Месечните заплати на директорите на някои държавни болници значително надвишават възнагражденията за ръководни длъжности в държавата. Това се случва на фона на отрицателни финансови резултати и натрупани дългове на лечебните заведения, съобщи министърът на здравеопазването Катя Ивкова.
Към 31 март тази година задълженията на държавните болници възлизат на 426 млн. евро, от които 21 млн. евро са просрочени.
Като пример беше посочена болница „Пирогов“, чиито задължения са малко над 41 млн. евро. Заплатата на директора на лечебното заведение за януари е била над 10 хил. евро, а за март – над 12 хил. евро. В „Александровска болница“ дълговете надхвърлят 60 млн. евро, а месечното възнаграждение на директора е над 8 хил. евро.
В болница „Лозенец“ заплатата на директора за март е достигнала над 40 хил. евро при дългове от 20.4 млн. евро. Директорът на столичната инфекциозна болница „Иван Киров“ е получил над 14 хил. евро за март, а на „Св. Наум“ – над 10 хил. евро. Възнагражденията в „Св. Екатерина“ и „Майчин дом“ също са високи – съответно над 8 хил. и 10 хил. евро, като и двете болници имат милионни задължения.
По данни на министерството 17 държавни болници са сключили договори за кредит с банки, като общият им размер е 187 млн. лева. Повече от половината от тези кредити са договорени с една банка.
Министър Ивкова съобщи, че днес се очакват резултатите от анализ на работата на съветите на директорите на всички 64 държавни болници. Проблемите с управлението не са нови, като още в края на 2023 г. бившият здравен министър Мими Виткова коментира, че в системата липсва управленски подход.
В момента представителите на държавата в директорските бордове получават между 2000 и 4500 евро на месец, като методиката за формиране на заплатите им ще бъде преразгледана. От началото на годината до края на май звено „Вътрешен одит“ към министерството е извършило 22 проверки в болници, допълни Ивкова.
Месечните заплати на директорите на някои държавни болници значително надвишават възнагражденията за ръководни длъжности в държавата. Това се случва на фона на отрицателни финансови резултати и натрупани дългове на лечебните заведения, съобщи министърът на здравеопазването Катя Ивкова.
Към 31 март тази година задълженията на държавните болници възлизат на 426 млн. евро, от които 21 млн. евро са просрочени.
Като пример беше посочена болница „Пирогов“, чиито задължения са малко над 41 млн. евро. Заплатата на директора на лечебното заведение за януари е била над 10 хил. евро, а за март – над 12 хил. евро. В „Александровска болница“ дълговете надхвърлят 60 млн. евро, а месечното възнаграждение на директора е над 8 хил. евро.
В болница „Лозенец“ заплатата на директора за март е достигнала над 40 хил. евро при дългове от 20.4 млн. евро. Директорът на столичната инфекциозна болница „Иван Киров“ е получил над 14 хил. евро за март, а на „Св. Наум“ – над 10 хил. евро. Възнагражденията в „Св. Екатерина“ и „Майчин дом“ също са високи – съответно над 8 хил. и 10 хил. евро, като и двете болници имат милионни задължения.
По данни на министерството 17 държавни болници са сключили договори за кредит с банки, като общият им размер е 187 млн. лева. Повече от половината от тези кредити са договорени с една банка.
Министър Ивкова съобщи, че днес се очакват резултатите от анализ на работата на съветите на директорите на всички 64 държавни болници. Проблемите с управлението не са нови, като още в края на 2023 г. бившият здравен министър Мими Виткова коментира, че в системата липсва управленски подход.
В момента представителите на държавата в директорските бордове получават между 2000 и 4500 евро на месец, като методиката за формиране на заплатите им ще бъде преразгледана. От началото на годината до края на май звено „Вътрешен одит“ към министерството е извършило 22 проверки в болници, допълни Ивкова.
