По време на последната предизборна кампания политическите формации са успели да съберат над 1,6 милиона евро под формата на дарения. Финансовата подкрепа разкрива интересни тенденции в начина, по който се финансират политическите амбиции в страната.
Лидер по събрани средства е партията „Прогресивна България“, която е привлекла около 1,1 милиона евро. Следва ДПС със 300 хиляди евро, докато ПП-ДБ отчитат малко над 80 хиляди. БСП е събрала 50 хиляди евро, а формации като „Сияние“ и „Синя България“ са на ниво около 30 хиляди евро всяка.
Експертите отбелязват, че високите суми за новите формации са закономерни, тъй като те не разполагат с държавни субсидии и разчитат изцяло на доброволни дарения за финансиране на своите кампании.
Един от най-впечатляващите факти е, че близо 80% от даренията са в размер под минималната работна заплата, като най-често сумите варират между 500 и 600 евро. Тази практика предизвиква сериозни дискусии, тъй като законът не изисква декларация за произход на средствата при суми под този праг.
Тази „анонимност“ може да бъде използвана както за защита на бизнесмени, които се опасяват от възмездие, така и за прикриване на средства с неясен произход. Практиката не е нова и прилича на тенденциите от предишни избори, като например тези от 2001 и 2021 г.
В момента неправителственият сектор настоява за промени в законодателството, които да позволят на Сметната палата да извършва текущи проверки още по време на кампанията, вместо само след нея. Пълният и подробен отчет за финансовите потоци се очаква да бъде готов през юни.
По време на последната предизборна кампания политическите формации са успели да съберат над 1,6 милиона евро под формата на дарения. Финансовата подкрепа разкрива интересни тенденции в начина, по който се финансират политическите амбиции в страната.
Лидер по събрани средства е партията „Прогресивна България“, която е привлекла около 1,1 милиона евро. Следва ДПС със 300 хиляди евро, докато ПП-ДБ отчитат малко над 80 хиляди. БСП е събрала 50 хиляди евро, а формации като „Сияние“ и „Синя България“ са на ниво около 30 хиляди евро всяка.
Експертите отбелязват, че високите суми за новите формации са закономерни, тъй като те не разполагат с държавни субсидии и разчитат изцяло на доброволни дарения за финансиране на своите кампании.
Един от най-впечатляващите факти е, че близо 80% от даренията са в размер под минималната работна заплата, като най-често сумите варират между 500 и 600 евро. Тази практика предизвиква сериозни дискусии, тъй като законът не изисква декларация за произход на средствата при суми под този праг.
Тази „анонимност“ може да бъде използвана както за защита на бизнесмени, които се опасяват от възмездие, така и за прикриване на средства с неясен произход. Практиката не е нова и прилича на тенденциите от предишни избори, като например тези от 2001 и 2021 г.
В момента неправителственият сектор настоява за промени в законодателството, които да позволят на Сметната палата да извършва текущи проверки още по време на кампанията, вместо само след нея. Пълният и подробен отчет за финансовите потоци се очаква да бъде готов през юни.
