Българският театър загуби един от своите забележителни таланти. Актьорът Йордан Петков-Дуньо си отиде от този свят само дни преди да отпразнува своя 72-годи anniversary.
Роден на 28 април 1954 г., той полага основите на своята кариера в училището „Кръстьо Сарафов“, където завършва класа на проф. Гриша Островски през 1980 година.
Пътят му на професионалния актьор започва в Шумен, в Драматичен театър „Васил Друмев“, където оставя своя отпечатък в продукции като „Сизве Банзи е мъртъв“ и „Калоян“. По-късно той се присъединява към първия частен театър „Диалог“, а от 2010 година става част от легендарната трупа на Народен театър „Иван Вазов“.
Репертоарът му е богат и разнообразен. Зрителите го помнят като Белчо във „Вълци нема“, Софроний Врачански, Ракли в „Полет над кукувиче гнездо“ и Абдулин в „Ревизор“. Неговите роли в „Калигула“, „Свобода в Бремен“ и „Животът е прекрасен“ остават като белези на неговия артистичен път.
Съюзът на артистите в България пожела лек полет към звездите на своя колега, чието присъствие на сцената ще бъде дълго помнено.
Българският театър загуби един от своите забележителни таланти. Актьорът Йордан Петков-Дуньо си отиде от този свят само дни преди да отпразнува своя 72-годи anniversary.
Роден на 28 април 1954 г., той полага основите на своята кариера в училището „Кръстьо Сарафов“, където завършва класа на проф. Гриша Островски през 1980 година.
Пътят му на професионалния актьор започва в Шумен, в Драматичен театър „Васил Друмев“, където оставя своя отпечатък в продукции като „Сизве Банзи е мъртъв“ и „Калоян“. По-късно той се присъединява към първия частен театър „Диалог“, а от 2010 година става част от легендарната трупа на Народен театър „Иван Вазов“.
Репертоарът му е богат и разнообразен. Зрителите го помнят като Белчо във „Вълци нема“, Софроний Врачански, Ракли в „Полет над кукувиче гнездо“ и Абдулин в „Ревизор“. Неговите роли в „Калигула“, „Свобода в Бремен“ и „Животът е прекрасен“ остават като белези на неговия артистичен път.
Съюзът на артистите в България пожела лек полет към звездите на своя колега, чието присъствие на сцената ще бъде дълго помнено.
