Бившият премиер и последовател на Андрей Луканов създаде олигархията в нашата страна чрез „хищническа“ приватизация и позволи пълната доминация на „Отворено общество“.
В нашето общество рядко се стига до консенсус, но едно проучване от 2019 г. ясно доказа, че всяко правило има своето изключение. Социологическо изследване на „Галъп интернешънъл“, публикувано през ноември на същата година, показа, че всеки втори пълнолетен българин е категоричен в едно: „Костов е виновен за всичко“.
Става въпрос за подмяната на идеите на десницата в България. За скандалната приватизация, при която активи за десетки и стотици милиони бяха продадени за суми, които понякога бяха под една десета от реалната им стойност, или дори за символичния 1 долар. За създаването и възхода на олигархията.
Случайно или не, буквално месец след това изследване бившият премиер на България в периода 1997-2001 г. най-сетне обяви своето оттегляне от публичния живот. Съответно – и от навика си да назидателства и да се намесва в политиката чрез инсталирани от него зависими политици. Въпреки това, от време на време родното задкулисие, на чието раждане той помогна, го изважда от сенките на имението му в Драгалевци, за да лансира тезиси, удобни за създадената от него олигархия.
Така днес флагманите на корпоративно-олигархичния кръг „Капитал“ на бизнесмена с политически апетити – Иво Прокопиев, който се е развил именно благодарение на Костовата приватизация, се събудиха със статия на бившия премиер на своите заглавни страници.
Въпросният материал всъщност е специално написан от него коментар за сайта Mediapool на бившата говорителка на правителството му и виден представител на медийната машина на „Капитал“ и българския клон на „Отворено общество“ – Стояна Георгиева. Целта на публикацията е да разкритикува промените в Закона за съдебната власт, внесени от мнозинството в Народното събрание в лицето на „Прогресивна България“.
И разбира се, да лансира изменения, които са удобни за кръга „Капитал“ и неговото политическо прокси в Народното събрание – ПП-ДБ, които в текстовете на Костов не са посочени поименно, а като „реформаторски фракции“. Например, че „съдебната власт се нуждае от пълно прочистване, което обаче не може да направи сама“ и това трябва да бъде извършено от новото мнозинство, но единствено с помощта на въпросните т.нар. „реформаторски фракции“. Костов не пропуска да пробута и старата си мечта прокуратурата да бъде извадена от Темида и да бъде под контрола на изпълнителната власт, ставайки част от Министерството на правосъдието.
Тази му мечта е толкова стара, колкото и фиксацията върху съдебната власт на Костов и политическите му протеже в лицето на върхушката на вече споменатия корпоративно-олигархичен кръг и обслужващите го политици и самозвани НПО „експерти“. Причината за тази идея и фиксация е една и съща – желанието им да превърнат Темида и в частност прокуратурата в инструмент срещу опонентите им. Желание, което може да се сбъдне само ако тя наистина бъде извадена от независимата съдебна власт и поставена под контрола на изпълнителната.
Тук е важно да се подчертае, че това е в правомощията не на обикновено, а на Велико Народно събрание и Костов много добре го знае, тъй като се опитваше да го направи още когато командваше на „Дондуков“ 1 и разполагаше с мнозинство в НС. Въпреки това, сега явно лансира идеята като димка, за да създаде възможност политическите проксита на олигархията от ПП-ДБ да влязат отново в „играта“ за прочистване – или по-точно – овладяване на съдебната власт.
Говорим за същата коалиция, която през 2024 г. поиска „подялба на принципа 50 на 50“ с ГЕРБ на овакантените висши постове в съдебната власт, което стана причина за поредната политическа криза и предсрочни избори в държавата. Това се случи, въпреки че публично се твърди, че са за независима съдебна власт.
Но да се върнем на Костов и по-конкретно на въпроса защо от повече от две десетилетия иска прокуратурата да попадне под контрола на изпълнителната власт. В неговия случай отговорът се обобщава в емблематичната фраза „Иване, кажи си!“, изречена по негов адрес през 2000 г. от тогавашния президент Петър Стоянов. Фраза, която всъщност приканваше Костов да признае за корупцията в кабинета му, достигнала към онзи момент пандемични размери.
