Този танц се оказва последният на голямата сцена за 18-годишния Атанас, който по-късно, след като снимките за „България търси талант“ са приключили, се разболява терминално.
Въпреки че се ражда със синдрома на Даун, Атанас Клечаров прекрачва прага на залата по спортни танци в град Ракитово още на 5-годишна възраст, където го посреща неговата учителка Мая Енчева.
Мая обучава Наско заедно с Алис и всички останали деца от школата ѝ дълги години. Наско я следва неотлъчно и когато школата се премества от малкото градче във Велинград. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата почти без пропуск и така до неговата 18-а годишнина.
Учителката на Наско споделя, че той се чувства добре сред децата, а те му дават цялата си любов сред прекрасната музиката и омайните стъпки на танца.
“Доколкото ми е известно, Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа”, коментира Мая Енчева. – Не аз или другите деца, а самият той ни научи да го приемем такъв, какъвто е. Той помогна в това децата да свикнат с него и да го обикнат с цялото си сърце. Да разберат, че той не е различен, че всеки човек носи своя индивидуалност и че той е талантлив като тях ”.
Благодарение на Мая, Наско и Алис стигат до голямата сцена на „България търси талант“, където се представят отлично. За съжаление, когато радостта от успешното представяне е вече осъзната, споделена с другите деца и ентусиазмът на всички е голям,
Наско се разболява, здравето му се влошава рязко и той загубва живота си. Излъчването на съвместния му танц с Алис е в негова памет, като вечен спомен за всички негови близки и приятели, които го обичат.
Този танц се оказва последният на голямата сцена за 18-годишния Атанас, който по-късно, след като снимките за „България търси талант“ са приключили, се разболява терминално.
Въпреки че се ражда със синдрома на Даун, Атанас Клечаров прекрачва прага на залата по спортни танци в град Ракитово още на 5-годишна възраст, където го посреща неговата учителка Мая Енчева.
Мая обучава Наско заедно с Алис и всички останали деца от школата ѝ дълги години. Наско я следва неотлъчно и когато школата се премества от малкото градче във Велинград. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата почти без пропуск и така до неговата 18-а годишнина.
Учителката на Наско споделя, че той се чувства добре сред децата, а те му дават цялата си любов сред прекрасната музиката и омайните стъпки на танца.
“Доколкото ми е известно, Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа”, коментира Мая Енчева. – Не аз или другите деца, а самият той ни научи да го приемем такъв, какъвто е. Той помогна в това децата да свикнат с него и да го обикнат с цялото си сърце. Да разберат, че той не е различен, че всеки човек носи своя индивидуалност и че той е талантлив като тях ”.
Благодарение на Мая, Наско и Алис стигат до голямата сцена на „България търси талант“, където се представят отлично. За съжаление, когато радостта от успешното представяне е вече осъзната, споделена с другите деца и ентусиазмът на всички е голям,
Наско се разболява, здравето му се влошава рязко и той загубва живота си. Излъчването на съвместния му танц с Алис е в негова памет, като вечен спомен за всички негови близки и приятели, които го обичат.
