Тихото лаене, което насочва спасителите в бездната – разказът на планинари, които се оказват ключови свидетели в издирването
Планината може да бъде колкото величествена, толкова и безмилостна. Един наглед обикновен преход към алпийския ръб „Кончето“ се превърна в истинска драма с фатален край за Живка Куртева от Малко Търново, но и с една спасена душа – кученцето й, с което са били неразделни. Докато планинските служби претърсват суровите зъбери, съдбата среща двама туристи с оцелялото куче на издирваната тогава жена.
Ето техния разтърсващ разказ от първо лице за секундите, в които тишината и шумът се борят за човешки живот, и за това как един едва доловим знак насочва спасителите в бездната:
За трагедията в Пирин
Сутринта с Деян решаваме да направим преход към Кончето. На една от почивките прочетохме в интернет, че се издирва жена с куче, която предишния ден е тръгнала от заслон Кончето посока Вихрен.
Точно когато свършва въжето и започва изкачването към връх Бански Суходол, на два пъти чухме нещо като кучешко лаене. После – тишина.
Не бяхме сигурни какво сме чули. Чудехме се дали не е птица, дали не ни се е сторило. На Бански Суходол имаше група младежи с колона, от която гърмеше музика. За щастие, след малко си тръгнаха.
Решихме да се обадим на нашия приятел Ванка Тодоров, който веднага ни свърза с централата на ПСС в Банско. И точно в този момент лаенето се чу отново. Този път вече бяхме сигурни.
Хеликоптерът бързо качи спасителите и започна оглеждането на терена. Към акцията се включи и Генко, който се качи към Кончето, за да помогне в търсенето на жената.
Кучето се чуваше, но не се виждаше.
Накрая ги откриха. За жената знаете какво се е случило от официалната информация и медиите. Нашите съболезнования на семейството.
Генко отиде да вземе кучето, а с Деян взехме дрона на ПСС. Преди Кутело се срещнахме с Генко и тримата заедно слязохме. Свързах се междувременно със семейството на жената и уговорихме предаването на кученцето.
Пиша всичко това с една молба: когато знаете, че в даден район се провежда спасителна акция – оглеждайте се, вслушвайте се, бъдете внимателни!!!!
Едно тихо лаене може да промени много.
Тихото лаене, което насочва спасителите в бездната – разказът на планинари, които се оказват ключови свидетели в издирването
Планината може да бъде колкото величествена, толкова и безмилостна. Един наглед обикновен преход към алпийския ръб „Кончето“ се превърна в истинска драма с фатален край за Живка Куртева от Малко Търново, но и с една спасена душа – кученцето й, с което са били неразделни. Докато планинските служби претърсват суровите зъбери, съдбата среща двама туристи с оцелялото куче на издирваната тогава жена.
Ето техния разтърсващ разказ от първо лице за секундите, в които тишината и шумът се борят за човешки живот, и за това как един едва доловим знак насочва спасителите в бездната:
За трагедията в Пирин
Сутринта с Деян решаваме да направим преход към Кончето. На една от почивките прочетохме в интернет, че се издирва жена с куче, която предишния ден е тръгнала от заслон Кончето посока Вихрен.
Точно когато свършва въжето и започва изкачването към връх Бански Суходол, на два пъти чухме нещо като кучешко лаене. После – тишина.
Не бяхме сигурни какво сме чули. Чудехме се дали не е птица, дали не ни се е сторило. На Бански Суходол имаше група младежи с колона, от която гърмеше музика. За щастие, след малко си тръгнаха.
Решихме да се обадим на нашия приятел Ванка Тодоров, който веднага ни свърза с централата на ПСС в Банско. И точно в този момент лаенето се чу отново. Този път вече бяхме сигурни.
Хеликоптерът бързо качи спасителите и започна оглеждането на терена. Към акцията се включи и Генко, който се качи към Кончето, за да помогне в търсенето на жената.
Кучето се чуваше, но не се виждаше.
Накрая ги откриха. За жената знаете какво се е случило от официалната информация и медиите. Нашите съболезнования на семейството.
Генко отиде да вземе кучето, а с Деян взехме дрона на ПСС. Преди Кутело се срещнахме с Генко и тримата заедно слязохме. Свързах се междувременно със семейството на жената и уговорихме предаването на кученцето.
Пиша всичко това с една молба: когато знаете, че в даден район се провежда спасителна акция – оглеждайте се, вслушвайте се, бъдете внимателни!!!!
Едно тихо лаене може да промени много.