Размерите бяха толкова големи, че дори смяната на състава на половината кабинет не можа да уталожи напрежението в обществото. А не успя, защото самият Костов остана начело на правителството, извършило приватизация, превърнала се в „хищническо разграбване“, както я определи тогавашният главен прокурор Никола Филчев. Според него при нея са били продадени държавни активи за 30 млрд. лева, но в хазната са влезли едва 3 млрд. лева.
На този фон половината от управленския мандат на Костов беше белязан от прокурорски разследвания за корупция срещу негови министри и създадени от него бизнесмени като Прокопиев, на което тогавашният премиер отговаряше с атаки срещу държавното обвинение и с опити, включително чрез законодателни промени, да влияе върху него и да намали независимостта му.
Самата приватизация пък беше направена от уж „десния“ и „син“ министър-председател по модел, чийто идеолог е „тъмночервеният“ Андрей Луканов. Костов се доказа като последовател на Луканов не само в икономически план, връчвайки огромни дялове от бизнеса в България на наследници на бившата номенклатура или на лица, пряко обвързани с бившите тайни служби в лицето на ДС, но и в геополитически.
Продължавайки стартирания от него процес по овладяване на обществените и институционални структури в полза на „Отворено общество“ на американския милиардер-спекулант Джордж Сорос, в чийто наместник в България се превърна именно ръководителят на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев. Бившият министър-председател впрочем е човекът, допринесъл за създаването не само на този олигарх. Той стои и зад възхода на бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, източил милиардите на вложителите във фалирала банка и укриващ се вече 12 години от българското правосъдие в Сърбия.
Както разкри един от свидетелите по делото срещу Василев, в знак на благодарност за помощта на Костова, бившият банкер лично е разпоредил да се дават всеки месец по 25 000 лева на експремиера и дъщеря му Мина.
На този фон опитите на бившия министър-председател да морализаторства и да дава напътствия, особено по тема съдебна реформа, са меко казано трагикомични. Защото обществото вече си даде присъдата за него и е крайно време Костов наистина да се отдаде на мълчанието и да престане да занимава хората със себе си.
Бившият премиер и последовател на Андрей Луканов създаде олигархията в нашата страна чрез „хищническа“ приватизация и позволи пълната доминация на „Отворено общество“.
В нашето общество рядко се стига до консенсус, но едно проучване от 2019 г. ясно доказа, че всяко правило има своето изключение. Социологическо изследване на „Галъп интернешънъл“, публикувано през ноември на същата година, показа, че всеки втори пълнолетен българин е категоричен в едно: „Костов е виновен за всичко“.
Става въпрос за подмяната на идеите на десницата в България. За скандалната приватизация, при която активи за десетки и стотици милиони бяха продадени за суми, които понякога бяха под една десета от реалната им стойност, или дори за символичния 1 долар. За създаването и възхода на олигархията.
Случайно или не, буквално месец след това изследване бившият премиер на България в периода 1997-2001 г. най-сетне обяви своето оттегляне от публичния живот. Съответно – и от навика си да назидателства и да се намесва в политиката чрез инсталирани от него зависими политици. Въпреки това, от време на време родното задкулисие, на чието раждане той помогна, го изважда от сенките на имението му в Драгалевци, за да лансира тезиси, удобни за създадената от него олигархия.
Така днес флагманите на корпоративно-олигархичния кръг „Капитал“ на бизнесмена с политически апетити – Иво Прокопиев, който се е развил именно благодарение на Костовата приватизация, се събудиха със статия на бившия премиер на своите заглавни страници.
Въпросният материал всъщност е специално написан от него коментар за сайта Mediapool на бившата говорителка на правителството му и виден представител на медийната машина на „Капитал“ и българския клон на „Отворено общество“ – Стояна Георгиева. Целта на публикацията е да разкритикува промените в Закона за съдебната власт, внесени от мнозинството в Народното събрание в лицето на „Прогресивна България“.
