Регионалните геополитически баланси в Близкия изток претърпяват тектонични промени, породени от ескалиращото напрежение с Иран. Дългогодишното партньорство между Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, смятано за гръбнак на стабилността в Персийския залив, в момента е подложено на сериозно изпитание, като според анализатори разривът е по-дълбок от всякога.
Вашингтон наблюдава ситуацията със загриженост, но сдържано. Администрацията на Доналд Тръмп, чрез сигнали от държавния секретар Марко Рубио, даде ясно да се разбере, че САЩ няма да заемат страна в този вътрешнорегионален конфликт. Страхът на американските стратези е, че дори след приключването на активните военни действия, враждебността между тези два ключови арабски съюзника ще остане траен фактор в регионалната политика.
В основата на конфликта стоят не само лични търкания между лидерите, но и коренно различните виждания за икономическото бъдеще. Докато ОАЕ залагат на сигурността чрез споразуменията „Абрахам“ и сътрудничество с Израел, включително придобиване на системи за противоракетна отбрана, Саудитска Арабия търси нови хоризонти в партньорства с Турция и Пакистан.
Икономическият модел, който доскоро привличаше глобални инвестиции, е сериозно разклатен. Иранските атаки срещу гражданска инфраструктура, като летища и хотели, нанесоха удар върху имиджа на региона като безопасно убежище за мегапроекти. Инвеститори вече се въздържат от изграждане на мащабни центрове за данни на стойност милиарди долари, опасявайки се от ефективността на евтините дронове срещу скъпоструващи активи.
Икономическото съперничество достигна критична точка, когато ОАЕ напуснаха ОПЕК, за да следват собствена петролна политика. Този ход предизвика истински шок и гняв в Рияд, поставяйки под въпрос бъдещето на съвместните действия в рамките на картела. Въпреки че и двете страни разполагат с огромни финансови резерви и поддържат тесни връзки със САЩ, дипломатическият натиск от страни като Турция е насочен към предотвратяване на пряко военно участие, което би могло да дестабилизира целия регион окончателно.
Източник: fakti.bg
Регионалните геополитически баланси в Близкия изток претърпяват тектонични промени, породени от ескалиращото напрежение с Иран. Дългогодишното партньорство между Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, смятано за гръбнак на стабилността в Персийския залив, в момента е подложено на сериозно изпитание, като според анализатори разривът е по-дълбок от всякога.
Вашингтон наблюдава ситуацията със загриженост, но сдържано. Администрацията на Доналд Тръмп, чрез сигнали от държавния секретар Марко Рубио, даде ясно да се разбере, че САЩ няма да заемат страна в този вътрешнорегионален конфликт. Страхът на американските стратези е, че дори след приключването на активните военни действия, враждебността между тези два ключови арабски съюзника ще остане траен фактор в регионалната политика.
В основата на конфликта стоят не само лични търкания между лидерите, но и коренно различните виждания за икономическото бъдеще. Докато ОАЕ залагат на сигурността чрез споразуменията „Абрахам“ и сътрудничество с Израел, включително придобиване на системи за противоракетна отбрана, Саудитска Арабия търси нови хоризонти в партньорства с Турция и Пакистан.
Икономическият модел, който доскоро привличаше глобални инвестиции, е сериозно разклатен. Иранските атаки срещу гражданска инфраструктура, като летища и хотели, нанесоха удар върху имиджа на региона като безопасно убежище за мегапроекти. Инвеститори вече се въздържат от изграждане на мащабни центрове за данни на стойност милиарди долари, опасявайки се от ефективността на евтините дронове срещу скъпоструващи активи.
Икономическото съперничество достигна критична точка, когато ОАЕ напуснаха ОПЕК, за да следват собствена петролна политика. Този ход предизвика истински шок и гняв в Рияд, поставяйки под въпрос бъдещето на съвместните действия в рамките на картела. Въпреки че и двете страни разполагат с огромни финансови резерви и поддържат тесни връзки със САЩ, дипломатическият натиск от страни като Турция е насочен към предотвратяване на пряко военно участие, което би могло да дестабилизира целия регион окончателно.
Източник: fakti.bg
