Въпреки че е сред най-често прилаганите медицински процедури, механизмите на общата анастезия, известна и като поставяне под пълна упойка, все още не са напълно изяснени.
Проучванията за изясняването им обаче не спират и днес. Нови насоки за това докъде са стигнали дава проучване на екип от университет в Куинсленд, Австралия. Учените установяват, че ефектът на пълната упойка върху нервната система и мозъка в частност далеч не се изразява само в бързо унасяне и заспиване.
За целите на проучването си екипът изследва действието на веществото пропофол – „шлагерът“ сред съвременните венозни анестетици.
Проследено е действието на пропофола върху синаптичните механизми, по които контактуват помежду си нервните клетки в организма. До момента се знаеше, че дейстивето на пропофола при пълна упойка много наподобява това на стандартните сънотворни лекарства.
Новото проучване обаче установява, че веществото повлиява и пресинаптичните процеси в невроните, т.е. процесите, които протичат преди една нервна клетка да влезе в контакт с друга. Това са реакции, които далеч надхвърлят приспивния ефект на пропофола и водят до значително забавяне на неврологичните функции.
Допълването представата за действието на пропофола при пълна упойка хвърля светлина върху един важен въпрос.
Според учените то обяснява усещането за силна обърканост и изтощение в минутите след излизане от общата анестезия. Нарушавайки общите механизми на неврологичната комуникация пълната упойка прави оперативната намеса напълно безболезнена, но може да е опасна за хора с увредени неврологични функции (при Алцхаймер, Паркинсон и др.), както и за деца с още неукрепнала нервна система. Това обяснява защо често се констатират случаи, в които пълната упойка се оказва проблематична при малки деца и възрастни хора.
На база информацията от проучването в момента се провеждат проучвания за установяване дългосрочните негативи от общата анестезия при проблемните възрастови групи. Учените опитват да установят дългосрочните последствия не само от употребата на пропофол, но и на другите химични съединения, ползвани при различните форми на обща венозна анестезия.
Въпреки че продължават да се установяват данни за страничните ефекти на общата анестезия, методът остава без алтернатива в случаите на по-сериозни хирургични намеси до разработване на нов и максимално безопасен такъв, пише Puls.bg.
Въпреки че е сред най-често прилаганите медицински процедури, механизмите на общата анастезия, известна и като поставяне под пълна упойка, все още не са напълно изяснени.
Проучванията за изясняването им обаче не спират и днес. Нови насоки за това докъде са стигнали дава проучване на екип от университет в Куинсленд, Австралия. Учените установяват, че ефектът на пълната упойка върху нервната система и мозъка в частност далеч не се изразява само в бързо унасяне и заспиване.
За целите на проучването си екипът изследва действието на веществото пропофол – „шлагерът“ сред съвременните венозни анестетици.
Проследено е действието на пропофола върху синаптичните механизми, по които контактуват помежду си нервните клетки в организма. До момента се знаеше, че дейстивето на пропофола при пълна упойка много наподобява това на стандартните сънотворни лекарства.
Новото проучване обаче установява, че веществото повлиява и пресинаптичните процеси в невроните, т.е. процесите, които протичат преди една нервна клетка да влезе в контакт с друга. Това са реакции, които далеч надхвърлят приспивния ефект на пропофола и водят до значително забавяне на неврологичните функции.
Допълването представата за действието на пропофола при пълна упойка хвърля светлина върху един важен въпрос.
Според учените то обяснява усещането за силна обърканост и изтощение в минутите след излизане от общата анестезия. Нарушавайки общите механизми на неврологичната комуникация пълната упойка прави оперативната намеса напълно безболезнена, но може да е опасна за хора с увредени неврологични функции (при Алцхаймер, Паркинсон и др.), както и за деца с още неукрепнала нервна система. Това обяснява защо често се констатират случаи, в които пълната упойка се оказва проблематична при малки деца и възрастни хора.
На база информацията от проучването в момента се провеждат проучвания за установяване дългосрочните негативи от общата анестезия при проблемните възрастови групи. Учените опитват да установят дългосрочните последствия не само от употребата на пропофол, но и на другите химични съединения, ползвани при различните форми на обща венозна анестезия.
Въпреки че продължават да се установяват данни за страничните ефекти на общата анестезия, методът остава без алтернатива в случаите на по-сериозни хирургични намеси до разработване на нов и максимално безопасен такъв, пише Puls.bg.
