33-годишна жена сбъдна мечтата си да стане майка, след като успя да пребори тежко онкологично заболяване, преживя над 30 химиотерапии, две лъчетерапии и трансплантация на стволови клетки, а след това и ин витро с донорска яйцеклетка.
Днес Анелия и съпругът й Калин станаха родители на малката Карина. Тя се роди в Майчин дом в София, след като стотици добри хора дариха средства в специалния базар, организиран от Фондация „Майки за донорство“, за да бъде финансирана ин витро процедурата. Борбата обаче започва още през 2005 г., а за нея разказва самата Анелия, когато през декември 2016 г. се обръща за помощ към „Майки за донорство“.
Майката каза на бабата да не къпе бебето след раждането, но никой не подозираше каква е причината
„Пише ви една от хилядите жени с репродуктивни проблеми; една от многото, които се обръщат към вас за помощ; една жена, която мечтае за своето бебче. За повечето хора забременяването и раждането е съвсем естествен процес, това си мислех и аз до преди години, но сега разбирам за колко двойки това се оказва понякога несбъдната мечта.
Моята история започна през 2005 г., когато едва 20-годишна, ми откриха Ходжкинов лимфом (първичен злокачествен тумор на лимфните възли – бел.ред.) Пътят до излекуването беше дълъг и труден. Преживях над 30 химиотерапии, две лъчетерапии и трансплантация на стволови клетки. За щастие от 2010 г. съм в ремисия и напълно здрава. Да, здрава, но … щастието отново не беше пълно. Появиха се първите неприятни последици след лечението.
Проблемът оттогава е липсата ми на месечен цикъл. Гинекологът се надяваше, че с течение на времето яйчниците ще възвърнат нормалната си функции, но това така и не се случи и се наложи да ме насочи към специалист по репродуктивна медицина (2013 г).
Тогава дойде и неприятната новина, че не мога да забременея по естествен начин. Вариантът беше единствено ин витро с донорска яйцеклетка. Но… проблемът се оказа твърде голям за човека до мен и той прецени, че не иска да минава по този път…
Вероятно така е било писано, за да бъда по-щастлива сега и с правилния човек. Този, който е готов заедно за извървим дългия път. Това наше желание ни отведе в клиниката, където сбъдват такива мечти. Нашата голяма надежда се възвърна.
Потвърди се това, което вече ми бяха казали – шансът ни за дете е единствено с донорска яйцеклетка. Получих и дългоочакваното разрешение за процедура, предвид заболяването ми. Сякаш всичко започваше наново. Резултатите не бяха никак добри. Така получихме още едно разочарование – с тези резултати няма как да кандидатстваме по държавния Фонд ин витро и трябва сами да си финансираме опитите напред. За съжаление това за нас отдавна е непосилно.
Някъде в лутане разбрахме за „Майки за донорството“ и се решихме да попитаме дали и ние имаме шанс да ни се помогне. Плахо, смирено и в тишина се надяваме. Вярвам в чудесата, защото твърде рано живота ме срещна с молитвите за тях. Нашето чудо сега сте вие“.
И чудото се случва. Стотици добри хора даряват средства, с които се финансира ин витро процедурата с донорска яйцеклетка на Анелия. След почти година, през ноември м.г., младата жена забременява. Днес тя е вече майка.
33-годишна жена сбъдна мечтата си да стане майка, след като успя да пребори тежко онкологично заболяване, преживя над 30 химиотерапии, две лъчетерапии и трансплантация на стволови клетки, а след това и ин витро с донорска яйцеклетка.
Днес Анелия и съпругът й Калин станаха родители на малката Карина. Тя се роди в Майчин дом в София, след като стотици добри хора дариха средства в специалния базар, организиран от Фондация „Майки за донорство“, за да бъде финансирана ин витро процедурата. Борбата обаче започва още през 2005 г., а за нея разказва самата Анелия, когато през декември 2016 г. се обръща за помощ към „Майки за донорство“.
Майката каза на бабата да не къпе бебето след раждането, но никой не подозираше каква е причината
„Пише ви една от хилядите жени с репродуктивни проблеми; една от многото, които се обръщат към вас за помощ; една жена, която мечтае за своето бебче. За повечето хора забременяването и раждането е съвсем естествен процес, това си мислех и аз до преди години, но сега разбирам за колко двойки това се оказва понякога несбъдната мечта.
Моята история започна през 2005 г., когато едва 20-годишна, ми откриха Ходжкинов лимфом (първичен злокачествен тумор на лимфните възли – бел.ред.) Пътят до излекуването беше дълъг и труден. Преживях над 30 химиотерапии, две лъчетерапии и трансплантация на стволови клетки. За щастие от 2010 г. съм в ремисия и напълно здрава. Да, здрава, но … щастието отново не беше пълно. Появиха се първите неприятни последици след лечението.
Проблемът оттогава е липсата ми на месечен цикъл. Гинекологът се надяваше, че с течение на времето яйчниците ще възвърнат нормалната си функции, но това така и не се случи и се наложи да ме насочи към специалист по репродуктивна медицина (2013 г).
Тогава дойде и неприятната новина, че не мога да забременея по естествен начин. Вариантът беше единствено ин витро с донорска яйцеклетка. Но… проблемът се оказа твърде голям за човека до мен и той прецени, че не иска да минава по този път…
Вероятно така е било писано, за да бъда по-щастлива сега и с правилния човек. Този, който е готов заедно за извървим дългия път. Това наше желание ни отведе в клиниката, където сбъдват такива мечти. Нашата голяма надежда се възвърна.
Потвърди се това, което вече ми бяха казали – шансът ни за дете е единствено с донорска яйцеклетка. Получих и дългоочакваното разрешение за процедура, предвид заболяването ми. Сякаш всичко започваше наново. Резултатите не бяха никак добри. Така получихме още едно разочарование – с тези резултати няма как да кандидатстваме по държавния Фонд ин витро и трябва сами да си финансираме опитите напред. За съжаление това за нас отдавна е непосилно.
Някъде в лутане разбрахме за „Майки за донорството“ и се решихме да попитаме дали и ние имаме шанс да ни се помогне. Плахо, смирено и в тишина се надяваме. Вярвам в чудесата, защото твърде рано живота ме срещна с молитвите за тях. Нашето чудо сега сте вие“.
И чудото се случва. Стотици добри хора даряват средства, с които се финансира ин витро процедурата с донорска яйцеклетка на Анелия. След почти година, през ноември м.г., младата жена забременява. Днес тя е вече майка.
