В русенския парк „Приста“ започна изграждането на първите в България експериментални „дъждовни градини“ като част от международния проект Живите реки. Инициативата обединява 15 партньорски организации от Централна и Източна Европа с цел възстановяване на крайбрежните екосистеми и защита на застрашените видове по поречието на река Дунав.
Проектът е насочен към справяне с последиците от климатичните промени и човешката намеса, които застрашават биоразнообразието в речните зони.
Критични зони по поречието на Дунав
По българския участък на река Дунав са идентифицирани поне 10 критични зони за биоразнообразието. Една от най-засегнатите е именно парк „Приста“ край Русе, където през последните години се наблюдава значително понижаване на водното ниво.
Според експерти остров „Люляка“ постепенно се превръща в полуостров, а екосистемата в района е под сериозен натиск от засушаване и човешка дейност.
Експерти: Дунав се променя бързо
От Българското дружество за защита на птиците Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) посочват, че в страната има 11 ключови зони – включително влажни зони и блата – които се нуждаят от спешно възстановяване.
Според Ирина Матеева, експерт по европейски политики към БДЗП, проблемът се задълбочава от изправянето и задълбочаването на речното корито, което води до изкуствено понижаване на нивата на водата и пресушаване на местообитанията.
Възстановяване на крайречните екосистеми
Крайречните гори и влажните зони са жизненоважни за десетки защитени видове. Добър пример за успешно възстановяване е защитена местност „Калимок-Бръшлен“, където през последните години се наблюдава значително възстановяване на биоразнообразието.
Сред най-емблематичните видове в района е къдроглавият пеликан, чиято колония се е превърнала в най-голямата в България. В зоната се срещат още чапли, морски орли и редки видове от Червената книга, включително кафявоглавата и белооката потапница. В последните години е отчетено и завръщането на бобъра.
Заплаха за есетровите риби
Експертите предупреждават, че ниските водни нива на Дунав застрашават сериозно и есетровите риби – един от най-застрашените видове в световен мащаб.
„Те не могат да се размножават нормално, което означава, че климатичните промени оказват сериозно негативно влияние върху популацията“, посочва Свилен Чешмеджиев от БДЗП.
Как работят „дъждовните градини“
Първият експеримент в парк „Приста“ включва премахване на инвазивна растителност и оформяне на алеи по високата част на брега. Там ще бъдат засадени храсти и дървета, които задържат влагата, намаляват ерозията и създават убежище за птици.
Идеята на проекта е чрез природосъобразни решения да се увеличи задържането на вода в почвата и въздуха, което може да подобри микроклимата в района.
Решения и за градската среда
В рамките на проекта е разработена и интерактивна карта с природо-базирани решения. Експертите предлагат подобни мерки и за градовете – включително зелени покриви и зони за задържане на дъждовна вода, които да намалят риска от наводнения при обилни валежи.
В русенския парк „Приста“ започна изграждането на първите в България експериментални „дъждовни градини“ като част от международния проект Живите реки. Инициативата обединява 15 партньорски организации от Централна и Източна Европа с цел възстановяване на крайбрежните екосистеми и защита на застрашените видове по поречието на река Дунав.
Проектът е насочен към справяне с последиците от климатичните промени и човешката намеса, които застрашават биоразнообразието в речните зони.
Критични зони по поречието на Дунав
По българския участък на река Дунав са идентифицирани поне 10 критични зони за биоразнообразието. Една от най-засегнатите е именно парк „Приста“ край Русе, където през последните години се наблюдава значително понижаване на водното ниво.
Според експерти остров „Люляка“ постепенно се превръща в полуостров, а екосистемата в района е под сериозен натиск от засушаване и човешка дейност.
Експерти: Дунав се променя бързо
От Българското дружество за защита на птиците Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) посочват, че в страната има 11 ключови зони – включително влажни зони и блата – които се нуждаят от спешно възстановяване.
Според Ирина Матеева, експерт по европейски политики към БДЗП, проблемът се задълбочава от изправянето и задълбочаването на речното корито, което води до изкуствено понижаване на нивата на водата и пресушаване на местообитанията.
Възстановяване на крайречните екосистеми
Крайречните гори и влажните зони са жизненоважни за десетки защитени видове. Добър пример за успешно възстановяване е защитена местност „Калимок-Бръшлен“, където през последните години се наблюдава значително възстановяване на биоразнообразието.
Сред най-емблематичните видове в района е къдроглавият пеликан, чиято колония се е превърнала в най-голямата в България. В зоната се срещат още чапли, морски орли и редки видове от Червената книга, включително кафявоглавата и белооката потапница. В последните години е отчетено и завръщането на бобъра.
Заплаха за есетровите риби
Експертите предупреждават, че ниските водни нива на Дунав застрашават сериозно и есетровите риби – един от най-застрашените видове в световен мащаб.
„Те не могат да се размножават нормално, което означава, че климатичните промени оказват сериозно негативно влияние върху популацията“, посочва Свилен Чешмеджиев от БДЗП.
Как работят „дъждовните градини“
Първият експеримент в парк „Приста“ включва премахване на инвазивна растителност и оформяне на алеи по високата част на брега. Там ще бъдат засадени храсти и дървета, които задържат влагата, намаляват ерозията и създават убежище за птици.
Идеята на проекта е чрез природосъобразни решения да се увеличи задържането на вода в почвата и въздуха, което може да подобри микроклимата в района.
Решения и за градската среда
В рамките на проекта е разработена и интерактивна карта с природо-базирани решения. Експертите предлагат подобни мерки и за градовете – включително зелени покриви и зони за задържане на дъждовна вода, които да намалят риска от наводнения при обилни валежи.
