84-годишната Фирдес Халибрям и 82-годишната Рабие Ахмед от ардинското село Долно Прахово са живото доказателство, че истинското приятелство не познава възраст и време. Повече от половин век двете жени вървят рамо до рамо през житейските изпитания и радости, пише 24rodopi.com.
Фирдес е родом от близкото село Брезен, а Рабие – от Горно Прахово. Съдбата ги среща в Долно Прахово през 60-те години на миналия век, когато се омъжват и създават своите семейства. Оттогава до днес те остават неразделни приятелки, свързани от общи спомени, труд и взаимна подкрепа.
Голяма част от живота им преминава в усилен труд по тютюневите ниви – поминък, който десетилетия наред е осигурявал прехраната на местните хора. С много трудолюбие и всеотдайност те отглеждат своите деца и изграждат здрави семейства.
Днес баба Фирдес и Рабие се радват на своите синове и дъщери, на внуците и правнуците си, които са най-голямото им богатство. Въпреки житейските трудности и загубата на своите съпрузи – Иляз и Зекерия, те продължават да гледат на живота с достойнство, мъдрост и благодарност.
Тяхната история е пример за силата на човешките взаимоотношения, за приятелството, което устоява на времето, и за ценностите, които се предават от поколение на поколение.
84-годишната Фирдес Халибрям и 82-годишната Рабие Ахмед от ардинското село Долно Прахово са живото доказателство, че истинското приятелство не познава възраст и време. Повече от половин век двете жени вървят рамо до рамо през житейските изпитания и радости, пише 24rodopi.com.
Фирдес е родом от близкото село Брезен, а Рабие – от Горно Прахово. Съдбата ги среща в Долно Прахово през 60-те години на миналия век, когато се омъжват и създават своите семейства. Оттогава до днес те остават неразделни приятелки, свързани от общи спомени, труд и взаимна подкрепа.
Голяма част от живота им преминава в усилен труд по тютюневите ниви – поминък, който десетилетия наред е осигурявал прехраната на местните хора. С много трудолюбие и всеотдайност те отглеждат своите деца и изграждат здрави семейства.
Днес баба Фирдес и Рабие се радват на своите синове и дъщери, на внуците и правнуците си, които са най-голямото им богатство. Въпреки житейските трудности и загубата на своите съпрузи – Иляз и Зекерия, те продължават да гледат на живота с достойнство, мъдрост и благодарност.
Тяхната история е пример за силата на човешките взаимоотношения, за приятелството, което устоява на времето, и за ценностите, които се предават от поколение на поколение.
