Резките температурни колебания не са нищо необичайно за климата на България, а февруари остава най-непредсказуемият месец от зимата. Това обясни климатологът Георги Рачев в ефира на радио Фокус.
По думите му месецът може да поднесе както необичайно високи температури, така и сериозни застудявания, като именно тази променливост е характерна за нашите географски ширини.
По-топъл и по-влажен февруари
Дългосрочните прогнози сочат, че февруари вероятно ще бъде по-топъл от климатичната норма и с повече валежи. Според проф. Рачев, ако прогнозите на глобалните модели се сбъднат, месецът ще напомня на една от най-нетипичните зими у нас:
„Ако февруари се очертае такъв, какъвто го чертаят глобалните модели, ще прилича на зимата 2006-2007 г. – това беше най-топлата и безснежна зима в България“
И януари също се вписва в тази тенденция – с около половин градус по-високи температури от обичайното и с повече валежи.
Положителен ефект върху водните ресурси
Повишените валежи вече имат осезаем ефект върху водните запаси в страната.
„Понапълниха се язовирите и ако продължи така, няма да има никакви проблеми с нормалното водоподаване през летния сезон, стига да не източим язовирите“, добави климатологът.
Глобално затопляне и локални аномалии
По думите на проф. Рачев последните три години са били най-топлите в историята на метеорологичните наблюдения, като 2024 г. е отчетена като най-топлата година в световен мащаб, следвана от 2022 и 2025 г.
Той подчертава, че глобалната тенденция не изключва локални и временни отклонения:
„Това, че в България, Великобритания или в Индонезия има малко по-така, малко по-онака – това си е нещо съвсем естествено. Това, че става по-топло, не значи, че ще бъде непрекъснато топло.“
През последните години се наблюдава и друга характерна промяна:
„През последните години стана обичайно април и май да бъдат хладни и сравнително дъждовни. Това се случва, но в по-малък мащаб, с по-малка продължителност и сравнително по-рядко“, поясни проф. Рачев.
Малка страна с големи климатични разлики
България се намира на границата между умерения и средиземноморския климатичен пояс, което обуславя изключително динамично и променливо време.
„В отделни местенца, които са само на 50 или 100 км едно от друго, просто времето реагира по различен начин.“
Като пример климатологът посочи рязката разлика в метеорологичната обстановка в различни части на страната през последните дни:
„В четвъртък беше брутална поледица в Русе, докато в Западна България почти нищо не усетиха – валя сняг, направи снежна покривка 2-3, на места 5-6 см и това беше.
Малка България с невероятно голямо разнообразие на метеорологични прояви“, обобщи проф. Рачев.Резките температурни колебания не са нищо необичайно за климата на България, а февруари остава най-непредсказуемият месец от зимата. Това обясни климатологът Георги Рачев в ефира на радио Фокус.
По думите му месецът може да поднесе както необичайно високи температури, така и сериозни застудявания, като именно тази променливост е характерна за нашите географски ширини.
По-топъл и по-влажен февруари
Дългосрочните прогнози сочат, че февруари вероятно ще бъде по-топъл от климатичната норма и с повече валежи. Според проф. Рачев, ако прогнозите на глобалните модели се сбъднат, месецът ще напомня на една от най-нетипичните зими у нас:
„Ако февруари се очертае такъв, какъвто го чертаят глобалните модели, ще прилича на зимата 2006-2007 г. – това беше най-топлата и безснежна зима в България“
И януари също се вписва в тази тенденция – с около половин градус по-високи температури от обичайното и с повече валежи.
Положителен ефект върху водните ресурси
Повишените валежи вече имат осезаем ефект върху водните запаси в страната.
„Понапълниха се язовирите и ако продължи така, няма да има никакви проблеми с нормалното водоподаване през летния сезон, стига да не източим язовирите“, добави климатологът.
Глобално затопляне и локални аномалии
По думите на проф. Рачев последните три години са били най-топлите в историята на метеорологичните наблюдения, като 2024 г. е отчетена като най-топлата година в световен мащаб, следвана от 2022 и 2025 г.
Той подчертава, че глобалната тенденция не изключва локални и временни отклонения:
„Това, че в България, Великобритания или в Индонезия има малко по-така, малко по-онака – това си е нещо съвсем естествено. Това, че става по-топло, не значи, че ще бъде непрекъснато топло.“
През последните години се наблюдава и друга характерна промяна:
„През последните години стана обичайно април и май да бъдат хладни и сравнително дъждовни. Това се случва, но в по-малък мащаб, с по-малка продължителност и сравнително по-рядко“, поясни проф. Рачев.
Малка страна с големи климатични разлики
България се намира на границата между умерения и средиземноморския климатичен пояс, което обуславя изключително динамично и променливо време.
„В отделни местенца, които са само на 50 или 100 км едно от друго, просто времето реагира по различен начин.“
Като пример климатологът посочи рязката разлика в метеорологичната обстановка в различни части на страната през последните дни:
„В четвъртък беше брутална поледица в Русе, докато в Западна България почти нищо не усетиха – валя сняг, направи снежна покривка 2-3, на места 5-6 см и това беше.
Малка България с невероятно голямо разнообразие на метеорологични прояви“, обобщи проф. Рачев.
