Възможността на Народното събрание да вика главния прокурор най-малко веднъж на три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси приравнява орган на съдебната власт на структура под пряк парламентарен контрол и така има „недопустимо нарушаване на баланса между властите“ и „противозаконно навлизане“ на законодателната власт в чужди правомощия. Това е мнението на прокуратурата броени дни след първото изслушване на Иван Гешев пред депутатите.
Днес от пресцентъра му обявиха, че Обвинител №1 е внесъл в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни текстове от правилника на НС.
„Главният прокурор Иван Гешев внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на чл.24 и на част от чл. 86, ал.1 и ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В искането се посочва, че те противоречели на разпоредбите на Конституцията за принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната власт.
Съгласно чл. 24 от ПОДНС „най-малко веднъж на всеки три месеца“ в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Това задължение е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, което поставя въпроса за равнопоставеността между различните органи в съдебната система и за пропорционалността на нормата.
Компетентността на Народното събрание по отношение на съдебната власт, в частност на прокуратурата, е точно определена в чл.84, т.16 от Конституцията на Република България и е ограничена до изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор и на други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което допринася и за постигане на публичност и прозрачност в работата на прокуратурата.
В решение № 6 от 6 юни 2017 г. по к.д. №15/2016 г. Конституционният съд е посочил, че: „Основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт“.
В искането на главния прокурор до Конституционният съд се посочва, че разпоредбата на чл.24 от Правилника за организацията и дейността на НС недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, нарушава баланса между властите в противоречие с чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституцията и излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти.
Другата разпоредба – на чл. 86, ал.4 и ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта относно отправянето на препоръки и отчет за изпълнението на препоръките към прокуратурата също „разширява“ и допълва по недопустим начин разпоредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.
В решение на КС №5 от 17 май 1995 г. се посочва, че с оглед разделението на властите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт“, са мотивите на обвинител №1.
Възможността на Народното събрание да вика главния прокурор най-малко веднъж на три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси приравнява орган на съдебната власт на структура под пряк парламентарен контрол и така има „недопустимо нарушаване на баланса между властите“ и „противозаконно навлизане“ на законодателната власт в чужди правомощия. Това е мнението на прокуратурата броени дни след първото изслушване на Иван Гешев пред депутатите.
Днес от пресцентъра му обявиха, че Обвинител №1 е внесъл в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни текстове от правилника на НС.
„Главният прокурор Иван Гешев внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на чл.24 и на част от чл. 86, ал.1 и ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В искането се посочва, че те противоречели на разпоредбите на Конституцията за принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната власт.
Съгласно чл. 24 от ПОДНС „най-малко веднъж на всеки три месеца“ в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Това задължение е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, което поставя въпроса за равнопоставеността между различните органи в съдебната система и за пропорционалността на нормата.
Компетентността на Народното събрание по отношение на съдебната власт, в частност на прокуратурата, е точно определена в чл.84, т.16 от Конституцията на Република България и е ограничена до изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор и на други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което допринася и за постигане на публичност и прозрачност в работата на прокуратурата.
В решение № 6 от 6 юни 2017 г. по к.д. №15/2016 г. Конституционният съд е посочил, че: „Основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт“.
В искането на главния прокурор до Конституционният съд се посочва, че разпоредбата на чл.24 от Правилника за организацията и дейността на НС недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, нарушава баланса между властите в противоречие с чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституцията и излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти.
Другата разпоредба – на чл. 86, ал.4 и ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта относно отправянето на препоръки и отчет за изпълнението на препоръките към прокуратурата също „разширява“ и допълва по недопустим начин разпоредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.
В решение на КС №5 от 17 май 1995 г. се посочва, че с оглед разделението на властите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт“, са мотивите на обвинител №1.
