Наталия израства в Санкт Петербург – град, известен със сивото си небе, дългите зими и вечната забързаност. Животът ѝ протичал в предвидим ритъм, следвайки утъпкан път. След като завършва педагогика и започва работа като учителка по английски език, тя вярвала, че съдбата ѝ е да създаде „обикновено руско семейство, да живее в малък апартамент и да води спокоен живот“. Никога не е предполагала, че любовта ще я отведе на хиляди километри от дома, чак в далечна Гана. „За мен Африка тогава беше място, което познавах само от телевизионния екран“, признава тя години по-късно.
Историята им започва съвсем случайно. С бъдещия си съпруг Франк тя се запознава чрез общи приятели в Санкт Петербург, където той пристигнал, за да учи медицина. Първото ѝ впечатление от него не било особено романтично. „Струваше ми се прекалено самоуверен“, споделя Наталия с усмивка. Тя била по-скоро тиха и резервирана, докато Франк бил шумен, открит и винаги усмихнат. След месеци на общуване в компанията на приятели, той директно ѝ заявил, че търси сериозна връзка и брак. Именно тази категоричност я спечелила, тъй като в Русия мъжете често избягват подобни разговори, докато той от самото начало знаел какво иска.
Пътуването до Гана се оказало истински културен шок за нея. Преди сватбата Франк настоял тя да се запознае с родителите му и това пътуване я плашело повече, отколкото признавала. Майка ѝ тайно се надявала, че дъщеря ѝ ще се откаже от идеята след седмица, а и родителите на Франк не били особено спокойни, страхувайки се, че „бялата жена“ ще отдалечи сина им от семейните традиции. С пристигането си в Акра Наталия се озовала в напълно различен свят – горещ въздух, шумни улици и музика, които били пълна противоположност на студения Санкт Петербург. „Чувствах се сякаш съм попаднала във филм“, спомня си тя.
Най-големият шок била огромната фамилия, която я посрещнала. Вместо спокойно семейно запознанство, в къщата я очаквали над 20 души – лели, братовчеди и съседи, всички нетърпеливи да видят „руското момиче“. Тя била напълно изгубена в обкръжението от хора, които непрекъснато я прегръщали и разпитвали. Правилата също били необичайни: липса на лично пространство, роднини, влизащи без предупреждение, и огромен авторитет на по-възрастните. Най-големият гаф обаче настъпил с подаръка за свекърва ѝ. Наталия донесла специално изработена икона от Русия, вярвайки, че е ценен жест, но видяла само объркани погледи. Франк спасил ситуацията, давайки плик с пари на родителите си – така Наталия разбрала, че в Гана това е най-висшият знак на уважение.
След раждането на първото дете Наталия преминала през труден период. Докато била в Русия, тя се сблъскала с обиди и заплахи заради цвета на кожата на бебето си, което я принудило да потърси спокойствие обратно в Гана. Днес тя има четири деца и живее в къща насред саваната, която сама са построили. Тя води блог с милиони последователи и е приела местните обичаи, като например това, че бебетата не се показват на чужди хора в първата седмица, а погребенията приличат на празненства. „Разбрах, че любовта означава напълно да промениш света си заради човека до теб“, заключава Наталия, която не съжалява за нито един миг от своя избор.
Източник: zajenata.bg
Наталия израства в Санкт Петербург – град, известен със сивото си небе, дългите зими и вечната забързаност. Животът ѝ протичал в предвидим ритъм, следвайки утъпкан път. След като завършва педагогика и започва работа като учителка по английски език, тя вярвала, че съдбата ѝ е да създаде „обикновено руско семейство, да живее в малък апартамент и да води спокоен живот“. Никога не е предполагала, че любовта ще я отведе на хиляди километри от дома, чак в далечна Гана. „За мен Африка тогава беше място, което познавах само от телевизионния екран“, признава тя години по-късно.
Историята им започва съвсем случайно. С бъдещия си съпруг Франк тя се запознава чрез общи приятели в Санкт Петербург, където той пристигнал, за да учи медицина. Първото ѝ впечатление от него не било особено романтично. „Струваше ми се прекалено самоуверен“, споделя Наталия с усмивка. Тя била по-скоро тиха и резервирана, докато Франк бил шумен, открит и винаги усмихнат. След месеци на общуване в компанията на приятели, той директно ѝ заявил, че търси сериозна връзка и брак. Именно тази категоричност я спечелила, тъй като в Русия мъжете често избягват подобни разговори, докато той от самото начало знаел какво иска.
Пътуването до Гана се оказало истински културен шок за нея. Преди сватбата Франк настоял тя да се запознае с родителите му и това пътуване я плашело повече, отколкото признавала. Майка ѝ тайно се надявала, че дъщеря ѝ ще се откаже от идеята след седмица, а и родителите на Франк не били особено спокойни, страхувайки се, че „бялата жена“ ще отдалечи сина им от семейните традиции. С пристигането си в Акра Наталия се озовала в напълно различен свят – горещ въздух, шумни улици и музика, които били пълна противоположност на студения Санкт Петербург. „Чувствах се сякаш съм попаднала във филм“, спомня си тя.
Най-големият шок била огромната фамилия, която я посрещнала. Вместо спокойно семейно запознанство, в къщата я очаквали над 20 души – лели, братовчеди и съседи, всички нетърпеливи да видят „руското момиче“. Тя била напълно изгубена в обкръжението от хора, които непрекъснато я прегръщали и разпитвали. Правилата също били необичайни: липса на лично пространство, роднини, влизащи без предупреждение, и огромен авторитет на по-възрастните. Най-големият гаф обаче настъпил с подаръка за свекърва ѝ. Наталия донесла специално изработена икона от Русия, вярвайки, че е ценен жест, но видяла само объркани погледи. Франк спасил ситуацията, давайки плик с пари на родителите си – така Наталия разбрала, че в Гана това е най-висшият знак на уважение.
След раждането на първото дете Наталия преминала през труден период. Докато била в Русия, тя се сблъскала с обиди и заплахи заради цвета на кожата на бебето си, което я принудило да потърси спокойствие обратно в Гана. Днес тя има четири деца и живее в къща насред саваната, която сама са построили. Тя води блог с милиони последователи и е приела местните обичаи, като например това, че бебетата не се показват на чужди хора в първата седмица, а погребенията приличат на празненства. „Разбрах, че любовта означава напълно да промениш света си заради човека до теб“, заключава Наталия, която не съжалява за нито един миг от своя избор.
Източник: zajenata.bg
