Обсъжданите и приеманите от държавата мерки за борба с ръста на цените получиха категорична подкрепа от част на хранителния сектор още преди срещата в Министерския съвет. Представители на производителите приветстваха решението на управляващите да се намесят в отношенията между производителите и търговските вериги, за да се ограничат прекомерните надценки върху хранителните продукти.
„Основният проблем за производителя са изключително високите надценки към крайния потребител. При млечните продукти, според данните на КЗК, увеличенията варират между 70% и 110%. И производителите, и търговците имат своите разходи, но тази несправедливост трябва да бъде прекъсната“, заяви председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.
Той изрази откритото си одобрение към управляващите от „Прогресивна България“ за техните действия по този въпрос. „Поздравявам „Прогресивна България“, че бръкна в кошера“, отбеляза Зоров. Според него в млечния сектор е необходимо въвеждането на временен таван на надценките за период от три до шест месеца, с цел ограничаване на натиска върху крайните цени.
Зоров подчерта, че през последните месеци производителите са били под сериозен натиск поради непрекъснато нарастващите разходи. По него цените на петрола, горивата, пластмасовите бутилки, фолиото и опаковките са поскъпвали постоянно, като производителите са се опитвали да избегнат ново повишаване на цените, за да не станат обект на „спирала от проверки“.
Темата за цените ще бъде в центъра на днешната среща в Министерския съвет. Там представители на регулаторните органи, синдикатите, работодателите и браншовите организации ще обсъдят мерките на кабинета срещу поскъпването на храните и нелоялните търговски практики.
Прозвучаха и критични мнения. Икономистът Михаил Кръстев предупреди, че таваните на надценките не представляват ефективен икономически инструмент и, според него, могат да доведат до дефицити на определени стоки. „Не можем да говорим за непосилни цени, когато статистиката отчита ръст на потреблението. Ако употребяваме повече, отколкото сме употребявали миналата година по същото време, това означава, че цените не са непосилни“, коментира той.
Кръстев добави, че инфлацията традиционно се ограничава по два начина – чрез намаляване на паричното предлагане и чрез ограничаване на потреблението. Според него в България паричното предлагане продължава да расте заради новите дългове, а потребителите все още не намаляват реално покупките си.
Обсъжданите и приеманите от държавата мерки за борба с ръста на цените получиха категорична подкрепа от част на хранителния сектор още преди срещата в Министерския съвет. Представители на производителите приветстваха решението на управляващите да се намесят в отношенията между производителите и търговските вериги, за да се ограничат прекомерните надценки върху хранителните продукти.
„Основният проблем за производителя са изключително високите надценки към крайния потребител. При млечните продукти, според данните на КЗК, увеличенията варират между 70% и 110%. И производителите, и търговците имат своите разходи, но тази несправедливост трябва да бъде прекъсната“, заяви председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.
Той изрази откритото си одобрение към управляващите от „Прогресивна България“ за техните действия по този въпрос. „Поздравявам „Прогресивна България“, че бръкна в кошера“, отбеляза Зоров. Според него в млечния сектор е необходимо въвеждането на временен таван на надценките за период от три до шест месеца, с цел ограничаване на натиска върху крайните цени.
Зоров подчерта, че през последните месеци производителите са били под сериозен натиск поради непрекъснато нарастващите разходи. По него цените на петрола, горивата, пластмасовите бутилки, фолиото и опаковките са поскъпвали постоянно, като производителите са се опитвали да избегнат ново повишаване на цените, за да не станат обект на „спирала от проверки“.
Темата за цените ще бъде в центъра на днешната среща в Министерския съвет. Там представители на регулаторните органи, синдикатите, работодателите и браншовите организации ще обсъдят мерките на кабинета срещу поскъпването на храните и нелоялните търговски практики.
Прозвучаха и критични мнения. Икономистът Михаил Кръстев предупреди, че таваните на надценките не представляват ефективен икономически инструмент и, според него, могат да доведат до дефицити на определени стоки. „Не можем да говорим за непосилни цени, когато статистиката отчита ръст на потреблението. Ако употребяваме повече, отколкото сме употребявали миналата година по същото време, това означава, че цените не са непосилни“, коментира той.
Кръстев добави, че инфлацията традиционно се ограничава по два начина – чрез намаляване на паричното предлагане и чрез ограничаване на потреблението. Според него в България паричното предлагане продължава да расте заради новите дългове, а потребителите все още не намаляват реално покупките си.
