България се превръща в истински магнит за бъдещи лекари от чужбина. Почти шестима от всеки десет студенти по медицина у нас са чуждестранни граждани – впечатляващ резултат, който поставя страната сред европейските лидери в медицинското образование. Докато обаче университетите ни привличат младежи от Великобритания, Ирландия и други държави, българските студенти продължават да търсят образование зад граница.
Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено от Министерството на образованието и науката. Класацията обхваща 51 акредитирани университета и разкрива не само кои са най-силните висши училища, но и какви доходи получават техните възпитаници.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отново заема водещо място в националната класация. Най-старото висше училище у нас е първенец в цели 22 професионални направления. На второ място по брой направления, в които заема водеща позиция, се нарежда Техническият университет в София. След него е Медицинският университет в столицата. Рейтингът показва и друга любопитна тенденция – дипломата за висше образование все по-често върви с по-високо възнаграждение.
Само за десет години средният доход на завършилите висше образование в България е нараснал близо три пъти. През 2016 г. той е бил 543 евро, а през 2026 г. вече надхвърля 1600 евро. Само за последната година увеличението е близо 15%. Разбира се, зад средните стойности се крият сериозни различия между професионалните направления. Най-високи възнаграждения получават завършилите „Военно дело“ – над 3700 евро. Тези данни показват, че изборът на специалност остава важен фактор за бъдещата професионална реализация.
През последното десетилетие България почти е удвоила дела на чуждестранните студенти в университетите си. Ако през 2016 г. те са представлявали близо 5% от всички учащи, днес делът им достига почти 9%. Въпреки растящия интерес страната ни все още е нетен износител на студенти – повече българи заминават да следват в чужбина, отколкото чужденци пристигат да учат тук. Георги Стойчев от Института „Отворено общество“ обяснява, че основната причина България да привлича толкова много млади хора отвън е именно медицинското образование, като страната ни е абсолютен лидер по дял на чужденците в тази специалност.
Джоел Емануел от Ирландия и Кашал от Великобритания са сред хилядите млади чужденци, избрали България. За Джоел решението е продиктувано от препоръките на приятели, качеството на обучението, климата и по-ниските разходи. Кашал също поставя цената сред решаващите фактори, отбелязвайки, че обучението у нас е по-достъпно спрямо таксите във Великобритания. Британецът оценява качеството на българското образование като добро, макар и зависещо от преподавателите.
Не всички млади хора обаче мечтаят да заминат. Димитър Георгиев, студент по право в Софийския университет, е имал възможност да продължи образованието си в чужбина, но в крайна сметка избира България. Неговата история показва, че има и такива, които виждат бъдещето си у нас. Според данните делът на чуждестранните студенти трябва да нарасне с още два процентни пункта за постигане на баланс. Големият въпрос остава как България да превърне тази образователна привлекателност в дългосрочна полза за икономиката и здравната си система.
България се превръща в истински магнит за бъдещи лекари от чужбина. Почти шестима от всеки десет студенти по медицина у нас са чуждестранни граждани – впечатляващ резултат, който поставя страната сред европейските лидери в медицинското образование. Докато обаче университетите ни привличат младежи от Великобритания, Ирландия и други държави, българските студенти продължават да търсят образование зад граница.
Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено от Министерството на образованието и науката. Класацията обхваща 51 акредитирани университета и разкрива не само кои са най-силните висши училища, но и какви доходи получават техните възпитаници.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отново заема водещо място в националната класация. Най-старото висше училище у нас е първенец в цели 22 професионални направления. На второ място по брой направления, в които заема водеща позиция, се нарежда Техническият университет в София. След него е Медицинският университет в столицата. Рейтингът показва и друга любопитна тенденция – дипломата за висше образование все по-често върви с по-високо възнаграждение.
Само за десет години средният доход на завършилите висше образование в България е нараснал близо три пъти. През 2016 г. той е бил 543 евро, а през 2026 г. вече надхвърля 1600 евро. Само за последната година увеличението е близо 15%. Разбира се, зад средните стойности се крият сериозни различия между професионалните направления. Най-високи възнаграждения получават завършилите „Военно дело“ – над 3700 евро. Тези данни показват, че изборът на специалност остава важен фактор за бъдещата професионална реализация.
През последното десетилетие България почти е удвоила дела на чуждестранните студенти в университетите си. Ако през 2016 г. те са представлявали близо 5% от всички учащи, днес делът им достига почти 9%. Въпреки растящия интерес страната ни все още е нетен износител на студенти – повече българи заминават да следват в чужбина, отколкото чужденци пристигат да учат тук. Георги Стойчев от Института „Отворено общество“ обяснява, че основната причина България да привлича толкова много млади хора отвън е именно медицинското образование, като страната ни е абсолютен лидер по дял на чужденците в тази специалност.
Джоел Емануел от Ирландия и Кашал от Великобритания са сред хилядите млади чужденци, избрали България. За Джоел решението е продиктувано от препоръките на приятели, качеството на обучението, климата и по-ниските разходи. Кашал също поставя цената сред решаващите фактори, отбелязвайки, че обучението у нас е по-достъпно спрямо таксите във Великобритания. Британецът оценява качеството на българското образование като добро, макар и зависещо от преподавателите.
Не всички млади хора обаче мечтаят да заминат. Димитър Георгиев, студент по право в Софийския университет, е имал възможност да продължи образованието си в чужбина, но в крайна сметка избира България. Неговата история показва, че има и такива, които виждат бъдещето си у нас. Според данните делът на чуждестранните студенти трябва да нарасне с още два процентни пункта за постигане на баланс. Големият въпрос остава как България да превърне тази образователна привлекателност в дългосрочна полза за икономиката и здравната си система.
