Нови данни от Института „Ифо“, цитирани от ДПА, разкриват неочакваната реалност зад покупката на един литър гориво в Германия. През април 2026 г. средностатистическият служител е трябвало да работи точно около пет минути, за да зареди въпросното количество в резервоара на автомобила си.
Въпреки масовото усещане за непосилен финансов натиск, експертите излязоха със стряскащо спокойна оценка. Оказва се, че поскъпването на петрола на световните пазари всъщност не представлява по-голяма тежест за германските служители в сравнение с предходни години. Затварянето на стратегическия Ормузки проток наистина изстреля цените нагоре, но историческият анализ показва нещо съвсем различно от масова криза. Според директора на института за Дрезден Марсел Тум, тежестта за средния германец не е необичайно висока в исторически план.
Причината за този феномен се крие в десетилетния устойчив ръст на заплатите, който напълно е компенсирал скока в цените на бензиностанциите. Статистиката за последните 35 години показва, че историческият диапазон за покупка на литър гориво се движи между 3 и 6 минути труд. На този фон текущата ситуация при дизела е близо до горната граница, но все още няма отбелязан рекорд. Спрямо нивата от периода 2006–2013 г. сегашното натоварване остава предимно под тогавашните стойности.
Дори при екстремни цени от 2,40 евро за литър бензин Е10 или 2,50 евро за литър дизел, необходимото работно време остава стабилно. Това потвърждава и управляващият директор на „Ифо“ за Дрезден Йоахим Рагниц, визирайки по-старите и по-тежки за работещите периоди.
Ефектът обаче не е еднакъв за всички и крие сериозни капани за обществото. Високите цени на горивата натоварват много повече домакинствата с по-ниски доходи, които зависят пряко от автомобилите си. В същото време общите мерки за облекчение, като масовите отстъпки за гориво, облагодетелстват в еднаква степен домакинствата със средно и високо потребление. Според Марсел Тум това изкривяване води до огромни данъчни загуби, които накрая трябва да бъдат поети от цялото общество.
Средностатистическият българин трябва да работи между 13 и 15 минути, за да закупи един литър бензин А-95, което е значително по-дълго от времето, необходимо на шофьорите в Западна Европа. Въпреки че този показател представлява сериозно подобрение спрямо периода преди десетилетие, когато за литър гориво у нас се работеше близо час, разликата в доходите прави всяко зареждане в България три пъти по-скъпо отнесено към времето, прекарано на работното място.
Нови данни от Института „Ифо“, цитирани от ДПА, разкриват неочакваната реалност зад покупката на един литър гориво в Германия. През април 2026 г. средностатистическият служител е трябвало да работи точно около пет минути, за да зареди въпросното количество в резервоара на автомобила си.
Въпреки масовото усещане за непосилен финансов натиск, експертите излязоха със стряскащо спокойна оценка. Оказва се, че поскъпването на петрола на световните пазари всъщност не представлява по-голяма тежест за германските служители в сравнение с предходни години. Затварянето на стратегическия Ормузки проток наистина изстреля цените нагоре, но историческият анализ показва нещо съвсем различно от масова криза. Според директора на института за Дрезден Марсел Тум, тежестта за средния германец не е необичайно висока в исторически план.
Причината за този феномен се крие в десетилетния устойчив ръст на заплатите, който напълно е компенсирал скока в цените на бензиностанциите. Статистиката за последните 35 години показва, че историческият диапазон за покупка на литър гориво се движи между 3 и 6 минути труд. На този фон текущата ситуация при дизела е близо до горната граница, но все още няма отбелязан рекорд. Спрямо нивата от периода 2006–2013 г. сегашното натоварване остава предимно под тогавашните стойности.
Дори при екстремни цени от 2,40 евро за литър бензин Е10 или 2,50 евро за литър дизел, необходимото работно време остава стабилно. Това потвърждава и управляващият директор на „Ифо“ за Дрезден Йоахим Рагниц, визирайки по-старите и по-тежки за работещите периоди.
Ефектът обаче не е еднакъв за всички и крие сериозни капани за обществото. Високите цени на горивата натоварват много повече домакинствата с по-ниски доходи, които зависят пряко от автомобилите си. В същото време общите мерки за облекчение, като масовите отстъпки за гориво, облагодетелстват в еднаква степен домакинствата със средно и високо потребление. Според Марсел Тум това изкривяване води до огромни данъчни загуби, които накрая трябва да бъдат поети от цялото общество.
Средностатистическият българин трябва да работи между 13 и 15 минути, за да закупи един литър бензин А-95, което е значително по-дълго от времето, необходимо на шофьорите в Западна Европа. Въпреки че този показател представлява сериозно подобрение спрямо периода преди десетилетие, когато за литър гориво у нас се работеше близо час, разликата в доходите прави всяко зареждане в България три пъти по-скъпо отнесено към времето, прекарано на работното място.
