Новият кабинет на Румен Радев и формацията „Прогресивна България“ се подготвят за сблъсък с суровата финансова реалност. Според макроикономически анализ, проведен от експертите Лъчезар Богданов и Стоян Панчев, държавата е изправена пред необходимостта от драстични съкращения в нереформираните сектори.
Ситуацията е критична – без финансови буфери и с огромна дупка в хазната. Само за първото тримесечие на 2026 година е отчетен стряскащ дефицит от 1.5 млрд. евро, което е най-лошият резултат от 15 години насам.
„Реалният дефицит може да е около 5%, а не 3%, както официално се съобщава. Първата стъпка е да видим реалното положение на фискалните данни“, предупреждава Стоян Панчев.
Инфлацията също остава сериозен проблем. Докато официалните цифри сочат по-ниски нива, потребителите усещат поскъпване на ключови стоки и услуги с над 10%, 15% или дори 20% на годишна база.
Лъчезар Богданов отбелязва, че макар глобалните пазари на енергия да са извън контрола на правителството, фискалната политика е основният инструмент за стабилизация. Това включва овладяване на над 20-процентния ръст на заплатите в публичния сектор и сбиване на кредитното разширение.
„Правителството неизбежно ще трябва да направи структурни реформи в публичния сектор. Няма как държава, в която населението е намаляло, да има растящ брой на заетите в администрацията“, подчертава Богданов.
Очаква се „скалпелът“ на реформите да бъде насочен първо към най-раздутите и неефективни структури – МВР, съдебната система и прокуратурата, където общественото доверие е най-ниско.
Новият кабинет на Румен Радев и формацията „Прогресивна България“ се подготвят за сблъсък с суровата финансова реалност. Според макроикономически анализ, проведен от експертите Лъчезар Богданов и Стоян Панчев, държавата е изправена пред необходимостта от драстични съкращения в нереформираните сектори.
Ситуацията е критична – без финансови буфери и с огромна дупка в хазната. Само за първото тримесечие на 2026 година е отчетен стряскащ дефицит от 1.5 млрд. евро, което е най-лошият резултат от 15 години насам.
„Реалният дефицит може да е около 5%, а не 3%, както официално се съобщава. Първата стъпка е да видим реалното положение на фискалните данни“, предупреждава Стоян Панчев.
Инфлацията също остава сериозен проблем. Докато официалните цифри сочат по-ниски нива, потребителите усещат поскъпване на ключови стоки и услуги с над 10%, 15% или дори 20% на годишна база.
Лъчезар Богданов отбелязва, че макар глобалните пазари на енергия да са извън контрола на правителството, фискалната политика е основният инструмент за стабилизация. Това включва овладяване на над 20-процентния ръст на заплатите в публичния сектор и сбиване на кредитното разширение.
„Правителството неизбежно ще трябва да направи структурни реформи в публичния сектор. Няма как държава, в която населението е намаляло, да има растящ брой на заетите в администрацията“, подчертава Богданов.
Очаква се „скалпелът“ на реформите да бъде насочен първо към най-раздутите и неефективни структури – МВР, съдебната система и прокуратурата, където общественото доверие е най-ниско.
