Двама мои близки, мъж и жена, отстъпиха свой малък апартамент в един от известните квартали на София на приятелско семейство украинци. Тя – успешен наказателен адвокат.
Той – служител на ООН на добра позиция, наблюдател в Африка. С други думи, висока средна класа, образовани, заможни, успели хора. Превърнати в бежанци, които се борят за живота си, още от първите дни на руското нашествие в Украйна.
Не изпускай тези оферти:
Месец и нещо по-късно те не искат да останат нито ден повече в България. Ще търсят спасение в Черна Гора, но не просто от зверските бомбардировки, превърнали града им Харков в пепелище. Те ще бягат от прословутото българско гостоприемство. Това казва в свой коментар за предаването „Честно казано“ по „Евроком“ журналисът Люба Кулезич.
За да се почувстват наистина уютно тук, гумите на колата им били два пъти нарязани с нож. Заради украинския номер. Но и вероятно заради добрата марка на автомобила.
Защото как така ще се перчат те с готина кола, нали са бежанци, един вид нещо като клошари, на които Бай Ганю да гледа отвисоко, за да се почувства морално извисен. С други думи: „Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю! Добре дошъл във нашия град! Добре дошъл във България…“ Добре дошъл, ама другия път. В едно кафе наблизо, в което се отбили, някаква цуцулана им казала: „Не сте добре дошли тук. Вървете си! Ние обичаме Русия.“
Ще кажете, че е изолиран случай, но не е. В акция по кръводаряване в един голям български град, няма да му кажа името, че ме е срам, се записали и украинци в знак на признателност към доброволците, които се скъсват да помагат на прогонените от войната майки с деца, докато държавата се чеше по главата.
По стените на центъра по кръводаряване веднага се появили надписи: „Не щем вашта кръФ“. КръФ с „Ф“, забележете! Принос към националното израждане, предприето от партията на копейките в прослава на путиновата агресия, докато тук държавата ни се прави на ударена, т.е. на „неутрална“. А министърът на туризма Проданов от чичковите червенотиквеничковчета на БСП в четворната коалиция си гледа часовника и праща изгнаниците на трудовата борса от 31 май. Да не тежат на бюджета.
Не на съвестта му, разбира се. Защото на ампутиран орган нищо не му тежи, особено ако е в душата и в историческата памет на бившите комунисти и кагебисти, внедрени като демократи и капиталисти в родните институции.
От което те, институциите, все повече приличат на развалини след руска ракетна атака. За да спра да изреждам постиженията на българското човеколюбие спрямо жертвите на путинската завоевателна патология, ще цитирам само една от най-яростните радетелки на „другогледноточието“ за войната срещу Украйна.
Професорът богослов и културолог Калин Янакиев бе обруган от тази дама, която е бивш магистрат, по-скоро провален магистрат, заради мнението му по БТВ онзи ден, че 170-те убити от руските орки украински деца са 170 стрели в Кръста Господен.
Казаното в навечерието на Възкресение било манипулация, лишена от обективност и различномислие, било диктатура, представете си! Има ли обаче нещо по-еднозначно от присъдата за масовото убийство на деца? Ако има нещо по-различно, то говори за побесняването на ума на тази дама вследствие на диагноза.
Нарича се путинофилия. Когато обаче диагнозата се превърне в политическа платформа на кандидат-депутат от прокремълската партия „Възраждане“, то значи, че и политическата, и съдебната система в България са пред окончателен разпад. И се питам тогава добра новина ли е, че според някакво ново социологическо проучване подкрепата за Путин сред българите била „спаднала до 25%“?
Но това означава, че всеки четвърти у нас е готов на омраза, на чугуноглавие, на арогантност, на цинизъм, готов е да наказва, да репресира другите трима, които смятат Путин за сатрап и за военнопрестъпник – закъснял аналог на Хитлер в пристъпа му на великоруски реваншизъм. Съотношението 1:3 е не само отвратително.
То е опасно. И показва, че много преди Путин да нахлуе в Украйна ние българите сме помежду си във война. Изтощаваме се взаимно с ежби, с крамоли, с ненавист, които идеално обслужват интересите на Москва и нейните тукашни проксита и подлоги, с всичките им ченгеджийски родилни петна и с обривите им от червен позитански вятър. И затова страната ни изглежда морално парализирана да вземе страна в битката срещу Злото сега. Ето защо дори бежанците бягат оттук. Отвратените са се превърнали в духовни емигранти.
А отвратителните, които така патриотично драпат към властта, ближейки подметките на Путин, няма да има какво да управляват след неговия неизбежен крах. Защото крахът му е неизбежен. И защото България, каквато те я искат на тепсия – омаскарена, озлобена, продажна – няма вече да я има след това. Краят на Путин, повярвайте ми, ще е нейното ново и истинско начало.
