В момент, когато всички пропищяха от сметките за ток през зимните месеци, един пенсионер от Пловдив не плаща и стотинка за електроенергия . И така от цели 12 години! Ето любопитната история:
Блок № 37 от пловдивския квартал „Тракия“ се познава отдалеч.
„Каквото съм захванал, не е имало нещо, което да не стане. Няма начин! Почна ли го – довършвам го! Колкото и абсурдно да е, колкото и невъзможно да е. Крайният резултат е ясен“, заявява инж. Владиков.
Зимата е студена, цените на тока – високи. Но инженер Владиков е спокоен. Навремето той се прочу с това, че се отказа от енергото. Още преди 12 години реши да произвежда свое електричество, със слънчеви панели. Оттогава не е дал нито стотинка за ток.
„Като носех единия панел, е там, малко по-надолу, ме пресрещна един електротехник. Заинтересува се, вика какво може да направи? Викам – не знам. Той вика – колко волта е? – 15 е. И той вика, хайде да захраним една крушка.
Извади една автомобилна крушка, включихме, ей, така, отвънка, на празно място. И крушката светна с пълна светлина. От любопитство и така вземах първия – 10 вата. С 10 вата не мога да захраня почти нищо… Така дойде идеята, че трябва да взема още един. Така стават два. Аааа, сега вече започва да захранва тразисторно радио, захранва портативен телевизор“, разказва Владиков.
Така започнал да разполага панели на балкона, като пестил от пенсията. Има вече 40. 40 панела – 1000 вата на ден. Енергията му стига да готви, да гледа телевизия и да зареди бойлера. Ползва ток само през деня. Вечер е на режим. Пресметнал е енергията, която му трябва, до последния киловатчас.
„Включвам си да готвя. Тенджерата е с топлинна изолация. Топлината да не бяга. Това е най- хитрото използване на топлината за готвене“, казва инженерът.
Топли се около тенджерата и газовия котлон. Друго отопление няма. Казва, че не му е студено. Нищо, че през зимата има по-малко слънце за слънчевите панели.
„Когато нямат слънце пак произвеждат енергия – по същия начин, само че по-малко. Но аз си степенувам нуждите, така че предварително и понякога аз предвиждам, следващите дни кои са, и за един ден готвя един шарж, втори шарж“, споделя Владиков.
Помни сметките си отпреди години, още отпреди промените.
„На хората като им кажеш, че токът е бил 1 стотинка и те не вярват!“
Докато разговаряме, идва жената, която чисти входа. Димитринка е самотна майка, живее с родителите си. Казва, че последно платила за ток 300 лева.
„Да. 300 лева за цял месец. Много е! Надяваме се да се справим, защото държавата подпомогна децата. Сега, надявам се – по –добри години да дойдат!
Много, много е сериозно положението в цяла България. И общините, и детските градини. Понеже моята майка е детска учителка, а те казаха, че не могат да си платят тока, положението става много лошо за българите.
Затова работи по 9 часа на ден, но се тревожи за бъдещето.
„Надеждите ни са на всичките хора заплатите да бъдат увеличени, да дойде по-добро бъдеще за нашите деца“, споделя Димитринка.
На инж. Владиков пенсията му стига. Сега има друга цел: купува радиочасти, за да измисли генератор за безплатна енергия. Засега няма успех. Но животът го е научил кое е най-важното.
„Мечтая всеки да има работа, и да няма бедни хора и да скитат по улиците на тоя студ. Да дойдат по-добри времена“, добави Димитринка Желязкова.
Сега съпругата най-много ми липсва. Не са парите! Аз трудностите като че ли сам съм си ги създавал. Научиха ме на това, което мога. На всичко! Ток – без пари. Е, пък малко ли е?“ завършва той.
В момент, когато всички пропищяха от сметките за ток през зимните месеци, един пенсионер от Пловдив не плаща и стотинка за електроенергия . И така от цели 12 години! Ето любопитната история:
Блок № 37 от пловдивския квартал „Тракия“ се познава отдалеч.
„Каквото съм захванал, не е имало нещо, което да не стане. Няма начин! Почна ли го – довършвам го! Колкото и абсурдно да е, колкото и невъзможно да е. Крайният резултат е ясен“, заявява инж. Владиков.
Зимата е студена, цените на тока – високи. Но инженер Владиков е спокоен. Навремето той се прочу с това, че се отказа от енергото. Още преди 12 години реши да произвежда свое електричество, със слънчеви панели. Оттогава не е дал нито стотинка за ток.
„Като носех единия панел, е там, малко по-надолу, ме пресрещна един електротехник. Заинтересува се, вика какво може да направи? Викам – не знам. Той вика – колко волта е? – 15 е. И той вика, хайде да захраним една крушка.
Извади една автомобилна крушка, включихме, ей, така, отвънка, на празно място. И крушката светна с пълна светлина. От любопитство и така вземах първия – 10 вата. С 10 вата не мога да захраня почти нищо… Така дойде идеята, че трябва да взема още един. Така стават два. Аааа, сега вече започва да захранва тразисторно радио, захранва портативен телевизор“, разказва Владиков.
Така започнал да разполага панели на балкона, като пестил от пенсията. Има вече 40. 40 панела – 1000 вата на ден. Енергията му стига да готви, да гледа телевизия и да зареди бойлера. Ползва ток само през деня. Вечер е на режим. Пресметнал е енергията, която му трябва, до последния киловатчас.
„Включвам си да готвя. Тенджерата е с топлинна изолация. Топлината да не бяга. Това е най- хитрото използване на топлината за готвене“, казва инженерът.
Топли се около тенджерата и газовия котлон. Друго отопление няма. Казва, че не му е студено. Нищо, че през зимата има по-малко слънце за слънчевите панели.
„Когато нямат слънце пак произвеждат енергия – по същия начин, само че по-малко. Но аз си степенувам нуждите, така че предварително и понякога аз предвиждам, следващите дни кои са, и за един ден готвя един шарж, втори шарж“, споделя Владиков.
Помни сметките си отпреди години, още отпреди промените.
„На хората като им кажеш, че токът е бил 1 стотинка и те не вярват!“
Докато разговаряме, идва жената, която чисти входа. Димитринка е самотна майка, живее с родителите си. Казва, че последно платила за ток 300 лева.
„Да. 300 лева за цял месец. Много е! Надяваме се да се справим, защото държавата подпомогна децата. Сега, надявам се – по –добри години да дойдат!
Много, много е сериозно положението в цяла България. И общините, и детските градини. Понеже моята майка е детска учителка, а те казаха, че не могат да си платят тока, положението става много лошо за българите.
Затова работи по 9 часа на ден, но се тревожи за бъдещето.
„Надеждите ни са на всичките хора заплатите да бъдат увеличени, да дойде по-добро бъдеще за нашите деца“, споделя Димитринка.
На инж. Владиков пенсията му стига. Сега има друга цел: купува радиочасти, за да измисли генератор за безплатна енергия. Засега няма успех. Но животът го е научил кое е най-важното.
„Мечтая всеки да има работа, и да няма бедни хора и да скитат по улиците на тоя студ. Да дойдат по-добри времена“, добави Димитринка Желязкова.
Сега съпругата най-много ми липсва. Не са парите! Аз трудностите като че ли сам съм си ги създавал. Научиха ме на това, което мога. На всичко! Ток – без пари. Е, пък малко ли е?“ завършва той.
:){kind=link}