Последният микроразказ, което писателят Калин Терзийски е публикувал в социалните мрежи, е проза за смъртта. Написаното е споделено с аудиторията му на 14 януари, пише „Труд“.
Терзийски си е отишъл на 22 януари, в дома си.
Вестта дойде от брат му Светослав.
Той е носител на голямата награда на Европейския съюз за литература през 2011 г. Награден е за книгата „Има ли кой да ви обича“.
Поклонението ще се състои на 24 януари, събота, от 13:30 ч. в Ритуална зала на Централни софийски гробища.
РОДИНА
Тате Кольо лежеше болен. Аз отидох в дома му
да го гледам. Имаше нещо там рак и май чакаше да умре.
Никой не иска да умре, но се налага. Ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме.
Чели ли сте Реймънд Кървър. Не сте. Хубаво. Та седяхме, той държеше бастуна си и казваше
я отиди за едно капучино. И аз отивах. И той казваше – разкошно е.
После се влоши и умря. Беше в ръцете ми. Случват се и такива неща.
Последният микроразказ, което писателят Калин Терзийски е публикувал в социалните мрежи, е проза за смъртта. Написаното е споделено с аудиторията му на 14 януари, пише „Труд“.
Терзийски си е отишъл на 22 януари, в дома си.
Вестта дойде от брат му Светослав.
Той е носител на голямата награда на Европейския съюз за литература през 2011 г. Награден е за книгата „Има ли кой да ви обича“.
Поклонението ще се състои на 24 януари, събота, от 13:30 ч. в Ритуална зала на Централни софийски гробища.
РОДИНА
Тате Кольо лежеше болен. Аз отидох в дома му
да го гледам. Имаше нещо там рак и май чакаше да умре.
Никой не иска да умре, но се налага. Ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме.
Чели ли сте Реймънд Кървър. Не сте. Хубаво. Та седяхме, той държеше бастуна си и казваше
я отиди за едно капучино. И аз отивах. И той казваше – разкошно е.
После се влоши и умря. Беше в ръцете ми. Случват се и такива неща.
