Учени и лекари от години изследват какво отличава хората, които живеят дълго и запазват добро здраве дори в напреднала възраст. Оказва се, че не само гените определят дълголетието, а и ежедневните навици, отношението към живота и начинът, по който човек се грижи за себе си. Според експерти съществуват няколко общи черти, които често се срещат при хората, достигнали дълбока старост.
Хората, които умеят да планират и мислят за бъдещето, обикновено живеят по-дълго. Не става дума само за подреден график, а за отношението към собствения живот и здраве. Те не пренебрегват сигналите на тялото, не отлагат профилактичните прегледи и рядко живеят в постоянен хаос и стрес. Според специалистите хроничното напрежение повишава нивата на кортизол – хормон, който ускорява износването на организма.
Рязкото качване и сваляне на килограми натоварва организма и увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет. Експертите посочват, че хората с умерено и стабилно тегло по-често се радват на добро здраве в дългосрочен план. В държави с висока продължителност на живота, като Япония, е популярен принципът човек да става от масата леко гладен, вместо преял.
Психолозите твърдят, че начинът, по който възприемаме възрастта си, има огромно значение за здравето. Хората, които не се страхуват от остаряването и не го приемат като трагедия, по-често остават активни, социални и жизнени. Изследвания на Йейлския университет дори показват, че позитивното отношение към старостта може да удължи живота с няколко години.
Един от най-силните фактори за дълголетие се оказват човешките взаимоотношения. Хората, които поддържат връзка със семейството и приятелите си, по-рядко страдат от депресия, деменция и сърдечни заболявания. Според учените усещането за подкрепа намалява стреса и влияе положително на имунната система.
Любопитството и желанието да учим нови неща поддържат мозъка активен дори в напреднала възраст. Специалистите обясняват, че хората, които постоянно откриват нови хобита, маршрути, рецепти или умения, по-бавно губят паметта и когнитивните си способности. Мозъкът буквално остава трениран.
Дълголетниците често имат още една важна черта – умеят да не се вкопчват в негативните емоции. Това не означава, че игнорират проблемите, а че не позволяват на стреса и тревогите да завладеят живота им. Изследванията показват, че положителната нагласа е свързана с по-ниски нива на възпаление в организма и по-добра работа на имунната система. Експертите са категорични, че дълголетието рядко е резултат от едно голямо решение. По-често то е съвкупност от малки ежедневни избори – как се храним, как спим, как реагираме на стреса и дали умеем да живеем в хармония със себе си.
Учени и лекари от години изследват какво отличава хората, които живеят дълго и запазват добро здраве дори в напреднала възраст. Оказва се, че не само гените определят дълголетието, а и ежедневните навици, отношението към живота и начинът, по който човек се грижи за себе си. Според експерти съществуват няколко общи черти, които често се срещат при хората, достигнали дълбока старост.
Хората, които умеят да планират и мислят за бъдещето, обикновено живеят по-дълго. Не става дума само за подреден график, а за отношението към собствения живот и здраве. Те не пренебрегват сигналите на тялото, не отлагат профилактичните прегледи и рядко живеят в постоянен хаос и стрес. Според специалистите хроничното напрежение повишава нивата на кортизол – хормон, който ускорява износването на организма.
Рязкото качване и сваляне на килограми натоварва организма и увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет. Експертите посочват, че хората с умерено и стабилно тегло по-често се радват на добро здраве в дългосрочен план. В държави с висока продължителност на живота, като Япония, е популярен принципът човек да става от масата леко гладен, вместо преял.
Психолозите твърдят, че начинът, по който възприемаме възрастта си, има огромно значение за здравето. Хората, които не се страхуват от остаряването и не го приемат като трагедия, по-често остават активни, социални и жизнени. Изследвания на Йейлския университет дори показват, че позитивното отношение към старостта може да удължи живота с няколко години.
Един от най-силните фактори за дълголетие се оказват човешките взаимоотношения. Хората, които поддържат връзка със семейството и приятелите си, по-рядко страдат от депресия, деменция и сърдечни заболявания. Според учените усещането за подкрепа намалява стреса и влияе положително на имунната система.
Любопитството и желанието да учим нови неща поддържат мозъка активен дори в напреднала възраст. Специалистите обясняват, че хората, които постоянно откриват нови хобита, маршрути, рецепти или умения, по-бавно губят паметта и когнитивните си способности. Мозъкът буквално остава трениран.
Дълголетниците често имат още една важна черта – умеят да не се вкопчват в негативните емоции. Това не означава, че игнорират проблемите, а че не позволяват на стреса и тревогите да завладеят живота им. Изследванията показват, че положителната нагласа е свързана с по-ниски нива на възпаление в организма и по-добра работа на имунната система. Експертите са категорични, че дълголетието рядко е резултат от едно голямо решение. По-често то е съвкупност от малки ежедневни избори – как се храним, как спим, как реагираме на стреса и дали умеем да живеем в хармония със себе си.
