Израснах в бедно семейство, майка ми работеше на две смени, за да ни храни. Татко ни напуснал след раждането ми и не се интересуваше как се справяме.
През цялото си детство изпитвах постоянен глад, дори насън си представях как ям храна от скъпи ресторанти. Понякога се налагаше да крада от съседите, за да мога по някакъв начин да се наситя. Реших, че трябва да променя живота ни с майка ми и затова се опитах да уча в училище перфектно.
На 15 години вече започнах да работя: раздавах флаери, за да помогна по някакъв начин на майка си. Успях да издържа перфектно всички изпити и да вляза в безплатен университет. Нямах приятели в университета, защото поради износените ми дрехи ме наричаха „беднячка“. Но в общежитието имах късмета да срещна Наташа, която не се интересуваше какво обличам.
Веднъж, на втората ми година, решихме да отидем вечерта на дискотека и именно там за първи път се запознах с Антон. Цялата вечер той ми обръщаше внимание и поиска моя телефонен номер.
Две седмици си кореспондирахме, обичах да говоря с него и затова реших да се съглася да се срещна с него. Той дойде да ме вземе в скъпа кола, оказа се, че е единственият син на заможни родители. За секунда си помислих, че един ден всичко това може да стане мое…
След тази разходка разбрах, че се влюбих в него. Срещахме се една година – най-щастливата година в живота ми. Антон реши, че е време да ме запознае с родителите му, много се притесних от тази среща.
Къщата им беше луксозна, такава бях виждала само по филмите. Когато седнахме на масата, майката на Антон започна да ме пита за семейството ми, какво правят родителите ми, как изкарват прехраната си. Реших, че не трябва да лъжа и разказах всичко, тъй като става въпрос за финансовото ми състояние и родителите ми.
Атмосферата на масата веднага се промени, сладката и общителна майка на Антон от преди това, започна да ме гледа и след това започна да говори за факта, че хората трябва да избират партньорите си с равен статут и т.н.
Осъзнавайки нейните намеци, аз започнах да говоря за искреността на чувствата си, но никой не ме слушаше, жената започна да крещи и поиска да напусна. Гордостта ми не ми позволи да остана в тази къща и веднага напуснах.
Болезнено е да призная, но след тази вечер Антон вече не отговори на моите обаждания. Месец по-късно си направих тест – бях бременна.
Какво да правя сега?
Източник и снимка: bukvarche.com
Израснах в бедно семейство, майка ми работеше на две смени, за да ни храни. Татко ни напуснал след раждането ми и не се интересуваше как се справяме.
През цялото си детство изпитвах постоянен глад, дори насън си представях как ям храна от скъпи ресторанти. Понякога се налагаше да крада от съседите, за да мога по някакъв начин да се наситя. Реших, че трябва да променя живота ни с майка ми и затова се опитах да уча в училище перфектно.
На 15 години вече започнах да работя: раздавах флаери, за да помогна по някакъв начин на майка си. Успях да издържа перфектно всички изпити и да вляза в безплатен университет. Нямах приятели в университета, защото поради износените ми дрехи ме наричаха „беднячка“. Но в общежитието имах късмета да срещна Наташа, която не се интересуваше какво обличам.
Веднъж, на втората ми година, решихме да отидем вечерта на дискотека и именно там за първи път се запознах с Антон. Цялата вечер той ми обръщаше внимание и поиска моя телефонен номер.
Две седмици си кореспондирахме, обичах да говоря с него и затова реших да се съглася да се срещна с него. Той дойде да ме вземе в скъпа кола, оказа се, че е единственият син на заможни родители. За секунда си помислих, че един ден всичко това може да стане мое…
След тази разходка разбрах, че се влюбих в него. Срещахме се една година – най-щастливата година в живота ми. Антон реши, че е време да ме запознае с родителите му, много се притесних от тази среща.
Къщата им беше луксозна, такава бях виждала само по филмите. Когато седнахме на масата, майката на Антон започна да ме пита за семейството ми, какво правят родителите ми, как изкарват прехраната си. Реших, че не трябва да лъжа и разказах всичко, тъй като става въпрос за финансовото ми състояние и родителите ми.
Атмосферата на масата веднага се промени, сладката и общителна майка на Антон от преди това, започна да ме гледа и след това започна да говори за факта, че хората трябва да избират партньорите си с равен статут и т.н.
Осъзнавайки нейните намеци, аз започнах да говоря за искреността на чувствата си, но никой не ме слушаше, жената започна да крещи и поиска да напусна. Гордостта ми не ми позволи да остана в тази къща и веднага напуснах.
Болезнено е да призная, но след тази вечер Антон вече не отговори на моите обаждания. Месец по-късно си направих тест – бях бременна.
Какво да правя сега?
Източник и снимка: bukvarche.com
