Всеки четвърти ученик в България, което представлява 26,6% от младите хора, употребява тютюневи изделия, включително нагреваеми тютюневи продукти, съобщиха експерти по време на Кръгла маса за спешно противодействие на никотиновата криза в страната. Събитието бе организирано от „Коалиция за живот без тютюн и никотин (Кажете Не)“ в партньорство с офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България.
Според национално представителното проучване GYTS, проведено онлайн през 2023 г. от Националния център по обществено здраве и анализи, в него са участвали общо 4074 ученици от седми, осми и девети клас, като 3378 от тях са на възраст между 13 и 15 години.
„Проучването показва, че процентът на момичета, които употребяват тютюн, е по-висок от този при момчетата. От момичетата 33% употребяват всякакъв вид тютюн – цигари, наргиле или бездимни изделия, докато при момчетата процентът е 20,4%“, заяви Кристина Мауер-Стендер, ръководител на офиса на СЗО в България.
Според данните, 23,6% от учениците в момента пушат тютюн, като 19,8% използват цигари, 20,5% нагреваеми тютюневи изделия, а 2,9% – бездимен тютюн. Отделно 23,3% от младите хора употребяват електронни цигари. Почти шест от десет ученици, които пушат, са се опитали да спрат през последните 12 месеца, а повече от четири на всеки десет изразяват желание да се откажат от тютюна.
Проучването разглежда и пасивното пушене: 54,7% от учениците са били изложени на тютюнев дим у дома, а 62,7% – на закрити обществени места. От учениците, закупили цигари от магазин, супермаркет, заведение или павилион, са били 46,2%. Въпреки това, голяма част от младите подкрепят забраната на тютюнопушенето на закрити обществени места – 78,7%.
Гл. ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН обърна внимание на икономическите последици от тютюнопушенето за семействата. „Данните на Националния статистически институт показват, че 52,3% от домакинствата имат разходи за тютюн през 2024 г. Това е особено силно изразено при домакинства с ниски и средни доходи“, посочи той.
Според проучването, през последното десетилетие домакинствата с ниски доходи отделят най-много средства за тютюн – 8,2% от бюджета си, семействата със средни доходи – 7,6%, а домакинствата с високи доходи – 7,1%. В резултат на тези разходи, семействата пестят от здраве, образование, облекло, отдих и жилищни нужди.
Гл. ас. д-р Събев допълни, че ако България въведе минималните ставки върху цигарите и нагреваемите тютюневи изделия, предложени от Европейската комисия за 2026 г., цената на кутия цигари ще се повиши до 11,66 лв. (5,95 евро), като сегашната средна цена е под 6,50 лв. За сравнение, в Румъния кутия цигари струва между 25 и 30 леи (5,15 – 6,15 евро).
Всеки четвърти ученик в България, което представлява 26,6% от младите хора, употребява тютюневи изделия, включително нагреваеми тютюневи продукти, съобщиха експерти по време на Кръгла маса за спешно противодействие на никотиновата криза в страната. Събитието бе организирано от „Коалиция за живот без тютюн и никотин (Кажете Не)“ в партньорство с офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България.
Според национално представителното проучване GYTS, проведено онлайн през 2023 г. от Националния център по обществено здраве и анализи, в него са участвали общо 4074 ученици от седми, осми и девети клас, като 3378 от тях са на възраст между 13 и 15 години.
„Проучването показва, че процентът на момичета, които употребяват тютюн, е по-висок от този при момчетата. От момичетата 33% употребяват всякакъв вид тютюн – цигари, наргиле или бездимни изделия, докато при момчетата процентът е 20,4%“, заяви Кристина Мауер-Стендер, ръководител на офиса на СЗО в България.
Според данните, 23,6% от учениците в момента пушат тютюн, като 19,8% използват цигари, 20,5% нагреваеми тютюневи изделия, а 2,9% – бездимен тютюн. Отделно 23,3% от младите хора употребяват електронни цигари. Почти шест от десет ученици, които пушат, са се опитали да спрат през последните 12 месеца, а повече от четири на всеки десет изразяват желание да се откажат от тютюна.
Проучването разглежда и пасивното пушене: 54,7% от учениците са били изложени на тютюнев дим у дома, а 62,7% – на закрити обществени места. От учениците, закупили цигари от магазин, супермаркет, заведение или павилион, са били 46,2%. Въпреки това, голяма част от младите подкрепят забраната на тютюнопушенето на закрити обществени места – 78,7%.
Гл. ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН обърна внимание на икономическите последици от тютюнопушенето за семействата. „Данните на Националния статистически институт показват, че 52,3% от домакинствата имат разходи за тютюн през 2024 г. Това е особено силно изразено при домакинства с ниски и средни доходи“, посочи той.
Според проучването, през последното десетилетие домакинствата с ниски доходи отделят най-много средства за тютюн – 8,2% от бюджета си, семействата със средни доходи – 7,6%, а домакинствата с високи доходи – 7,1%. В резултат на тези разходи, семействата пестят от здраве, образование, облекло, отдих и жилищни нужди.
Гл. ас. д-р Събев допълни, че ако България въведе минималните ставки върху цигарите и нагреваемите тютюневи изделия, предложени от Европейската комисия за 2026 г., цената на кутия цигари ще се повиши до 11,66 лв. (5,95 евро), като сегашната средна цена е под 6,50 лв. За сравнение, в Румъния кутия цигари струва между 25 и 30 леи (5,15 – 6,15 евро).
