Но си взех яйца и козунак“, разказва тя. Мими Николова си спомня, че преди сама е месила козунаци, но вече не го прави. „Сега продават всичко и те улесняват, лошото е, че е много скъпо. Но вече няма хубави козунаци. На вкус не могат да се сравняват с тези отпреди години“, казва изпълнителката. Според нея домашният вкус се е загубил, тъй като съвременните козунаци се правят с машини и често не са това, което трябва да бъдат.
Мими Николова е категорична, че добавката от 50 евро не е достатъчна, защото цените вече са двойни. Тя дава пример с квартална сладкарница, където бозата преди струвала 1 лев, а сега е 1 евро. „Значи увеличението е двойно. Помощите за пенсионерите трябва да бъдат по-големи, за да могат все пак да посрещат празниците“, смята Николова. На въпрос как успява да се справи с поскъпването, певицата отговаря кратко: „Както всички останали. Здрава да съм, другото ще се нареди.“
Тя не крие недоумението си, че въпреки оплакванията от бедност много хора изхвърлят годни вещи и храна. „Гледам колко хора изхвърлят различни неща, а казват, че са бедни. Изхвърлят канапета, матраци, обувки, дрехи с етикети съм виждала, храни също. Това не мога да го разбера“, казва певицата. Мими Николова признава, че почти не готви, защото така пести и ток, и продукти. „Само си правя чай, е, и някоя супа. Понякога си правя фасул, много го обичам. Като направя една тенджера, ям от нея цяла седмица“, разказва тя. Често ѝ е по-изгодно да си купи готова храна от топлата витрина, вместо да хаби ток и продукти за готвене в големи количества.
Въпреки трудностите, ниската пенсия и високите цени, Мими Николова запазва спокойствие и вяра. Тя не се оплаква излишно, а приема живота с търпение и практичност. Историята на Мими Николова показва трудната реалност на много възрастни хора у нас — хора, дали много на българската култура, но принудени в старините си да живеят с постоянни ограничения.
Певицата Мими Николова, която поколения българи помнят с вечния хит „Замълчи, замълчи“, признава, че живее изключително икономично. 87-годишната изпълнителка получава пенсия малко над 150 евро и е свикнала да пресмята всеки разход, за да успее да изкара месеца.
По думите ѝ великденската добавка от 50 евро не е достатъчна на фона на високите цени, но все пак е някаква помощ. „Не са достатъчни, но като няма други възможности — все е нещо“, казва певицата. Освен пенсията си, Мими Николова получава и допълнителна сума от 500 лева от Министерството на културата по линия на „Златният Орфей“. „Иначе нямаше изобщо да мога да се справя“, признава тя.
Певицата разказва, че и през последната зима не е използвала електрически отоплителни уреди, за да пести ток. „Не пускам никакви електрически печки, духалки, радиатори. Блокът ни е тухлен, като се облека дебело, и не ми е студено. Стоя вкъщи с няколко пуловера, шалове, с вълнени клинове“, споделя Мими Николова. Тя живее сама и се старае да ограничава всички сметки до минимум.
На Великден певицата е била в църквата „Свети Петър и Павел“, където пее. След това нейни роднини я поканили на гости. „Агнешко не съм си купувала, много не си падам по него. Но си взех яйца и козунак“, разказва тя. Мими Николова си спомня, че преди сама е месила козунаци, но вече не го прави. „Сега продават всичко и те улесняват, лошото е, че е много скъпо. Но вече няма хубави козунаци. На вкус не могат да се сравняват с тези отпреди години“, казва изпълнителката. Според нея домашният вкус се е загубил, тъй като съвременните козунаци се правят с машини и често не са това, което трябва да бъдат.
Мими Николова е категорична, че добавката от 50 евро не е достатъчна, защото цените вече са двойни. Тя дава пример с квартална сладкарница, където бозата преди струвала 1 лев, а сега е 1 евро. „Значи увеличението е двойно. Помощите за пенсионерите трябва да бъдат по-големи, за да могат все пак да посрещат празниците“, смята Николова. На въпрос как успява да се справи с поскъпването, певицата отговаря кратко: „Както всички останали. Здрава да съм, другото ще се нареди.“
Тя не крие недоумението си, че въпреки оплакванията от бедност много хора изхвърлят годни вещи и храна. „Гледам колко хора изхвърлят различни неща, а казват, че са бедни. Изхвърлят канапета, матраци, обувки, дрехи с етикети съм виждала, храни също. Това не мога да го разбера“, казва певицата. Мими Николова признава, че почти не готви, защото така пести и ток, и продукти. „Само си правя чай, е, и някоя супа. Понякога си правя фасул, много го обичам. Като направя една тенджера, ям от нея цяла седмица“, разказва тя. Често ѝ е по-изгодно да си купи готова храна от топлата витрина, вместо да хаби ток и продукти за готвене в големи количества.
Въпреки трудностите, ниската пенсия и високите цени, Мими Николова запазва спокойствие и вяра. Тя не се оплаква излишно, а приема живота с търпение и практичност. Историята на Мими Николова показва трудната реалност на много възрастни хора у нас — хора, дали много на българската култура, но принудени в старините си да живеят с постоянни ограничения.
