От 1 юли 2026 г. пенсиите в България ще се осъвременят с „Швейцарското правило“ с между 7% и 8%, като се очаква средната пенсия да достигне 541,20 евро (около 1058,50 лв.), а минималната – 346,87 евро (около 678,42 лв.), съгласно проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., който предвижда ръст от общо 8,5%.
Какво означава това:
Индексация: Всяка съществуваща пенсия се осъвременява чрез формула, която взема предвид 50% от инфлацията и 50% от ръста на осигурителния доход.
Средна пенсия: Очаква се да се повиши до 541,20 евро, което е значително над средногодишната прогнозирана инфлация, запазвайки покупателната способност.
Минимална пенсия: Размерът ѝ ще се увеличи до 346,87 евро.
Срок: Увеличението влиза в сила от 1 юли 2026 г.
Допълнителна информация:
Проектът за бюджета е одобрен от правителството и предстои окончателно гласуване в парламента.
Таванът на пенсиите остава същият като през 2025 г. – 1738,40 евро, но това може да се промени.
194 700 българи продължават да се осигуряват след 65 години, увеличавайки пенсиите си. Те представляват 7% от всички осигурени в държавната система, съобщава министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.
Групата на заетите над 65-годишна възраст е социално и икономически разнородна. Сред тях има около 160 000, които получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да се осигуряват. Те са около 5,4 на сто от всички осигурени и почти половината от работещите пенсионери. Средният осигурителен доход на тези хора е между 1260 и 1550 лева, а средният размер на пенсията им е около 1250 лева.
Останалите малко под 35000 осигурени лица над 65-годишна възраст не получават лична пенсия за трудова дейност. Те взимат или наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а продължават да работят, за да натрупат допълнителен осигурителен стаж, като за всяка година отложено пенсиониране получават увеличение от 4% върху бъдещия размер на пенсията. Тази група оказва допълнителен ефект върху приходите на осигурителната система в краткосрочен план, допълва Гуцанов. В дългосрочен план тези хора генерират високи пенсии, но за сметка на по-кратък период на получаване.
Групата на работещите над 65 години включва от една страна висококвалифицирани специалисти, а от друга в нея попадат хора с относително ниски пенсии, които продължават да работят, за да компенсират ограничените си доходи, посочва министърът.
Според нето упражняването на трудова дейност след пенсионна възраст има смесен ефект върху финансовата устойчивост на пенсионната система. От една страна тези хора внасят осигурителни вноски, което повишава приходите в ДОО, от друга при натрупване на допълнителен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, за хората, които нямат отпусната пенсия, т. нар. „тежест на осигурителния стаж“ е в по висок размер – 4 на сто вместо 1,35 на сто. Това води до увеличение на плащания в бъдеще.
От 1 юли 2026 г. пенсиите в България ще се осъвременят с „Швейцарското правило“ с между 7% и 8%, като се очаква средната пенсия да достигне 541,20 евро (около 1058,50 лв.), а минималната – 346,87 евро (около 678,42 лв.), съгласно проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., който предвижда ръст от общо 8,5%.
Какво означава това:
Индексация: Всяка съществуваща пенсия се осъвременява чрез формула, която взема предвид 50% от инфлацията и 50% от ръста на осигурителния доход.
Средна пенсия: Очаква се да се повиши до 541,20 евро, което е значително над средногодишната прогнозирана инфлация, запазвайки покупателната способност.
Минимална пенсия: Размерът ѝ ще се увеличи до 346,87 евро.
Срок: Увеличението влиза в сила от 1 юли 2026 г.
Допълнителна информация:
Проектът за бюджета е одобрен от правителството и предстои окончателно гласуване в парламента.
Таванът на пенсиите остава същият като през 2025 г. – 1738,40 евро, но това може да се промени.
194 700 българи продължават да се осигуряват след 65 години, увеличавайки пенсиите си. Те представляват 7% от всички осигурени в държавната система, съобщава министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.
Групата на заетите над 65-годишна възраст е социално и икономически разнородна. Сред тях има около 160 000, които получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да се осигуряват. Те са около 5,4 на сто от всички осигурени и почти половината от работещите пенсионери. Средният осигурителен доход на тези хора е между 1260 и 1550 лева, а средният размер на пенсията им е около 1250 лева.
Останалите малко под 35000 осигурени лица над 65-годишна възраст не получават лична пенсия за трудова дейност. Те взимат или наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а продължават да работят, за да натрупат допълнителен осигурителен стаж, като за всяка година отложено пенсиониране получават увеличение от 4% върху бъдещия размер на пенсията. Тази група оказва допълнителен ефект върху приходите на осигурителната система в краткосрочен план, допълва Гуцанов. В дългосрочен план тези хора генерират високи пенсии, но за сметка на по-кратък период на получаване.
Групата на работещите над 65 години включва от една страна висококвалифицирани специалисти, а от друга в нея попадат хора с относително ниски пенсии, които продължават да работят, за да компенсират ограничените си доходи, посочва министърът.
Според нето упражняването на трудова дейност след пенсионна възраст има смесен ефект върху финансовата устойчивост на пенсионната система. От една страна тези хора внасят осигурителни вноски, което повишава приходите в ДОО, от друга при натрупване на допълнителен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, за хората, които нямат отпусната пенсия, т. нар. „тежест на осигурителния стаж“ е в по висок размер – 4 на сто вместо 1,35 на сто. Това води до увеличение на плащания в бъдеще.
