Нестандартен протест срещу състоянието на пътищата обяви българин, завърнал се у нас, след като е живял 17 години в чужбина.
Както писа русенецът Станислав Тодоров отказва да си купи винетка и се закани да търси правата си в съда за натрупалите се глоби.
Той живее във Финландия, но обича родният си Русе и Велико Търново. Постоянно пътува между двата града, докато е в България.
Честите ремонти, които прави на автомобила си го принуждават да се обърне към Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмо, в което има казва, че спира да плаща за винетка.
„Моите очаквания са, когато плащам една такса, тя да отива на определеното за целта място”, казва пред Нова телевизия Станислав Тодоров.
От АПИ му отговарят, че ще го глобяват всеки път, когато го хванат нередовен по републиканските пътища. И това става факт. От май месец досега Станислав има 6 акта заради това, че кара без винетка, но не може да ги обжалва, тъй като не е получил наказателни постановления. Мъжът решава да ни покаже малка част от трансконтиненталния път между Истанбул и Букурещ, минаващ покрай Велико Търново.
„Не знам, какъв автомобил трябва да мине от тук, че да остане без щети. Погледнете, какво става. А имаме и мост. И от мен се изисква да платя винетка за този път”, възмущава се Станислав.
„Погледнете за какви тунели става въпрос – осветление няма, за каква безопасност говорим. Няма мантинели, маркировка, мазилка пада. Минават тирове с над 80 км/ч”, коментира още Станислав.
Той предлага сделка с държавата, преди да заведе исковете си, които е убеден, че ще спечели.
„За мен има два варианта. Единият – винетките спират и аз сам си поправям колата. Втори вариант – плащам си винетка като съвестен граждани и всяка една повреда, която произлезе от бруталната ни инфраструктура – господата от АПИ ми поемат ремонта. Трети вариант за мен не съществува”, казва Станислав Тодоров.
„Съзнавам, че това ще ми коства ядове – юридически и финансови. Наясно съм, че при плащане на винетка всички тези ядове са в кошчето, но не мога да преглътна, че плащам за нещо, което не получавам. Това граничи с лудост за мен. Няма, как да стане”, казва Станислав.
Нестандартен протест срещу състоянието на пътищата обяви българин, завърнал се у нас, след като е живял 17 години в чужбина.
Както писа русенецът Станислав Тодоров отказва да си купи винетка и се закани да търси правата си в съда за натрупалите се глоби.
Той живее във Финландия, но обича родният си Русе и Велико Търново. Постоянно пътува между двата града, докато е в България.
Честите ремонти, които прави на автомобила си го принуждават да се обърне към Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмо, в което има казва, че спира да плаща за винетка.
„Моите очаквания са, когато плащам една такса, тя да отива на определеното за целта място”, казва пред Нова телевизия Станислав Тодоров.
От АПИ му отговарят, че ще го глобяват всеки път, когато го хванат нередовен по републиканските пътища. И това става факт. От май месец досега Станислав има 6 акта заради това, че кара без винетка, но не може да ги обжалва, тъй като не е получил наказателни постановления. Мъжът решава да ни покаже малка част от трансконтиненталния път между Истанбул и Букурещ, минаващ покрай Велико Търново.
„Не знам, какъв автомобил трябва да мине от тук, че да остане без щети. Погледнете, какво става. А имаме и мост. И от мен се изисква да платя винетка за този път”, възмущава се Станислав.
„Погледнете за какви тунели става въпрос – осветление няма, за каква безопасност говорим. Няма мантинели, маркировка, мазилка пада. Минават тирове с над 80 км/ч”, коментира още Станислав.
Той предлага сделка с държавата, преди да заведе исковете си, които е убеден, че ще спечели.
„За мен има два варианта. Единият – винетките спират и аз сам си поправям колата. Втори вариант – плащам си винетка като съвестен граждани и всяка една повреда, която произлезе от бруталната ни инфраструктура – господата от АПИ ми поемат ремонта. Трети вариант за мен не съществува”, казва Станислав Тодоров.
„Съзнавам, че това ще ми коства ядове – юридически и финансови. Наясно съм, че при плащане на винетка всички тези ядове са в кошчето, но не мога да преглътна, че плащам за нещо, което не получавам. Това граничи с лудост за мен. Няма, как да стане”, казва Станислав.
