В България липсва реален мониторинг на опасните свлачищни райони, въпреки че съществуват сравнително евтини и ефективни технологии. Геологът доц. Стефан Велев обясни в ефира на национална телевизия какъв тип наблюдение е крайно необходимо.
Той сподели, че е направил проучване относно различните методики, чрез които се осъществява мониторинг, включително и тяхното финансово изражение. Ако започнем от най-базовия начин на следене на рискови процеси чрез използване на безпилотни летателни апарати – дронове, това е методика, при която устройството и необходимият софтуер струват от порядъка на 40-50 хиляди лева. Можем да стигнем и до оптични кабели, чрез които да се следи цялото свлачище, което е от порядъка на 300 хиляди долара, коментира експертът.
Относно свлачището между Смолян и Пампорово, той подчерта, че факторите, които са го предизвикали, са наклонът, скалите непосредствено под дебелата почвена покривка, както и редуването на пясъчни с глинести скали. По думите му това е най-лошата комбинация – пропускливи и непропускливи скали, като уточни, че глинестите играят ролята на плъзгателна повърхнина, в комбинация с обилните снеговалежи, дъждовете и топенето на снега.
Според него липсата на предвидимост се крие в тоталното безхаберие на институциите, които трябва да осъществяват мониторинг върху тези рискови процеси. Институцията, която трябва да отговаря за това, се нарича Геозащита с трите ѝ звена – в Плевен, Варна и Перник. Той отбеляза, че сградата в района на свлачището няма място там, но е устояла на натиска.
Доц. Велев заяви и че липсва мониторинг на АМ Люлин, свързан с полагане на датчици и сензори. Възможно е някой периодично да минава оттам и да осъществява визуален мониторинг, което категорично не е достатъчно, подчерта геологът. България е единствената държава в рамките на Европейския съюз, която няма собствена действаща активна геоложка служба, в която учени от Софийския университет, от Минно-геоложкия университет и колеги от Геологическия институт на Българската академия на науките да работят по тези и не само по тези проблеми, отбеляза доц. Велев.
Източник: standartnews.com
В България липсва реален мониторинг на опасните свлачищни райони, въпреки че съществуват сравнително евтини и ефективни технологии. Геологът доц. Стефан Велев обясни в ефира на национална телевизия какъв тип наблюдение е крайно необходимо.
Той сподели, че е направил проучване относно различните методики, чрез които се осъществява мониторинг, включително и тяхното финансово изражение. Ако започнем от най-базовия начин на следене на рискови процеси чрез използване на безпилотни летателни апарати – дронове, това е методика, при която устройството и необходимият софтуер струват от порядъка на 40-50 хиляди лева. Можем да стигнем и до оптични кабели, чрез които да се следи цялото свлачище, което е от порядъка на 300 хиляди долара, коментира експертът.
Относно свлачището между Смолян и Пампорово, той подчерта, че факторите, които са го предизвикали, са наклонът, скалите непосредствено под дебелата почвена покривка, както и редуването на пясъчни с глинести скали. По думите му това е най-лошата комбинация – пропускливи и непропускливи скали, като уточни, че глинестите играят ролята на плъзгателна повърхнина, в комбинация с обилните снеговалежи, дъждовете и топенето на снега.
Според него липсата на предвидимост се крие в тоталното безхаберие на институциите, които трябва да осъществяват мониторинг върху тези рискови процеси. Институцията, която трябва да отговаря за това, се нарича Геозащита с трите ѝ звена – в Плевен, Варна и Перник. Той отбеляза, че сградата в района на свлачището няма място там, но е устояла на натиска.
Доц. Велев заяви и че липсва мониторинг на АМ Люлин, свързан с полагане на датчици и сензори. Възможно е някой периодично да минава оттам и да осъществява визуален мониторинг, което категорично не е достатъчно, подчерта геологът. България е единствената държава в рамките на Европейския съюз, която няма собствена действаща активна геоложка служба, в която учени от Софийския университет, от Минно-геоложкия университет и колеги от Геологическия институт на Българската академия на науките да работят по тези и не само по тези проблеми, отбеляза доц. Велев.
Източник: standartnews.com
