80% от българите против смяната на часовото време
Европейската комисия обмисля окончателно прекратяване на сезонната смяна на часовото време, съобщава телевизия „Евроком“. Въпреки че предложението за премахване на тази практика датира още от 2018 година, липсата на съгласие между страните членки държи реформата в застой.
Според проучванията ефектът от въведеното с цел пестене на енергия лятно часово време е противоречив. Докато някои агенции отчитат намаление в консумацията на електричество, други регистрират повишени разходи за отопление, като общият ефект от икономията е минимален.
Здравословни последици
Експертите алармират за нарастващ брой доказателства за негативното влияние върху здравето. Промяната води до раздразнителност, смущения в съня, понижена концентрация и депресивни състояния. Специалистите обясняват това с нарушаването на биологичния ритъм, макар че според някои изследвания адаптацията настъпва в рамките на 5 до 10 дни, като само малка част от населението изпитва по-сериозни симптоми.
Обществено мнение
В направено през 2018 година допитване на Европейския съюз, 84% от участниците се обявяват против промяната на часовото време. В България 80% от анкетираните изразяват негативно отношение. Противоположна тенденция се наблюдава в Италия, където петиция за запазване на лятното часово време събира повече от 350 000 подписа.
Географски предизвикателства
Проблемът има и географско измерение – Европейският съюз обхваща три часови зони. При въвеждане на постоянен режим биха възникнали съществени разлики – от изгрев след 10:00 часа в Испания до изгрев преди 4:00 часа сутринта в Полша, в зависимост от избора между лятно или зимно часово време.
Докато не бъде постигнато общо решение в рамките на Европейския съюз, сезонната смяна на времето остава действащият компромис, въпреки критиките към нея.
80% от българите против смяната на часовото време
Европейската комисия обмисля окончателно прекратяване на сезонната смяна на часовото време, съобщава телевизия „Евроком“. Въпреки че предложението за премахване на тази практика датира още от 2018 година, липсата на съгласие между страните членки държи реформата в застой.
Според проучванията ефектът от въведеното с цел пестене на енергия лятно часово време е противоречив. Докато някои агенции отчитат намаление в консумацията на електричество, други регистрират повишени разходи за отопление, като общият ефект от икономията е минимален.
Здравословни последици
Експертите алармират за нарастващ брой доказателства за негативното влияние върху здравето. Промяната води до раздразнителност, смущения в съня, понижена концентрация и депресивни състояния. Специалистите обясняват това с нарушаването на биологичния ритъм, макар че според някои изследвания адаптацията настъпва в рамките на 5 до 10 дни, като само малка част от населението изпитва по-сериозни симптоми.
Обществено мнение
В направено през 2018 година допитване на Европейския съюз, 84% от участниците се обявяват против промяната на часовото време. В България 80% от анкетираните изразяват негативно отношение. Противоположна тенденция се наблюдава в Италия, където петиция за запазване на лятното часово време събира повече от 350 000 подписа.
Географски предизвикателства
Проблемът има и географско измерение – Европейският съюз обхваща три часови зони. При въвеждане на постоянен режим биха възникнали съществени разлики – от изгрев след 10:00 часа в Испания до изгрев преди 4:00 часа сутринта в Полша, в зависимост от избора между лятно или зимно часово време.
Докато не бъде постигнато общо решение в рамките на Европейския съюз, сезонната смяна на времето остава действащият компромис, въпреки критиките към нея.
