„Вече три години без теб, мамо! На 12 май 2023 г. в 1 часа ме напусна моята майчица-закрилница, прекрасна жена и талантлива актриса Емилия Радева. Липсваш ми болезнено! Мир на душата ти!“.
Тези думи сподели в социалните мрежи дъщерята на Емилия Радева Катерина по повод годишнината от смъртта ѝ.
Катерина с майка си
Емилия Радева е от онези незабравими актриси, които на сцената изглеждаха като истински аристократки – достолепна, с благородно излъчване, перфектен говор и силно присъствие. В мемоарите си обаче тя разкрива драматични моменти от биографията си. Имала е трудно детство, което преминава в бедност в Радомир, понякога буквално са нямали какво да сложат на масата. Бъдещата звезда на сцената и екрана губи майка си едва на 5-го
дишна възраст.
„Първото ми голямо изпитание – това, че съм останала без майка и почти не я помня като образ, е силно драматичен момент в живота на едно дете. Майка умира от някаква инфекция – отравяне на кръвта. Аз съм най-малката от сестрите си – пето дете в семейството на обущар, който остава вдовец само на 42 години и с 4 деца на ръце. Първото дете на моите родители умира – братче съм имала и след някаква имунизация умира само на годинка и нещо. Баща ми никога повече не се ожени, беше много свестен мъж. Цялата тежест да ни отгледат нас, по-малките, падна на него и на голямата ми сестра, която беше на 15. Тя за мене беше като ангел. Аз не помнех думата „мамо“, най-свята дума беше „како“, разказва приживе актрисата.
Семейството живее трудно, парите никога не стигат, имало дни, в които храната е кът. Точно тогава малката Емилия започва да разбира какво означават лишенията. Тя износва дрехите и обувките на двете си по-големи сестри. Когато обувките се скъсвали, в подметките слагали парцали и вестници, за да не влиза вода. Веднъж дори си ушила пола от вълнен месал, с който се покривали тестото за хляб, за да втаса. А втори път – рокля от един кенарен чаршаф.
Въпреки това още като дете Емилия мечтае за театъра и киното. В Радомир гледала само самодейни представления, пътуващи трупи и от време на време някой филм. Събирала снимки и изрезки на известни актриси и тайно си представяла, че един ден ще стане като тях. За да избяга от тежкото ежедневие, си правела куклен театър от кутии за обувки. Фантазията била начин да преживее студа и немотията.
По-късно тя заминава за София и се записва във френския колеж – нещо почти немислимо за бедно момиче от провинцията. Живее при заможни роднини, но вместо уют намира унижения. По думите ѝ я третирали почти като слугинче. В гимназията седи зад Елка Константинова (бившата министърка на културата) – дъщеря на известен писател. Постига нейния успех в училище, но чувства другата разлика – че не е „от род“. Гумените ботуши, полагащи ѝ се „по бедност“, са в тон с палтото от дреб, получено срещу 2-3 кг парцали. Печели конкурса в Театралното училище и Сарафовска стипендия с чужди дрехи и обувки. Момчетата от класа на шега ѝ викат „бозаджийката“. В Радомир наистина правели най-хубавата боза, но на нея ѝ било обидно.
След ВИТИЗ животът ѝ постепенно се променя. Красивата и талантлива Емилия бързо се превръща в една от най-ярките актриси на своето поколение.
Зад успехите обаче винаги стояла паметта за бедното детство. В биографичната си книга Радева разказва, че когато получава първите си хонорари като актриса, не си купува рокли или бижута. Вместо това дава парите на баща си, за да купят чувал с брашно и хранителни продукти. За нея това било истинският лукс – вкъщи да има хляб.
За публиката и колегите си Емилия Радева остава „Ледената кралица на българския театър“ – заради желязната дисциплина, контролираното присъствие и безкомпромисния професионализъм. Има десетки запомнящи се роли и в киното. Участва в класически български филми като „Иконостасът“, „Снаха“, „Ребро Адамово“, „Татул“, „Дом за нашите деца“ и други. Носител е на множество отличия, сред които званието „Народен артист“ и наградата „Аскеер“ за цялостно творчество. Творческият ѝ път обхваща повече от шест десетилетия и над сто роли в театъра, киното и телевизията.
Емилия Радева си отиде от този свят на 11 май 2023 г., дни преди да навърши 91 години.
