Разведох се със съпруга си преди около година. Раздялата ни беше толкова болезнена и тежка, че в момента дори не си честитим рождените дни.
През цялото това време в живота ми не е имало друг мъж, тъй като все още съм парализирана от болката, която преживях. Напълно съзнавам, че не бива да се страхувам от общуването с представителите на силния пол, но просто не мога да преодолея себе си. Сега съм на 51 години и с всяка изминала минута усещам как самотата започва да ми тежи непосилно.
Започнах да ставам все по-затворена и необщителна. Дори в офиса избягвам контактите с колеги мъже, дори когато са по чисто служебни въпроси. Ако преди комплиментите от мъже ми носеха радост, то сега те ме карат да изпитвам неудобство, до степен да се изчервявам. Всъщност, привикнах към самотата, защото тя ми осигурява илюзия за комфорт и сигурност.
Днес най-после мисля за себе си, докато преди почти не отделях време за личното си щастие – мислите ми винаги бяха заети с грижи за децата, съпруга и останалите близки. Сега, когато аз съм приоритет, изпитвам странно чувство на вина. Не съм свикнала да харча цялата си заплата само за собствените си нужди.
Постоянно се боря с депресивни състояния. Силно копнея някой мъж да ме прегърне здраво и просто да ми каже, че всичко ще бъде наред. Липсва ми подкрепата на децата и приятелките, искам да има мъж, който ме чака у дома вечер, но там няма никого. Обмислях варианта да си взема домашен любимец, но разбирам, че той не може да замести човешката близост, а същевременно не успявам да се впусна в нова връзка. Сякаш съм попаднала в омагьосан кръг, от който не мога да изляза.
Разбира се, самотният живот има своите плюсове и минуси, но не желая да прекарам така остатъка от дните си. Опитвам се да започна начисто, но страховете ми винаги надделяват и веднага изплуват всички лоши спомени. Въпреки това не губя надежда, че някой ден ще мога отново да обичам и може би дори да създам ново семейство. Не се страхувам от възрастта си – вярвам, че тепърва ми предстоят хубави неща, защото все още съм красива и умна жена.
Източник: zajenata.bg
Разведох се със съпруга си преди около година. Раздялата ни беше толкова болезнена и тежка, че в момента дори не си честитим рождените дни.
През цялото това време в живота ми не е имало друг мъж, тъй като все още съм парализирана от болката, която преживях. Напълно съзнавам, че не бива да се страхувам от общуването с представителите на силния пол, но просто не мога да преодолея себе си. Сега съм на 51 години и с всяка изминала минута усещам как самотата започва да ми тежи непосилно.
Започнах да ставам все по-затворена и необщителна. Дори в офиса избягвам контактите с колеги мъже, дори когато са по чисто служебни въпроси. Ако преди комплиментите от мъже ми носеха радост, то сега те ме карат да изпитвам неудобство, до степен да се изчервявам. Всъщност, привикнах към самотата, защото тя ми осигурява илюзия за комфорт и сигурност.
Днес най-после мисля за себе си, докато преди почти не отделях време за личното си щастие – мислите ми винаги бяха заети с грижи за децата, съпруга и останалите близки. Сега, когато аз съм приоритет, изпитвам странно чувство на вина. Не съм свикнала да харча цялата си заплата само за собствените си нужди.
Постоянно се боря с депресивни състояния. Силно копнея някой мъж да ме прегърне здраво и просто да ми каже, че всичко ще бъде наред. Липсва ми подкрепата на децата и приятелките, искам да има мъж, който ме чака у дома вечер, но там няма никого. Обмислях варианта да си взема домашен любимец, но разбирам, че той не може да замести човешката близост, а същевременно не успявам да се впусна в нова връзка. Сякаш съм попаднала в омагьосан кръг, от който не мога да изляза.
Разбира се, самотният живот има своите плюсове и минуси, но не желая да прекарам така остатъка от дните си. Опитвам се да започна начисто, но страховете ми винаги надделяват и веднага изплуват всички лоши спомени. Въпреки това не губя надежда, че някой ден ще мога отново да обичам и може би дори да създам ново семейство. Не се страхувам от възрастта си – вярвам, че тепърва ми предстоят хубави неща, защото все още съм красива и умна жена.
Източник: zajenata.bg
