Вече е ясно какъв е девизът на най-гласовитите партии, хукнали да лъжат и мажат пред хората, за да докопат властта – НАПРЕД КЪМ МИНАЛОТО! И колкото по-напред, толкова по-назад.
Като Слави Трифонов, който превръща Плевен в новия Правец.
Клет координатор на мистериозната му партия там изпищя, че и каката на чалгаря кадрува в партията му, че там са „най-големите нагаждачи, продажници, гъзолизци, интриганти и двуличници в града, а най-наглите от тях са в най-близкото обкръжение“ на неговия нов областен координатор, старите основатели и пчелички на структурата са изгонени и че изобщо всичко при уж „новите блюстители на морала, демокрацията и свободата на словото“ си е… както преди. Че и по-зле.
Че да не би „каките“ в нашата политика да кадруват из партиите от днес? Да не би да не помним една друга „кака“, на която й викаха Класната, защото дресираше като опитни зайчета депутатите на Иван Костов по време на управлението му?
Екатерина Михайлова се казва.
Да не би да сме забравили една друга баш „кака“ баш от Плевен, която строяваше цял парламент по времето на ГЕРБ, но когато тръгна сама да се бори за признанието на хората, и ГЕРБ не успя да й помогна. Толкоз обичаше и тачеше Цецка Цачева народът, че чак избра неизвестния случайник Румен Радев за президент.
Та се чудим сега него ли да бием, Цецка Цачева ли.
Тия „каки“ много ги бива да какосват на всякави нива. Ама и тия „морални“ мошеници „срещу статуквото“ много ги бива да баламосват хората. Уж нови, а из старите партии шетат да събират хора за листите си.
Като Славчовите сценаристи ли са, активисти ли са – вече и те не знаят.
Грозното минало ще борят, а пък се накичили с министрите на Жан Виденов. Уж те са „будната гражданска съвест“ на нацията, а пък типосали пред очите й най-скверното партийно извращение, включително и в смисъл на въртеливост, Мая Манолова.
Уж „новите лица“ и „новата нормалност“ (прости ми, Господи!) им е знамето, а пък събират отпадъците от ДПС и си ги курдисват на рамото, като Славчовите червенотиквеничковчето. А пък Христо Иванов дори ходи по мокри гащи и с разкопчан дюкян да прави метани на Доган покрай сараите.
И само това да беше, с мед да ги мажеш. Я погледнете кой се бие в гърдите, че ни води към новото. Като се почне от жанвиденовите министри, мине се през Мая Манолова и Бабикян и се стигне до Славчовите герои – че те до един са вече за пенсия бе, хора! А някои отдавна са пенсионери.
И до един са „преоблякъл се Илия – пак в тия“. От минали, по-минали и съвсем отминали. Барабар със Славчо и неговите „чака-рака“ герои. Изобщо – НАПРЕД КЪМ МИНАЛОТО! Ама ние това минало вече сме го живели.
И „стига ни таз награда“, че оцеляхме. Не за друго, а за да не го повтаряме. В името на децата ни. Няма нужда и те да го живеят. И ако имаме грам разум в главата, когато гледаме към бъдещето, хеле пък на изборите, трябва зорко да бдим нито една от тия персони да не се вясва пред очите ни. И ако я видим, да правим рязък завой в друга посока. Понеже, каквото и да ви говорят, този терен не подлежи на ремонт. Пътят е другаде.
Инак ще стане точно както чакаракаджията Славчо си го татуира: „Аз идвам и водя ада след себе си! Никаква милост!“ (и това е плагиатство, но кое при него не е, включително и хората в листите му?!). Сетне някой да не каже, че не чул, не видял и не бил го прочел.
Това написа Ива Николова в ПИК
Вече е ясно какъв е девизът на най-гласовитите партии, хукнали да лъжат и мажат пред хората, за да докопат властта – НАПРЕД КЪМ МИНАЛОТО! И колкото по-напред, толкова по-назад.
Като Слави Трифонов, който превръща Плевен в новия Правец.
Клет координатор на мистериозната му партия там изпищя, че и каката на чалгаря кадрува в партията му, че там са „най-големите нагаждачи, продажници, гъзолизци, интриганти и двуличници в града, а най-наглите от тях са в най-близкото обкръжение“ на неговия нов областен координатор, старите основатели и пчелички на структурата са изгонени и че изобщо всичко при уж „новите блюстители на морала, демокрацията и свободата на словото“ си е… както преди. Че и по-зле.
Че да не би „каките“ в нашата политика да кадруват из партиите от днес? Да не би да не помним една друга „кака“, на която й викаха Класната, защото дресираше като опитни зайчета депутатите на Иван Костов по време на управлението му?
Екатерина Михайлова се казва.
Да не би да сме забравили една друга баш „кака“ баш от Плевен, която строяваше цял парламент по времето на ГЕРБ, но когато тръгна сама да се бори за признанието на хората, и ГЕРБ не успя да й помогна. Толкоз обичаше и тачеше Цецка Цачева народът, че чак избра неизвестния случайник Румен Радев за президент.
Та се чудим сега него ли да бием, Цецка Цачева ли.
Тия „каки“ много ги бива да какосват на всякави нива. Ама и тия „морални“ мошеници „срещу статуквото“ много ги бива да баламосват хората. Уж нови, а из старите партии шетат да събират хора за листите си.
Като Славчовите сценаристи ли са, активисти ли са – вече и те не знаят.
Грозното минало ще борят, а пък се накичили с министрите на Жан Виденов. Уж те са „будната гражданска съвест“ на нацията, а пък типосали пред очите й най-скверното партийно извращение, включително и в смисъл на въртеливост, Мая Манолова.
Уж „новите лица“ и „новата нормалност“ (прости ми, Господи!) им е знамето, а пък събират отпадъците от ДПС и си ги курдисват на рамото, като Славчовите червенотиквеничковчето. А пък Христо Иванов дори ходи по мокри гащи и с разкопчан дюкян да прави метани на Доган покрай сараите.
И само това да беше, с мед да ги мажеш. Я погледнете кой се бие в гърдите, че ни води към новото. Като се почне от жанвиденовите министри, мине се през Мая Манолова и Бабикян и се стигне до Славчовите герои – че те до един са вече за пенсия бе, хора! А някои отдавна са пенсионери.
И до един са „преоблякъл се Илия – пак в тия“. От минали, по-минали и съвсем отминали. Барабар със Славчо и неговите „чака-рака“ герои. Изобщо – НАПРЕД КЪМ МИНАЛОТО! Ама ние това минало вече сме го живели.
И „стига ни таз награда“, че оцеляхме. Не за друго, а за да не го повтаряме. В името на децата ни. Няма нужда и те да го живеят. И ако имаме грам разум в главата, когато гледаме към бъдещето, хеле пък на изборите, трябва зорко да бдим нито една от тия персони да не се вясва пред очите ни. И ако я видим, да правим рязък завой в друга посока. Понеже, каквото и да ви говорят, този терен не подлежи на ремонт. Пътят е другаде.
Инак ще стане точно както чакаракаджията Славчо си го татуира: „Аз идвам и водя ада след себе си! Никаква милост!“ (и това е плагиатство, но кое при него не е, включително и хората в листите му?!). Сетне някой да не каже, че не чул, не видял и не бил го прочел.
Това написа Ива Николова в ПИК
