История, разказана във фейсбук от Иван Георгиев от Добрич, предизвика стотици коментари в социалната мрежа. Става въпрос за проявена инициатива, за сторено добро, прието от съседи….с обаждане в полицията.
Историята на Иван показва как правиш нещо полезно, а после си удряш главата в стена от неразбиране, дребнавост, нежелание да се прогледне отвъд собствената кочина.
Иван Георгиев скоро ще навърши 31 години. Връща се от чужбина в родния си град. Вместо да отиде на море, както всички останали, решава със свой приятел да окоси и почисти междублоковото пространство, където живее. Адресът е ул. „Стоил Войвода“ 16 – това е една от кубинките до Хуманитарната гимназия, обяснява пред Про Нюз Добрич Иван.
„Реших да остана и да свърша нещо, което не е само за мен, а е за всички комшии и не само за тях, а за всеки, който поради някаква причина мине оттам да му е по приятно. Обадих се на мой познат, той дойде с машинка да окосим тревата, която е като все едно сме в джунгла, и да изчистя всякакви боклуци, хвърлени от здраво мислещи хора.
В крайна сметка от малкия периметър събрах 4 чувала с всякакви хартиени и пластмасови боклуци. Приключихме малко след 14:00 часа и се спряхме да изпушим по една цигара. Дойде мой комшия, поздрави ме за добре дошъл, каза „браво“ за това което правим, защото той вече е на възраст и му е по-трудно. Обсъдихме и други неща, които може да направим за по-приятнo задблоково пространство“, разказва Иван.
И какво се случва – пристига полицейски автомобил, полицаите питат кой коси и му искат лична карта. Оказало се, че съседи са звънили да се оплачат, че им се нарушава спокойствието след 14.00 часа – както е известно, според наредбите вдигането на шум от 14.00 до 16.00 часа е забранено.
Автопатрулът с четиримата полицаи пристигнал в 14.20 часа. „Само мога да кажа едно – на полицаите им стана неудобно, бяха възмутени, че се отзовават на такъв сигнал и се зачудиха какви комшии имам, след като това, което правя, е за всички…
Да, може да сме минали часа, в който трябва да се пази тишина, но това толкова голям проблем ли е, като се има предвид за какво е бил този шум…. Мислите оставям на вас, накъде вървим, как мислим и какво се случва с нас самите като хора…“, написа Иван.
Иван е работил за словенска фирма в различни държави в Европа, предимно в Германия. „Там също си чистят пред къщите, но там хората повече се подкрепят и си помагат, има повече уважение един към друг, отколкото при нас. Мисля, че през последните години българите се озлобиха – може аз да съм зле, ама ти да си два пъти по-зле.
Не си помагаме толкова, колкото преди. Нашите баби и дядовци имаха житейски ценности и не бяха такива. Имало е повече уважение като хора, като комшии, повече помощ, семейни ценности“, смята младият мъж.
Въпреки неприятната случка, той иска още да помага, защото има какво да се прави. „Дерето трябва да се почисти, има прораснали храсти и дървета. Имаме детска площадка, която също има нужда от ремонт, но няма никаква реакция от общината. Ние имаме лампи, които сме слагали за допълнително осветление около блока, защото са ни разбивали коли, имало е опити да разбиват мазите“, казва Иван.
Споделя, че опитът му досега го е научил, че кой с каквото може, макар и с малко, трябва да помага. Защото не се знае нашето малко колко е голямо за другия човек.
Българинът си има поговорки за подобни истории – „Направи добро, па го хвърли на смет“, „Не прави непоискано добро, защото ще ти отвърнат с ненавист“, „Няма ненаказано добро“. Но също и „Стори добро, за да стане повече“ – какъвто е ценностният код на този млад добричлия.
История, разказана във фейсбук от Иван Георгиев от Добрич, предизвика стотици коментари в социалната мрежа. Става въпрос за проявена инициатива, за сторено добро, прието от съседи….с обаждане в полицията.
Историята на Иван показва как правиш нещо полезно, а после си удряш главата в стена от неразбиране, дребнавост, нежелание да се прогледне отвъд собствената кочина.
Иван Георгиев скоро ще навърши 31 години. Връща се от чужбина в родния си град. Вместо да отиде на море, както всички останали, решава със свой приятел да окоси и почисти междублоковото пространство, където живее. Адресът е ул. „Стоил Войвода“ 16 – това е една от кубинките до Хуманитарната гимназия, обяснява пред Про Нюз Добрич Иван.
„Реших да остана и да свърша нещо, което не е само за мен, а е за всички комшии и не само за тях, а за всеки, който поради някаква причина мине оттам да му е по приятно. Обадих се на мой познат, той дойде с машинка да окосим тревата, която е като все едно сме в джунгла, и да изчистя всякакви боклуци, хвърлени от здраво мислещи хора.
В крайна сметка от малкия периметър събрах 4 чувала с всякакви хартиени и пластмасови боклуци. Приключихме малко след 14:00 часа и се спряхме да изпушим по една цигара. Дойде мой комшия, поздрави ме за добре дошъл, каза „браво“ за това което правим, защото той вече е на възраст и му е по-трудно. Обсъдихме и други неща, които може да направим за по-приятнo задблоково пространство“, разказва Иван.
И какво се случва – пристига полицейски автомобил, полицаите питат кой коси и му искат лична карта. Оказало се, че съседи са звънили да се оплачат, че им се нарушава спокойствието след 14.00 часа – както е известно, според наредбите вдигането на шум от 14.00 до 16.00 часа е забранено.
Автопатрулът с четиримата полицаи пристигнал в 14.20 часа. „Само мога да кажа едно – на полицаите им стана неудобно, бяха възмутени, че се отзовават на такъв сигнал и се зачудиха какви комшии имам, след като това, което правя, е за всички…
Да, може да сме минали часа, в който трябва да се пази тишина, но това толкова голям проблем ли е, като се има предвид за какво е бил този шум…. Мислите оставям на вас, накъде вървим, как мислим и какво се случва с нас самите като хора…“, написа Иван.
Иван е работил за словенска фирма в различни държави в Европа, предимно в Германия. „Там също си чистят пред къщите, но там хората повече се подкрепят и си помагат, има повече уважение един към друг, отколкото при нас. Мисля, че през последните години българите се озлобиха – може аз да съм зле, ама ти да си два пъти по-зле.
Не си помагаме толкова, колкото преди. Нашите баби и дядовци имаха житейски ценности и не бяха такива. Имало е повече уважение като хора, като комшии, повече помощ, семейни ценности“, смята младият мъж.
Въпреки неприятната случка, той иска още да помага, защото има какво да се прави. „Дерето трябва да се почисти, има прораснали храсти и дървета. Имаме детска площадка, която също има нужда от ремонт, но няма никаква реакция от общината. Ние имаме лампи, които сме слагали за допълнително осветление около блока, защото са ни разбивали коли, имало е опити да разбиват мазите“, казва Иван.
Споделя, че опитът му досега го е научил, че кой с каквото може, макар и с малко, трябва да помага. Защото не се знае нашето малко колко е голямо за другия човек.
Българинът си има поговорки за подобни истории – „Направи добро, па го хвърли на смет“, „Не прави непоискано добро, защото ще ти отвърнат с ненавист“, „Няма ненаказано добро“. Но също и „Стори добро, за да стане повече“ – какъвто е ценностният код на този млад добричлия.
