Плачещото момче е картина, за която се говори, че е обитавана от духове и прокълната.
Смята се, че всеки, който я окачи в дома си, е застрашен от нещастия, свързани с обитателите на къщата. Има ли истина в тази история, или всичко е мит?
През 1985 г. масова истерия превзема Лондон. При пожари, възникнали при странни обстоятелства, къщи изгаряли до основи. Когато пожарникарите стигали до мястото, за да гасят огъня, там вече имало само тлеещи руини. Във всички изгорели къщи обаче имали едно общо нещо, оцеляло след огнения ад – картина на плачещо момче.
„Плачещите момчета“ е серия от картини, създадени от художника Бруно Амадио. Според непотвърдена информация има около 65 различни версии на картината на плачещото момче. Няколко такива копия попадат в Лондон за масово производство. На 4 септември 1985 г. британският вестник „Стар“ публикува статия за серия от пожари, унищожили домове, като оцеляла е само картина на плачещо момче.
Според масовата истерия всяко нейно копие било прокълнато.
В средата на XX век художникът Джовани Браголини нарисувал сираче, което се скитало по улиците. Той осиновил това сираче, което било нямо. Било загубило родителите си при пожар. Свещеник разпознал момчето като Дон Бонийо. Където и да се появявало то, там избухвали пламъци. Викали му „Диабло“.
Браголини се върнал един ден и открил, че ателието му е изгоряло до основи и обвинил момчето в подпалването. То се разстроило и избягало. Не се чуло нищо за него до 1976 г., когато се случила автомобилна катастрофа край Барселона. Кола избухнала в пламъци и единственото оцеляло нещо била шофьорска книжка на името на Дон Бонийо.
Много хора по света все още силно вярват в това проклятие. Някои твърдят, че са имали картината и че стаята, в която е била окачена, се е запалила. Други разказват, че в стаята с картината имат повишена тревожност и неприятно чувство. За трети тя се е превърнала в колекционерска страст.
Плачещото момче е картина, за която се говори, че е обитавана от духове и прокълната.
Смята се, че всеки, който я окачи в дома си, е застрашен от нещастия, свързани с обитателите на къщата. Има ли истина в тази история, или всичко е мит?
През 1985 г. масова истерия превзема Лондон. При пожари, възникнали при странни обстоятелства, къщи изгаряли до основи. Когато пожарникарите стигали до мястото, за да гасят огъня, там вече имало само тлеещи руини. Във всички изгорели къщи обаче имали едно общо нещо, оцеляло след огнения ад – картина на плачещо момче.
„Плачещите момчета“ е серия от картини, създадени от художника Бруно Амадио. Според непотвърдена информация има около 65 различни версии на картината на плачещото момче. Няколко такива копия попадат в Лондон за масово производство. На 4 септември 1985 г. британският вестник „Стар“ публикува статия за серия от пожари, унищожили домове, като оцеляла е само картина на плачещо момче.
Според масовата истерия всяко нейно копие било прокълнато.
В средата на XX век художникът Джовани Браголини нарисувал сираче, което се скитало по улиците. Той осиновил това сираче, което било нямо. Било загубило родителите си при пожар. Свещеник разпознал момчето като Дон Бонийо. Където и да се появявало то, там избухвали пламъци. Викали му „Диабло“.
Браголини се върнал един ден и открил, че ателието му е изгоряло до основи и обвинил момчето в подпалването. То се разстроило и избягало. Не се чуло нищо за него до 1976 г., когато се случила автомобилна катастрофа край Барселона. Кола избухнала в пламъци и единственото оцеляло нещо била шофьорска книжка на името на Дон Бонийо.
Много хора по света все още силно вярват в това проклятие. Някои твърдят, че са имали картината и че стаята, в която е била окачена, се е запалила. Други разказват, че в стаята с картината имат повишена тревожност и неприятно чувство. За трети тя се е превърнала в колекционерска страст.
