С въвеждането на мултифондовия модел ще се подобри значително и ще се повиши доходността от средствата в капиталовия стълб на пенсионната система. Това каза на брифинг в Министерския съвет председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На него представителите на правителството в оставка, бизнесът и синдикатите обсъдиха предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), предвиждащи въвеждането на мултифондовата система в допълнителното задължително и доброволно пенсионно осигуряване.
Промените ще са при втори и трети пенсионен стълб
Големански уточни, че промените касаят втори и трети пенсионен стълб на пенсионноосигурителната система за родените след 1959 г. граждани.
Според председателя на КФН ще се осигури значително по-добра втора пенсия за лицата, които се осигуряват по втория и третия стълб. Предвижда се разширяване на инвестиционните възможности на пенсионноосигурителните фондове, което ще доведе и до значително подобрение на българския капиталов пазар, каза също той.
Всеки един от сегашните пенсионноосигурителни фондове за втори и трети стълб ще има три подфонда с различен профил на риска и на толерантност към риск, поясни Големански. Най-висока толерантност към риска ще има така нареченият динамичен фонд, в който ще се осигуряват лицата до 50 г. Между 50 г. и 62 г. ще бъде балансиран фонд с междинна или балансирана толерантност към риск. Три години преди пенсионирането, между 62 и 65 г., фондът ще бъде изцяло консервативен, разясни експертът.
Изчисленията показват, че въвеждането на такъв модел ще доведе до значително подобряване на коефициента на заместване, който към момента е 12,5%, уведоми Големански. Очакванията са Коефициентът на заместване след 10 години да достигне средния за Европейския съюз, подчерта той.
Според изчисленията на КФН, Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.
Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г.
Законопроектът предвижда и значително намаляване на таксите, които се събират от пенсионноосигурителните дружества, свързани с управление на активите, както и на удръжката от осигурителната вноска, която в рамките на следващите 10 години е предвидено да намалее от 3,75% до 2,1%, съобщи още Големански. Това са максималните стойности на тези такси, като пенсионноосигурителните дружества могат да изберат да събират и по-ниска такса, уточни той.
С въвеждането на мултифондовия модел ще се подобри значително и ще се повиши доходността от средствата в капиталовия стълб на пенсионната система. Това каза на брифинг в Министерския съвет председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На него представителите на правителството в оставка, бизнесът и синдикатите обсъдиха предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), предвиждащи въвеждането на мултифондовата система в допълнителното задължително и доброволно пенсионно осигуряване.
Промените ще са при втори и трети пенсионен стълб
Големански уточни, че промените касаят втори и трети пенсионен стълб на пенсионноосигурителната система за родените след 1959 г. граждани.
Според председателя на КФН ще се осигури значително по-добра втора пенсия за лицата, които се осигуряват по втория и третия стълб. Предвижда се разширяване на инвестиционните възможности на пенсионноосигурителните фондове, което ще доведе и до значително подобрение на българския капиталов пазар, каза също той.
Всеки един от сегашните пенсионноосигурителни фондове за втори и трети стълб ще има три подфонда с различен профил на риска и на толерантност към риск, поясни Големански. Най-висока толерантност към риска ще има така нареченият динамичен фонд, в който ще се осигуряват лицата до 50 г. Между 50 г. и 62 г. ще бъде балансиран фонд с междинна или балансирана толерантност към риск. Три години преди пенсионирането, между 62 и 65 г., фондът ще бъде изцяло консервативен, разясни експертът.
Изчисленията показват, че въвеждането на такъв модел ще доведе до значително подобряване на коефициента на заместване, който към момента е 12,5%, уведоми Големански. Очакванията са Коефициентът на заместване след 10 години да достигне средния за Европейския съюз, подчерта той.
Според изчисленията на КФН, Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.
Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г.
Законопроектът предвижда и значително намаляване на таксите, които се събират от пенсионноосигурителните дружества, свързани с управление на активите, както и на удръжката от осигурителната вноска, която в рамките на следващите 10 години е предвидено да намалее от 3,75% до 2,1%, съобщи още Големански. Това са максималните стойности на тези такси, като пенсионноосигурителните дружества могат да изберат да събират и по-ниска такса, уточни той.
