Представете си свят без молове и интернет, в който магазините предлагат еднакви дрехи, техниката е дефицитна, а кока-колата се приема за истински лукс. За днешните младежи това звучи като антиутопия, но за техните родители и баби и дядовци това беше реалността по време на социализма до 1989 г. В тази сива действителност обаче съществуваха бляскави места, които ухаеха на „Запад“. Наричаха се Кореком.
Кореком беше държавна верига от безмитни магазини, в които не можеше да се пазарува с български левове. Плащаше се единствено с чужда валута като долари, германски марки и френски франкове, или чрез специални хартиени бонове. Името произлиза от френското съкращение Comptoir de Représentation Commerciale, което в превод означава Кантора за търговско представителство. Ето кои са най-любопитните факти и тайни за тази социалистическа легенда.
За децата от 80-те години витрините на Кореком бяха като портал към Дисниленд. Там се предлагаха стоки, недостъпни за свободния пазар. Истински култ бяха шоколадовите яйца Kinder Surprise, чиито играчки се пазеха като безценни съкровища, а станиолените опаковки се изглаждаха внимателно. В текстилния сектор дънките от марките Levi’s, Rifle и Wrangler бяха върхът на модата, даващи на притежателите си статут на полубогове сред връстниците.
Шоколадите Toblerone, бонбоните Tic-Tac и разнообразните дъвки бяха екзотика, а металните кутии от вносни бисквити или опаковките от безалкохолни се превръщаха в ценна украса за дома. Техниката също заемаше централно място – двукасетъчните касетофони Panasonic, Sony и Sharp бяха мечта, въпреки че цената им понякога се равняваше на годишната заплата на обикновен работник.
Парадоксалното правило беше, че за обикновените граждани притежанието на чужда валута беше строго забранено от закона. Ако милицията ви хванеше с долари в джоба, ви очакваше съд и затвор. Право да пазаруват там официално имаха само чужденци, дипломати и българи, работещи в чужбина, като моряци, международни шофьори или строители в Либия и Ирак, на които държавата изплащаше част от възнаграждението в твърда валута или бонове.
Този режим роди феномена на черната борса. Около софийското кафене „Магура“ до НДК и пред самите магазини денонощно дебнеха валутни спекуланти. Обикновените хора купуваха долари незаконно на много по-висок курс, рискувайки арест, а често ставаха и жертви на измамници, които пробутваха сгънати вестници вместо пачки с пари. Хората, живели тогава, помнят и специфичния аромат на Кореком – комбинация от вносен сапун, скъпи парфюми и оригинални цигари като Kent, която ухаеше на недостижим лукс.
Магазините Кореком просъществуваха до пролетта на 1991 г., когато с навлизането на пазарната икономика бяха окончателно затворени. С тях си отиде една цяла епоха, в която едно шоколадово яйце можеше да бъде най-желаният подарък на света.
Представете си свят без молове и интернет, в който магазините предлагат еднакви дрехи, техниката е дефицитна, а кока-колата се приема за истински лукс. За днешните младежи това звучи като антиутопия, но за техните родители и баби и дядовци това беше реалността по време на социализма до 1989 г. В тази сива действителност обаче съществуваха бляскави места, които ухаеха на „Запад“. Наричаха се Кореком.
Кореком беше държавна верига от безмитни магазини, в които не можеше да се пазарува с български левове. Плащаше се единствено с чужда валута като долари, германски марки и френски франкове, или чрез специални хартиени бонове. Името произлиза от френското съкращение Comptoir de Représentation Commerciale, което в превод означава Кантора за търговско представителство. Ето кои са най-любопитните факти и тайни за тази социалистическа легенда.
За децата от 80-те години витрините на Кореком бяха като портал към Дисниленд. Там се предлагаха стоки, недостъпни за свободния пазар. Истински култ бяха шоколадовите яйца Kinder Surprise, чиито играчки се пазеха като безценни съкровища, а станиолените опаковки се изглаждаха внимателно. В текстилния сектор дънките от марките Levi’s, Rifle и Wrangler бяха върхът на модата, даващи на притежателите си статут на полубогове сред връстниците.
Шоколадите Toblerone, бонбоните Tic-Tac и разнообразните дъвки бяха екзотика, а металните кутии от вносни бисквити или опаковките от безалкохолни се превръщаха в ценна украса за дома. Техниката също заемаше централно място – двукасетъчните касетофони Panasonic, Sony и Sharp бяха мечта, въпреки че цената им понякога се равняваше на годишната заплата на обикновен работник.
Парадоксалното правило беше, че за обикновените граждани притежанието на чужда валута беше строго забранено от закона. Ако милицията ви хванеше с долари в джоба, ви очакваше съд и затвор. Право да пазаруват там официално имаха само чужденци, дипломати и българи, работещи в чужбина, като моряци, международни шофьори или строители в Либия и Ирак, на които държавата изплащаше част от възнаграждението в твърда валута или бонове.
Този режим роди феномена на черната борса. Около софийското кафене „Магура“ до НДК и пред самите магазини денонощно дебнеха валутни спекуланти. Обикновените хора купуваха долари незаконно на много по-висок курс, рискувайки арест, а често ставаха и жертви на измамници, които пробутваха сгънати вестници вместо пачки с пари. Хората, живели тогава, помнят и специфичния аромат на Кореком – комбинация от вносен сапун, скъпи парфюми и оригинални цигари като Kent, която ухаеше на недостижим лукс.
Магазините Кореком просъществуваха до пролетта на 1991 г., когато с навлизането на пазарната икономика бяха окончателно затворени. С тях си отиде една цяла епоха, в която едно шоколадово яйце можеше да бъде най-желаният подарък на света.
