Владо Пенев, едно от най-разпознаваемите лица на българския екран, не винаги е излъчвал увереност. В миналото той се е чувствал като „смотаното момче“ в училище – пъпчив, комплексиран и далеч от имиджа на типичния популярен ученик.
Интересното е, че актьорството първоначално изобщо не е било неговият приоритет. Мечтите му са били насочени към археологията, а когато е дошъл моментът за избор на университет, той е бил приет както в специалност „История“, така и в академията ВИТИЗ.
Решението, което е променило живота му, е било взето по изключително необичаен начин. Тъй като е трябвало да избере едно от двете места, Пенев буквално е измерил разстоянието до институциите с крачки. Тъй като до ВИТИЗ пътят е бил по-кратък, той избира актьорското майсторство.
Стеснителността му е била толкова голяма, че дори не е посмял да отиде сам, за да се запише в школата. Дори след началото на обучението, той е продължавал да бъде скромен, като е ходел на часове с домашни дрехи, за да избегне използването на общите шкафчета.
Не всички обаче са вярвали в него. Съседката му, леля Снежа, дори го е критикувала, наричайки го твърде „задръстен“, за да се справи с кандидатстудентските изпити. Но Владо доказва, че греши.
Под наставничеството на професор Николай Люцканов и асистент Маргарита Младенова, той открива страстта си към изкуството. Последните думи на неговия преподавател след завършване – „Такъв път има пред Вас… не ме разочаровайте“ – стават негово вдъхновение и до днес.
Владо Пенев, едно от най-разпознаваемите лица на българския екран, не винаги е излъчвал увереност. В миналото той се е чувствал като „смотаното момче“ в училище – пъпчив, комплексиран и далеч от имиджа на типичния популярен ученик.
Интересното е, че актьорството първоначално изобщо не е било неговият приоритет. Мечтите му са били насочени към археологията, а когато е дошъл моментът за избор на университет, той е бил приет както в специалност „История“, така и в академията ВИТИЗ.
Решението, което е променило живота му, е било взето по изключително необичаен начин. Тъй като е трябвало да избере едно от двете места, Пенев буквално е измерил разстоянието до институциите с крачки. Тъй като до ВИТИЗ пътят е бил по-кратък, той избира актьорското майсторство.
Стеснителността му е била толкова голяма, че дори не е посмял да отиде сам, за да се запише в школата. Дори след началото на обучението, той е продължавал да бъде скромен, като е ходел на часове с домашни дрехи, за да избегне използването на общите шкафчета.
Не всички обаче са вярвали в него. Съседката му, леля Снежа, дори го е критикувала, наричайки го твърде „задръстен“, за да се справи с кандидатстудентските изпити. Но Владо доказва, че греши.
Под наставничеството на професор Николай Люцканов и асистент Маргарита Младенова, той открива страстта си към изкуството. Последните думи на неговия преподавател след завършване – „Такъв път има пред Вас… не ме разочаровайте“ – стават негово вдъхновение и до днес.
