Ние сме тези, които можем да променим нещата, но не искаме. Трябва да си дадеш зор, за да промениш нещо. Повечето хора не искат да си дават зор. Това е усилие, което трябва да положиш – за свободата, за демокрацията, за това всичко да е подредено – се воюва.
Когато ти нямаш това желание – то няма как да се случи. Това коментира в предаването „Карай направо” по Нова телевизия продуцентът Магърдич Халваджиян.
„Нямам намерение на агитирам никого в деня за размисъл. Не го правя от много време. Станал съм доста пасивен в това отношение”, каза още той.
По думите му, темата за това, как да накараме новоизбраните да бъдат по-отговорни и да държат на думите, зад които стоят обещанията им, той беше категоричен: „Това е нещо, което беше актуално преди 20 години. Тъжното ще бъде, ако това е актуално и след 20 години. Имам чувството, че нищо не се променя”.
„Не искам да си късам нервите с глупости. На 54 години искам да си гледам семейството, внуците, бизнесът ми да върви. Вярно, че ако държавата не върви – то и бизнесите няма да вървят. Това е вярно. Но аз, ако трябва, и бизнеса си ще спра, и ще си гледам семейството и децата.
Нямам нерви”, подчерта Халваджиян.
По думите му той не е уморен, а обезкуражен. „Има смисъл да се бориш, когато виждаш, че борбата ти, думите ти, това, което казваш – увеличава масата, която започва да вярва в една кауза и която е готова да тръгне с теб.
Аз имам чувството, че на хората им е все едно. Това е гигантски проблем. Гражданското общество не се вълнува, или ако се вълнува – се вълнува вкъщи. Не се вълнува така, както би трябвало, за да промени живота си. Има някакъв генетичен проблем, според мен. Защо ние не сме бесни, когато ни крадат?”, попита продуцентът.
„Липсата на гражданско общество е това, което ни доведе дотук. Ние явно, по някаква причина не искаме да се борим за правата си, за тази държава. Искрено вярвам в това, че ние сме толкова малки, че нещата могат да се оправят бързо”, казва той.
На въпроса, защо сме вечно недоволни след избори и вечно мрънкаме, ако не сме готови да дадем от себе си, той отговори: „Водих дълга битка. Недоволствах. Опитвах се да правя много неща. Моето разочарование е от това, че виждам някаква апатия. Не вярвам, че хората искат да им се оправи къщичката по начина, по който би трябвало да бъде оправена”.
Халваджиян беше категоричен, че проблемът за състоянието на държавата не е на политиците, а в българите.
„Политиците правят това, което ние им позволяваме да правят. Това е навсякъде по света. Гражданските общества в развитите държави с големи, стари демокрации – тъй като са наистина граждански общества, политиците не си позволяват да правят тези неща, които нашите си позволяват. Или ако си го позволяват, то е в малки размери. Защото все пак има гражданско общество, има страх.
Нашите политици виждат, че никой не контролира тези процеси, виждат, че на нас не ни пука – и когато на нас не ни пука, има една българска поговорка „Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава”. Вървейки по тази логика – как да обвинявам политиците?”, коментира той.
Източник: Блиц
Ние сме тези, които можем да променим нещата, но не искаме. Трябва да си дадеш зор, за да промениш нещо. Повечето хора не искат да си дават зор. Това е усилие, което трябва да положиш – за свободата, за демокрацията, за това всичко да е подредено – се воюва.
Когато ти нямаш това желание – то няма как да се случи. Това коментира в предаването „Карай направо” по Нова телевизия продуцентът Магърдич Халваджиян.
„Нямам намерение на агитирам никого в деня за размисъл. Не го правя от много време. Станал съм доста пасивен в това отношение”, каза още той.
По думите му, темата за това, как да накараме новоизбраните да бъдат по-отговорни и да държат на думите, зад които стоят обещанията им, той беше категоричен: „Това е нещо, което беше актуално преди 20 години. Тъжното ще бъде, ако това е актуално и след 20 години. Имам чувството, че нищо не се променя”.
„Не искам да си късам нервите с глупости. На 54 години искам да си гледам семейството, внуците, бизнесът ми да върви. Вярно, че ако държавата не върви – то и бизнесите няма да вървят. Това е вярно. Но аз, ако трябва, и бизнеса си ще спра, и ще си гледам семейството и децата.
Нямам нерви”, подчерта Халваджиян.
По думите му той не е уморен, а обезкуражен. „Има смисъл да се бориш, когато виждаш, че борбата ти, думите ти, това, което казваш – увеличава масата, която започва да вярва в една кауза и която е готова да тръгне с теб.
Аз имам чувството, че на хората им е все едно. Това е гигантски проблем. Гражданското общество не се вълнува, или ако се вълнува – се вълнува вкъщи. Не се вълнува така, както би трябвало, за да промени живота си. Има някакъв генетичен проблем, според мен. Защо ние не сме бесни, когато ни крадат?”, попита продуцентът.
„Липсата на гражданско общество е това, което ни доведе дотук. Ние явно, по някаква причина не искаме да се борим за правата си, за тази държава. Искрено вярвам в това, че ние сме толкова малки, че нещата могат да се оправят бързо”, казва той.
На въпроса, защо сме вечно недоволни след избори и вечно мрънкаме, ако не сме готови да дадем от себе си, той отговори: „Водих дълга битка. Недоволствах. Опитвах се да правя много неща. Моето разочарование е от това, че виждам някаква апатия. Не вярвам, че хората искат да им се оправи къщичката по начина, по който би трябвало да бъде оправена”.
Халваджиян беше категоричен, че проблемът за състоянието на държавата не е на политиците, а в българите.
„Политиците правят това, което ние им позволяваме да правят. Това е навсякъде по света. Гражданските общества в развитите държави с големи, стари демокрации – тъй като са наистина граждански общества, политиците не си позволяват да правят тези неща, които нашите си позволяват. Или ако си го позволяват, то е в малки размери. Защото все пак има гражданско общество, има страх.
Нашите политици виждат, че никой не контролира тези процеси, виждат, че на нас не ни пука – и когато на нас не ни пука, има една българска поговорка „Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава”. Вървейки по тази логика – как да обвинявам политиците?”, коментира той.
Източник: Блиц
){kind=link}