Резките температурни колебания не са нищо необичайно за климата на България, а февруари остава най-непредсказуемият месец от зимата. Това обясни климатологът Георги Рачев в ефира на радио Фокус.
По думите му месецът може да поднесе както необичайно високи температури, така и сериозни застудявания, като именно тази променливост е характерна за нашите географски ширини.
По-топъл и по-влажен февруари
Дългосрочните прогнози сочат, че февруари вероятно ще бъде по-топъл от климатичната норма и с повече валежи. Според проф. Рачев, ако прогнозите на глобалните модели се сбъднат, месецът ще напомня на една от най-нетипичните зими у нас:
„Ако февруари се очертае такъв, какъвто го чертаят глобалните модели, ще прилича на зимата 2006-2007 г. – това беше най-топлата и безснежна зима в България“
И януари също се вписва в тази тенденция – с около половин градус по-високи температури от обичайното и с повече валежи.
Положителен ефект върху водните ресурси
Повишените валежи вече имат осезаем ефект върху водните запаси в страната.
„Понапълниха се язовирите и ако продължи така, няма да има никакви проблеми с нормалното водоподаване през летния сезон, стига да не източим язовирите“, добави климатологът.
Глобално затопляне и локални аномалии
По думите на проф. Рачев последните три години са били най-топлите в историята на метеорологичните наблюдения, като 2024 г. е отчетена като най-топлата година в световен мащаб, следвана от 2022 и 2025 г.
Той подчертава, че глобалната тенденция не изключва локални и временни отклонения:
„Това, че в България, Великобритания или в Индонезия има малко по-така, малко по-онака – това си е нещо съвсем естествено. Това, че става по-топло, не значи, че ще бъде непрекъснато топло.“
През последните години се наблюдава и друга характерна промяна:
„През последните години стана обичайно април и май да бъдат хладни и сравнително дъждовни. Това се случва, но в по-малък мащаб, с по-малка продължителност и сравнително по-рядко“, поясни проф. Рачев.
Малка страна с големи климатични разлики
България се намира на границата между умерения и средиземноморския климатичен пояс, което обуславя изключително динамично и променливо време.
„В отделни местенца, които са само на 50 или 100 км едно от друго, просто времето реагира по различен начин.“
Като пример климатологът посочи рязката разлика в метеорологичната обстановка в различни части на страната през последните дни:
„В четвъртък беше брутална поледица в Русе, докато в Западна България почти нищо не усетиха – валя сняг, направи снежна покривка 2-3, на места 5-6 см и това беше.
Малка България с невероятно голямо разнообразие на метеорологични прояви“, обобщи проф. Рачев.Резките температурни колебания не са нищо необичайно за климата на България, а февруари остава най-непредсказуемият месец от зимата. Това обясни климатологът Георги Рачев в ефира на радио Фокус.
По думите му месецът може да поднесе както необичайно високи температури, така и сериозни застудявания, като именно тази променливост е характерна за нашите географски ширини.
По-топъл и по-влажен февруари
Дългосрочните прогнози сочат, че февруари вероятно ще бъде по-топъл от климатичната норма и с повече валежи. Според проф. Рачев, ако прогнозите на глобалните модели се сбъднат, месецът ще напомня на една от най-нетипичните зими у нас:
„Ако февруари се очертае такъв, какъвто го чертаят глобалните модели, ще прилича на зимата 2006-2007 г. – това беше най-топлата и безснежна зима в България“
И януари също се вписва в тази тенденция – с около половин градус по-високи температури от обичайното и с повече валежи.
Положителен ефект върху водните ресурси
Повишените валежи вече имат осезаем ефект върху водните запаси в страната.
„Понапълниха се язовирите и ако продължи така, няма да има никакви проблеми с нормалното водоподаване през летния сезон, стига да не източим язовирите“, добави климатологът.
Глобално затопляне и локални аномалии
По думите на проф. Рачев последните три години са били най-топлите в историята на метеорологичните наблюдения, като 2024 г. е отчетена като най-топлата година в световен мащаб, следвана от 2022 и 2025 г.
Той подчертава, че глобалната тенденция не изключва локални и временни отклонения:
„Това, че в България, Великобритания или в Индонезия има малко по-така, малко по-онака – това си е нещо съвсем естествено. Това, че става по-топло, не значи, че ще бъде непрекъснато топло.“
През последните години се наблюдава и друга характерна промяна:
„През последните години стана обичайно април и май да бъдат хладни и сравнително дъждовни. Това се случва, но в по-малък мащаб, с по-малка продължителност и сравнително по-рядко“, поясни проф. Рачев.
Малка страна с големи климатични разлики
България се намира на границата между умерения и средиземноморския климатичен пояс, което обуславя изключително динамично и променливо време.
„В отделни местенца, които са само на 50 или 100 км едно от друго, просто времето реагира по различен начин.“
Като пример климатологът посочи рязката разлика в метеорологичната обстановка в различни части на страната през последните дни:
„В четвъртък беше брутална поледица в Русе, докато в Западна България почти нищо не усетиха – валя сняг, направи снежна покривка 2-3, на места 5-6 см и това беше.
Малка България с невероятно голямо разнообразие на метеорологични прояви“, обобщи проф. Рачев.
