Стойна Димитрова или Преподобна Стойна, както е известна сред хората, сама посочва деня и часа на смъртта си. Казва това на свещеника в църквата „Свети Георги“ в село Сушица с днешно име Златолист.
Настоява попът да открие млада жена, на която Стойна е помогнала, и да я доведе в храма, където сляпата Преподобна живее, лекува, моли се и прави чудеса. Дни преди смъртта си на 22 декември 1933 г. диктува на тази жена спомените от своя 50-годишен живот и заветите си.
Горещите молитви на Стойна Димитрова, канонизирана от хората, а не от църквата, са преди всичко за българския народ. Ето какво предупреждава Преподобна Стойна: „България ще опустее откъм народ. Който остане, няма да знае какво да прави със земята и ще я остави непочитана от човешки труд, а самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, накрая ще се един друг намразят. България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото. Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ“.
Въпреки тежката картина Преподобна Стойна посочва надежда за България: „Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И тогава тук няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите“.
Преподобна Стойна разказва, че всичко това ѝ казва по невидим и мълчалив начин свети Георги, когото тя нарича свой брат. Светецът ѝ предрича прераждане в най-трудните времена за България.
С помощта на светеца тя разказва за българското племе през стотиците векове на неговия живот, за пътя, изминат от предците през непознати земи, за нелеката съдба, за това, че знакът на България много приличал на старата буква Ят, ятовата гласна, премахната от българската азбука. И заради това Преподобна Стойна казва: „Много работи ке станат. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и старци ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава“.
Сред важните предупреждения на Стойна Димитрова е и това да не се продава българска земя на чужденци. А на въпроса „Подир кои е добре да вървим?“, феноменът от Златолист отговаря: „България и Русия завинаги ке са вързани една за друга, но невинаги за добро“.
Стойна по чудодеен начин получава послание от небесните закрилници на България, които предвещават светли бъднини, при условие че българите се събудят и вече не са „безропотен съзерцател на съдбата си“: „На всички, които те слушат, кажи, че Бог няма да предаде земята ви на разтерзание. Ако се тревожиш за българите, немай грижа за тях. Те са под сянката на Божията десница.
Стойна Димитрова или Преподобна Стойна, както е известна сред хората, сама посочва деня и часа на смъртта си. Казва това на свещеника в църквата „Свети Георги“ в село Сушица с днешно име Златолист.
Настоява попът да открие млада жена, на която Стойна е помогнала, и да я доведе в храма, където сляпата Преподобна живее, лекува, моли се и прави чудеса. Дни преди смъртта си на 22 декември 1933 г. диктува на тази жена спомените от своя 50-годишен живот и заветите си.
Горещите молитви на Стойна Димитрова, канонизирана от хората, а не от църквата, са преди всичко за българския народ. Ето какво предупреждава Преподобна Стойна: „България ще опустее откъм народ. Който остане, няма да знае какво да прави със земята и ще я остави непочитана от човешки труд, а самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, накрая ще се един друг намразят. България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото. Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ“.
Въпреки тежката картина Преподобна Стойна посочва надежда за България: „Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И тогава тук няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите“.
Преподобна Стойна разказва, че всичко това ѝ казва по невидим и мълчалив начин свети Георги, когото тя нарича свой брат. Светецът ѝ предрича прераждане в най-трудните времена за България.
С помощта на светеца тя разказва за българското племе през стотиците векове на неговия живот, за пътя, изминат от предците през непознати земи, за нелеката съдба, за това, че знакът на България много приличал на старата буква Ят, ятовата гласна, премахната от българската азбука. И заради това Преподобна Стойна казва: „Много работи ке станат. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и старци ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава“.
Сред важните предупреждения на Стойна Димитрова е и това да не се продава българска земя на чужденци. А на въпроса „Подир кои е добре да вървим?“, феноменът от Златолист отговаря: „България и Русия завинаги ке са вързани една за друга, но невинаги за добро“.
Стойна по чудодеен начин получава послание от небесните закрилници на България, които предвещават светли бъднини, при условие че българите се събудят и вече не са „безропотен съзерцател на съдбата си“: „На всички, които те слушат, кажи, че Бог няма да предаде земята ви на разтерзание. Ако се тревожиш за българите, немай грижа за тях. Те са под сянката на Божията десница.