„Вече три години без теб, мамо! На 12 май 2023 г. в 1 часа ме напусна моята майчица-закрилница, прекрасна жена и талантлива актриса Емилия Радева. Липсваш ми болезнено! Мир на душата ти!“.
Тези думи сподели в социалните мрежи дъщерята на Емилия Радева Катерина по повод годишнината от смъртта ѝ.
Катерина с майка си
Емилия Радева е от онези незабравими актриси, които на сцената изглеждаха като истински аристократки – достолепна, с благородно излъчване, перфектен говор и силно присъствие. В мемоарите си обаче тя разкрива драматични моменти от биографията си. Имала е трудно детство, което преминава в бедност в Радомир, понякога буквално са нямали какво да сложат на масата. Бъдещата звезда на сцената и екрана губи майка си едва на 5-годишна възраст.
„Първото ми голямо изпитание – това, че съм останала без майка и почти не я помня като образ, е силно драматичен момент в живота на едно дете. Майка умира от някаква инфекция – отравяне на кръвта. Аз съм най-малката от сестрите си – пето дете в семейството на обущар, който остава вдовец само на 42 години и с 4 деца на ръце. Първото дете на моите родители умира – братче съм имала и след някаква имунизация умира само на годинка и нещо. Баща ми никога повече не се ожени, беше много свестен мъж. Цялата тежест да ни отгледат нас, по-малките, падна на него и на голямата ми сестра, която беше на 15. Тя за мене беше като ангел. Аз не помнех думата „мамо“, най-свята дума беше „како“, разказва приживе актрисата.
Семейството живее трудно, парите никога не стигат, имало дни, в които храната е кът. Точно тогава малката Емилия започва да разбира какво означават лишенията. Тя износва дрехите и обувките на двете си по-големи сестри. Когато обувките се скъсвали, в подметките слагали парцали и вестници, за да не влиза вода. Веднъж дори си ушила пола от вълнен месал, с който се покривали тестото за хляб, за да втаса. А втори път – рокля от един кенарен чаршаф.
Въпреки това още като дете Емилия мечтае за театъра и киното. В Радомир гледала само самодейни представления, пътуващи трупи и от време на време някой филм. Събирала снимки и изрезки на известни актриси и тайно си представяла, че един ден ще стане като тях. За да избяга от тежкото ежедневие, си правела куклен театър от кутии за обувки. Фантазията била начин да преживее студа и немотията.
По-късно тя заминава за София и се записва във френския колеж – нещо почти немислимо за бедно момиче от провинцията. Живее при заможни роднини, но вместо уют намира унижения. По думите ѝ я третирали почти като слугинче. В гимназията седи зад Елка Константинова (бившата министърка на културата) – дъщеря на известен писател. Постига нейния успех в училище, но чувства другата разлика – че не е „от род“. Гумените ботуши, полагащи ѝ се „по бедност“, са в тон с палтото от дреб, получено срещу 2-3 кг парцали. Печели конкурса в Театралното училище и Сарафовска стипендия с чужди дрехи и обувки. Момчетата от класа на шега ѝ викат „бозаджийката“. В Радомир наистина правели най-хубавата боза, но на нея ѝ било обидно.
След ВИТИЗ животът ѝ постепенно се променя. Красивата и талантлива Емилия бързо се превръща в една от най-ярките актриси на своето поколение.
Зад успехите обаче винаги стояла паметта за бедното детство. В биографичната си книга Радева разказва, че когато получава първите си хонорари като актриса, не си купува рокли или бижута. Вместо това дава парите на баща си, за да купят чувал с брашно и хранителни продукти. За нея това било истинският лукс – вкъщи да има хляб.
За публиката и колегите си Емилия Радева остава „Ледената кралица на българския театър“ – заради желязната дисциплина, контролираното присъствие и безкомпромисния професионализъм. Има десетки запомнящи се роли и в киното. Участва в класически български филми като „Иконостасът“, „Снаха“, „Ребро Адамово“, „Татул“, „Дом за нашите деца“ и други. Носител е на множество отличия, сред които званието „Народен артист“ и наградата „Аскеер“ за цялостно творчество. Творческият ѝ път обхваща повече от шест десетилетия и над сто роли в театъра, киното и телевизията.
Емилия Радева си отиде от този свят на 11 май 2023 г., дни преди да навърши 91 години.