Двама мои близки, мъж и жена, отстъпиха свой малък апартамент в един от известните квартали на София на приятелско семейство украинци. Тя – успешен наказателен адвокат.
Той – служител на ООН на добра позиция, наблюдател в Африка. С други думи, висока средна класа, образовани, заможни, успели хора. Превърнати в бежанци, които се борят за живота си, още от първите дни на руското нашествие в Украйна.
Не изпускай тези оферти:
Месец и нещо по-късно те не искат да останат нито ден повече в България. Ще търсят спасение в Черна Гора, но не просто от зверските бомбардировки, превърнали града им Харков в пепелище. Те ще бягат от прословутото българско гостоприемство. Това казва в свой коментар за предаването „Честно казано“ по „Евроком“ журналисът Люба Кулезич.
За да се почувстват наистина уютно тук, гумите на колата им били два пъти нарязани с нож. Заради украинския номер. Но и вероятно заради добрата марка на автомобила.
Защото как така ще се перчат те с готина кола, нали са бежанци, един вид нещо като клошари, на които Бай Ганю да гледа отвисоко, за да се почувства морално извисен. С други думи: „Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю! Добре дошъл във нашия град! Добре дошъл във България…“ Добре дошъл, ама другия път. В едно кафе наблизо, в което се отбили, някаква цуцулана им казала: „Не сте добре дошли тук. Вървете си! Ние обичаме Русия.“
Ще кажете, че е изолиран случай, но не е. В акция по кръводаряване в един голям български град, няма да му кажа името, че ме е срам, се записали и украинци в знак на признателност към доброволците, които се скъсват да помагат на прогонените от войната майки с деца, докато държавата се чеше по главата.
По стените на центъра по кръводаряване веднага се появили надписи: „Не щем вашта кръФ“. КръФ с „Ф“, забележете! Принос към националното израждане, предприето от партията на копейките в прослава на путиновата агресия, докато тук държавата ни се прави на ударена, т.е. на „неутрална“. А министърът на туризма Проданов от чичковите червенотиквеничковчета на БСП в четворната коалиция си гледа часовника и праща изгнаниците на трудовата борса от 31 май. Да не тежат на бюджета.
Не на съвестта му, разбира се. Защото на ампутиран орган нищо не му тежи, особено ако е в душата и в историческата памет на бившите комунисти и кагебисти, внедрени като демократи и капиталисти в родните институции.
От което те, институциите, все повече приличат на развалини след руска ракетна атака. За да спра да изреждам постиженията на българското човеколюбие спрямо жертвите на путинската завоевателна патология, ще цитирам само една от най-яростните радетелки на „другогледноточието“ за войната срещу Украйна.
Професорът богослов и културолог Калин Янакиев бе обруган от тази дама, която е бивш магистрат, по-скоро провален магистрат, заради мнението му по БТВ онзи ден, че 170-те убити от руските орки украински деца са 170 стрели в Кръста Господен.
Казаното в навечерието на Възкресение било манипулация, лишена от обективност и различномислие, било диктатура, представете си! Има ли обаче нещо по-еднозначно от присъдата за масовото убийство на деца? Ако има нещо по-различно, то говори за побесняването на ума на тази дама вследствие на диагноза.
Нарича се путинофилия. Когато обаче диагнозата се превърне в политическа платформа на кандидат-депутат от прокремълската партия „Възраждане“, то значи, че и политическата, и съдебната система в България са пред окончателен разпад. И се питам тогава добра новина ли е, че според някакво ново социологическо проучване подкрепата за Путин сред българите била „спаднала до 25%“?
Но това означава, че всеки четвърти у нас е готов на омраза, на чугуноглавие, на арогантност, на цинизъм, готов е да наказва, да репресира другите трима, които смятат Путин за сатрап и за военнопрестъпник – закъснял аналог на Хитлер в пристъпа му на великоруски реваншизъм. Съотношението 1:3 е не само отвратително.
То е опасно. И показва, че много преди Путин да нахлуе в Украйна ние българите сме помежду си във война. Изтощаваме се взаимно с ежби, с крамоли, с ненавист, които идеално обслужват интересите на Москва и нейните тукашни проксита и подлоги, с всичките им ченгеджийски родилни петна и с обривите им от червен позитански вятър. И затова страната ни изглежда морално парализирана да вземе страна в битката срещу Злото сега. Ето защо дори бежанците бягат оттук. Отвратените са се превърнали в духовни емигранти.
А отвратителните, които така патриотично драпат към властта, ближейки подметките на Путин, няма да има какво да управляват след неговия неизбежен крах. Защото крахът му е неизбежен. И защото България, каквато те я искат на тепсия – омаскарена, озлобена, продажна – няма вече да я има след това. Краят на Путин, повярвайте ми, ще е нейното ново и истинско начало.
