За много българи в чужбина гласуването е повече от граждански дълг – то е емоционален мост към родината, която никога не са напускали в сърцата си. Точно така се чувства и Тома Никифоров, победителят в белгийското издание на „Traitors: Игра на предатели“, който въпреки живота си в Брюксел, не пропусна да упражни правото си на глас на последните парламентарни избори.
За бившия състезател по джудо гласуването не е формалност, а въпрос на отговорност. Той е твърдо убеден, че дори най-малките действия имат значение и че активната позиция е единственият начин да се постигне реална промяна, вместо просто да се чака тя да дойде.
Дилемата между сигурността и корените
Зад успеха му в телевизионното шоу стои и една много по-лична история – разкъсването между два свята. Заедно със съпругата си Кармен, Тома е бил на крачка от това да напусне Белгия и да започне нов живот в България. Решението е било обмисляно и подкрепено от силно желание, но реалността се оказа по-сложна.
Несигурността около финансовата система и въвеждането на еврото, както и по-високият стандарт в здравеопазването и образованието в Белгия, го накараха да се замисли отново. От друга страна, Тома открива в България неща, които в чужбина липсват: по-голяма безопасност по улиците, истинска свобода, близост до семейството и приятелите. Според него животът в чужбина често е монотонно преследване на кариера, лишено от емоционалния заряд на родната земя.
Тази вътрешна борба е присъствала в живота му дълго време. Роден в Брюксел, но с български корени, той е печелил медали за Белгия, но признава, че в моментите на триумф, докато е звучал белгийският химн, той наум е пеел българския.
В центъра на всичките му решения са двете му дъщери – Азалия и Идея. Мечтата на отдадения баща е да им осигури най-доброто образование и спокойствие, без те да загубят връзката със своите корени.
Днес вратата към България остава отворена. Решението за окончателно завръщане зависи от това дали страната ще тръгне по пътя на развитието, в който той и хиляди други сънародници в диаспората вярват.
За много българи в чужбина гласуването е повече от граждански дълг – то е емоционален мост към родината, която никога не са напускали в сърцата си. Точно така се чувства и Тома Никифоров, победителят в белгийското издание на „Traitors: Игра на предатели“, който въпреки живота си в Брюксел, не пропусна да упражни правото си на глас на последните парламентарни избори.
За бившия състезател по джудо гласуването не е формалност, а въпрос на отговорност. Той е твърдо убеден, че дори най-малките действия имат значение и че активната позиция е единственият начин да се постигне реална промяна, вместо просто да се чака тя да дойде.
Дилемата между сигурността и корените
Зад успеха му в телевизионното шоу стои и една много по-лична история – разкъсването между два свята. Заедно със съпругата си Кармен, Тома е бил на крачка от това да напусне Белгия и да започне нов живот в България. Решението е било обмисляно и подкрепено от силно желание, но реалността се оказа по-сложна.
Несигурността около финансовата система и въвеждането на еврото, както и по-високият стандарт в здравеопазването и образованието в Белгия, го накараха да се замисли отново. От друга страна, Тома открива в България неща, които в чужбина липсват: по-голяма безопасност по улиците, истинска свобода, близост до семейството и приятелите. Според него животът в чужбина често е монотонно преследване на кариера, лишено от емоционалния заряд на родната земя.
Тази вътрешна борба е присъствала в живота му дълго време. Роден в Брюксел, но с български корени, той е печелил медали за Белгия, но признава, че в моментите на триумф, докато е звучал белгийският химн, той наум е пеел българския.
В центъра на всичките му решения са двете му дъщери – Азалия и Идея. Мечтата на отдадения баща е да им осигури най-доброто образование и спокойствие, без те да загубят връзката със своите корени.
Днес вратата към България остава отворена. Решението за окончателно завръщане зависи от това дали страната ще тръгне по пътя на развитието, в който той и хиляди други сънародници в диаспората вярват.
