Двама членове на надзора на Българската банка за развитие – Васил Щонов и Валентин Михов, бяха отстранени от принципала – министъра на иновациите Александър Пулев.
Те са назначени от Кирил Петков като служебен министър на икономиката през лятото на 2021 г. Така от петима членовете на надзора остават трима – Росен Карадимов и Деляна Иванова, както и Стамен Янев – от стария екип.
Двойното уволнение засега е пикът на избухналия преди 3 дни скандал за похарчени близо 1 милион лева за консултации и адвокати по нереализирания от ББР заем за 1 млрд. лв.
ГЕРБ даде първия изстрел по темата и действията на министър Пулев от сряда вечерта потвърждават изнесените факти.
Инициативата за облигацията е на екипа на Петков. Според все още действащия директор Цанко Арабаджиев тя щяла да доведе до незабавен положителен ефект в размер на 10 млн. лв. годишно, или 60-70 млн. лв. за периода на облигацията. Войната в Украйна рязко обърнала тренда и сметките показали по 20 млн. лв. загуба годишно. Затова и ръководството се отказало от заема.
Друг детайл в скандала е, че изпълнителните директори не са получили писмено разрешение от надзорния съвет на банката, каквото е задължително, когато се работи с институции като Citi, JPMorgan и ING, избрани за мениджъри по емисията. Според Арабаджиев за старта на процеса това не било нужно.
Заемът, който първоначално бил при много добра лихва от 0,5-0,8 на сто, не е получил писмено разрешение на принципала – Министерството на икономиката и министъра по онова време Даниела Визиева, а после Даниел Лорер, който като министър на иновациите 5 месеца също не е подписал за заема.
Арабаджиев твърди, че има устно “да” за стартиране на процеса от Кирил Петков, Даниела Везиева и Даниел Лорер, както и от двама финансови – Валери Белчев и Асен Василев. Тази подкрепа обаче не е била изразена писмено.
Надзорният съвет бил длъжен да упражни контрол над управителния и да не допусне продължаване на подготовката за облигацията.
“Стигнахме до нелепо състояние, в което надзорът вкарва за гласуване спорно решение, което целеше да подпиша една сметка за 1 млн. лв., направени консултантски разходи по емисия, обречена от самото начало”, коментира министър Пулев. Той ще прецени дали да сезира и прокуратурата.
Назначеният от него надзорен съвет също смята, че разходите са неоснователни.
“Това би означавало “пито-платено”, а не искахме да валидираме разход от 1 млн. лв. направен за тази облигация”, заяви Росен Карадимов, председател на новия надзор. И попита защо прекратяването на заема се случва чак сега, ако действително условията по него са станали неизгодни.
Карадимов описа ситуацията с похарчения 1 милион така: плащаш на най-скъпия архитект за проект, за който вече знаеш, че няма да получаваш разрешение за строеж.
Двама членове на надзора на Българската банка за развитие – Васил Щонов и Валентин Михов, бяха отстранени от принципала – министъра на иновациите Александър Пулев.
Те са назначени от Кирил Петков като служебен министър на икономиката през лятото на 2021 г. Така от петима членовете на надзора остават трима – Росен Карадимов и Деляна Иванова, както и Стамен Янев – от стария екип.
Двойното уволнение засега е пикът на избухналия преди 3 дни скандал за похарчени близо 1 милион лева за консултации и адвокати по нереализирания от ББР заем за 1 млрд. лв.
ГЕРБ даде първия изстрел по темата и действията на министър Пулев от сряда вечерта потвърждават изнесените факти.
Инициативата за облигацията е на екипа на Петков. Според все още действащия директор Цанко Арабаджиев тя щяла да доведе до незабавен положителен ефект в размер на 10 млн. лв. годишно, или 60-70 млн. лв. за периода на облигацията. Войната в Украйна рязко обърнала тренда и сметките показали по 20 млн. лв. загуба годишно. Затова и ръководството се отказало от заема.
Друг детайл в скандала е, че изпълнителните директори не са получили писмено разрешение от надзорния съвет на банката, каквото е задължително, когато се работи с институции като Citi, JPMorgan и ING, избрани за мениджъри по емисията. Според Арабаджиев за старта на процеса това не било нужно.
Заемът, който първоначално бил при много добра лихва от 0,5-0,8 на сто, не е получил писмено разрешение на принципала – Министерството на икономиката и министъра по онова време Даниела Визиева, а после Даниел Лорер, който като министър на иновациите 5 месеца също не е подписал за заема.
Арабаджиев твърди, че има устно “да” за стартиране на процеса от Кирил Петков, Даниела Везиева и Даниел Лорер, както и от двама финансови – Валери Белчев и Асен Василев. Тази подкрепа обаче не е била изразена писмено.
Надзорният съвет бил длъжен да упражни контрол над управителния и да не допусне продължаване на подготовката за облигацията.
“Стигнахме до нелепо състояние, в което надзорът вкарва за гласуване спорно решение, което целеше да подпиша една сметка за 1 млн. лв., направени консултантски разходи по емисия, обречена от самото начало”, коментира министър Пулев. Той ще прецени дали да сезира и прокуратурата.
Назначеният от него надзорен съвет също смята, че разходите са неоснователни.
“Това би означавало “пито-платено”, а не искахме да валидираме разход от 1 млн. лв. направен за тази облигация”, заяви Росен Карадимов, председател на новия надзор. И попита защо прекратяването на заема се случва чак сега, ако действително условията по него са станали неизгодни.
Карадимов описа ситуацията с похарчения 1 милион така: плащаш на най-скъпия архитект за проект, за който вече знаеш, че няма да получаваш разрешение за строеж.
