За едно 16-годишно момиче, за едно семейство, което още чака, за свидетелите, които още имат избор, и за истината, колкото и да боли.
Това е Ивана от Благоевград. Едно момиче, което си отиде едва на 16, отиде си нелепо преди точно 30 дни. Дни на непоносима болка за едно почернено семейство, загубило рожбата си без време.
И след такава загуба не остава само тишина. Остават въпросите. Остават родителите, семейството, близките, хора, които всяка сутрин се събуждат с едно и също „Защо? “, а всяка вечер, вече 30 адски дни, заспиват без отговор, в мълчание, което раздира душите, оковани във веригите на куп неизвестни… Как е загинало детето им, страдало ли е, боляло ли го е, има ли виновни и ако има, как ще платят тази непоносима загуба, все въпроси, на които 30 дни няма отговор… Има само убийствено мълчание.!!!
Ивана загина, падайки от петия етаж на един жилищен блок пред очите на приятели…, които 30 дни не могат да си спомнят нищо от онази фатална нощ, обърнала живота на няколко семейства. Приятелите на Ивана 30 дни мълчат- били дрогирани, безпаметно и може би безсъвестно.. Когато едно дете си тръгне толкова рано, никой няма право да мълчи.
Убийствено болезнено е, когато истината сякаш стои някъде наблизо, а никой не посяга към нея. Когато се чуват едни и същи думи: „Не помня. “ „Бяхме дрогирани. “ „Не знам. “
А зад тези думи остава едно почернено семейство, остава само с болката си.
Дрогата не идва гръмко като чудовище. Идва тихо. Като любопитство. Като бягство. Като „само този път“. Но след себе си оставя празни погледи, изгубени решения, счупени животи и въпроси без отговор. Не връща времето. Не връща думите. Не връща хората. Но днес има нещо по-страшно и от дрогата.
No photo description available.
Мълчанието!. Защото ако дрогата отнема паметта, страхът отнема съвестта.
Към онези, които знаят нещо- мълчанието е пагубно , за вас и вашата съвест, за всеки ваш ден, до края . Ако има истина, тя трябва да бъде казана. Не заради шум. Не заради обвинения. А заради едно семейство, което има право да знае.
Към институциите- хората не искат чудеса. Искат работа. Искат отговори. Искат усещането, че когато едно дете си отиде, някой търси истината докрай.
Защото истината понякога е жестока. Но неизвестността убива всеки ден.
Вик за справедливост! За едно 16-годишно момиче, за едно семейство, което чака отговори… Защото справедливостта започва в мига, в който някой спре да казва: „Не помня. “ И започне да казва: „Ще кажа това, което знам. “, заради Ивана и заради собствената си съвест, ще кажа истината, време е…!!!
П. Колева – СТРУМА
За едно 16-годишно момиче, за едно семейство, което още чака, за свидетелите, които още имат избор, и за истината, колкото и да боли.
Това е Ивана от Благоевград. Едно момиче, което си отиде едва на 16, отиде си нелепо преди точно 30 дни. Дни на непоносима болка за едно почернено семейство, загубило рожбата си без време.
И след такава загуба не остава само тишина. Остават въпросите. Остават родителите, семейството, близките, хора, които всяка сутрин се събуждат с едно и също „Защо? “, а всяка вечер, вече 30 адски дни, заспиват без отговор, в мълчание, което раздира душите, оковани във веригите на куп неизвестни… Как е загинало детето им, страдало ли е, боляло ли го е, има ли виновни и ако има, как ще платят тази непоносима загуба, все въпроси, на които 30 дни няма отговор… Има само убийствено мълчание.!!!
Ивана загина, падайки от петия етаж на един жилищен блок пред очите на приятели…, които 30 дни не могат да си спомнят нищо от онази фатална нощ, обърнала живота на няколко семейства. Приятелите на Ивана 30 дни мълчат- били дрогирани, безпаметно и може би безсъвестно.. Когато едно дете си тръгне толкова рано, никой няма право да мълчи.
Убийствено болезнено е, когато истината сякаш стои някъде наблизо, а никой не посяга към нея. Когато се чуват едни и същи думи: „Не помня. “ „Бяхме дрогирани. “ „Не знам. “
А зад тези думи остава едно почернено семейство, остава само с болката си.
Дрогата не идва гръмко като чудовище. Идва тихо. Като любопитство. Като бягство. Като „само този път“. Но след себе си оставя празни погледи, изгубени решения, счупени животи и въпроси без отговор. Не връща времето. Не връща думите. Не връща хората. Но днес има нещо по-страшно и от дрогата.
No photo description available.
Мълчанието!. Защото ако дрогата отнема паметта, страхът отнема съвестта.
Към онези, които знаят нещо- мълчанието е пагубно , за вас и вашата съвест, за всеки ваш ден, до края . Ако има истина, тя трябва да бъде казана. Не заради шум. Не заради обвинения. А заради едно семейство, което има право да знае.
Към институциите- хората не искат чудеса. Искат работа. Искат отговори. Искат усещането, че когато едно дете си отиде, някой търси истината докрай.
Защото истината понякога е жестока. Но неизвестността убива всеки ден.
Вик за справедливост! За едно 16-годишно момиче, за едно семейство, което чака отговори… Защото справедливостта започва в мига, в който някой спре да казва: „Не помня. “ И започне да казва: „Ще кажа това, което знам. “, заради Ивана и заради собствената си съвест, ще кажа истината, време е…!!!
П. Колева – СТРУМА