И разбира се, да лансира изменения, които са удобни за кръга „Капитал“ и неговото политическо прокси в Народното събрание – ПП-ДБ, които в текстовете на Костов не са посочени поименно, а като „реформаторски фракции“. Например, че „съдебната власт се нуждае от пълно прочистване, което обаче не може да направи сама“ и това трябва да бъде извършено от новото мнозинство, но единствено с помощта на въпросните т.нар. „реформаторски фракции“. Костов не пропуска да пробута и старата си мечта прокуратурата да бъде извадена от Темида и да бъде под контрола на изпълнителната власт, ставайки част от Министерството на правосъдието.
Тази му мечта е толкова стара, колкото и фиксацията върху съдебната власт на Костов и политическите му протеже в лицето на върхушката на вече споменатия корпоративно-олигархичен кръг и обслужващите го политици и самозвани НПО „експерти“. Причината за тази идея и фиксация е една и съща – желанието им да превърнат Темида и в частност прокуратурата в инструмент срещу опонентите им. Желание, което може да се сбъдне само ако тя наистина бъде извадена от независимата съдебна власт и поставена под контрола на изпълнителната.
Тук е важно да се подчертае, че това е в правомощията не на обикновено, а на Велико Народно събрание и Костов много добре го знае, тъй като се опитваше да го направи още когато командваше на „Дондуков“ 1 и разполагаше с мнозинство в НС. Въпреки това, сега явно лансира идеята като димка, за да създаде възможност политическите проксита на олигархията от ПП-ДБ да влязат отново в „играта“ за прочистване – или по-точно – овладяване на съдебната власт.
Говорим за същата коалиция, която през 2024 г. поиска „подялба на принципа 50 на 50“ с ГЕРБ на овакантените висши постове в съдебната власт, което стана причина за поредната политическа криза и предсрочни избори в държавата. Това се случи, въпреки че публично се твърди, че са за независима съдебна власт.
Но да се върнем на Костов и по-конкретно на въпроса защо от повече от две десетилетия иска прокуратурата да попадне под контрола на изпълнителната власт. В неговия случай отговорът се обобщава в емблематичната фраза „Иване, кажи си!“, изречена по негов адрес през 2000 г. от тогавашния президент Петър Стоянов. Фраза, която всъщност приканваше Костов да признае за корупцията в кабинета му, достигнала към онзи момент пандемични размери.
Размерите бяха толкова големи, че дори смяната на състава на половината кабинет не можа да уталожи напрежението в обществото. А не успя, защото самият Костов остана начело на правителството, извършило приватизация, превърнала се в „хищническо разграбване“, както я определи тогавашният главен прокурор Никола Филчев. Според него при нея са били продадени държавни активи за 30 млрд. лева, но в хазната са влезли едва 3 млрд. лева.
На този фон половината от управленския мандат на Костов беше белязан от прокурорски разследвания за корупция срещу негови министри и създадени от него бизнесмени като Прокопиев, на което тогавашният премиер отговаряше с атаки срещу държавното обвинение и с опити, включително чрез законодателни промени, да влияе върху него и да намали независимостта му.
Самата приватизация пък беше направена от уж „десния“ и „син“ министър-председател по модел, чийто идеолог е „тъмночервеният“ Андрей Луканов. Костов се доказа като последовател на Луканов не само в икономически план, връчвайки огромни дялове от бизнеса в България на наследници на бившата номенклатура или на лица, пряко обвързани с бившите тайни служби в лицето на ДС, но и в геополитически.
Продължавайки стартирания от него процес по овладяване на обществените и институционални структури в полза на „Отворено общество“ на американския милиардер-спекулант Джордж Сорос, в чийто наместник в България се превърна именно ръководителят на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев. Бившият министър-председател впрочем е човекът, допринесъл за създаването не само на този олигарх. Той стои и зад възхода на бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, източил милиардите на вложителите във фалирала банка и укриващ се вече 12 години от българското правосъдие в Сърбия.
Както разкри един от свидетелите по делото срещу Василев, в знак на благодарност за помощта на Костова, бившият банкер лично е разпоредил да се дават всеки месец по 25 000 лева на експремиера и дъщеря му Мина.
На този фон опитите на бившия министър-председател да морализаторства и да дава напътствия, особено по тема съдебна реформа, са меко казано трагикомични. Защото обществото вече си даде присъдата за него и е крайно време Костов наистина да се отдаде на мълчанието и да престане да занимава хората със себе си.
