Планът на американския президент може да се окаже пагубен за иранската икономика, но също така заплашва да влоши икономическото въздействие върху САЩ и света
Провалът на мирните преговори между САЩ и Иран оставя президента Доналд Тръмп пред поредица от непривлекателни варианти, които едва ли ще му донесат решителна или бърза победа. Въпреки това той залага всичко на план за налагане на блокада на Ормузкия проток – ход, който носи сериозни рискове и непредвидими последици.
Описанието на администрацията за преговорите през уикенда в Исламабад, Пакистан, подсказваше надежда за капитулация от страна на Иран, включително обещание за отказ от ядрени оръжия и повторно отваряне на протока.
Иран обаче отказва да отстъпи този критичен инструмент за натиск и не приема твърденията на САЩ, че вече е загубил войната. Резултатът е патова ситуация, която поставя под въпрос едно от основните вярвания на Тръмп: че американската военна мощ може да пречупи всеки противник.
Притиснат да ограничи възможностите на Техеран, в неделя вечер Тръмп обяви пред журналисти, че е наредил на американската армия да наложи блокада на протока.
Идеята е да се пресекат петролните приходи на Иран и да се срине икономиката му. Мярката цели също да осуети плана на Техеран да събира такси за „безопасно преминаване“ от танкерите в жизненоважния воден път.
Планът на Тръмп може да се окаже пагубен за иранската икономика, но също така заплашва да влоши икономическото въздействие върху САЩ и света. Цените на петрола веднага скочиха след новината, като суровият петрол сорт „Брент“ поскъпна с 8% до 104 долара за барел.
Тази реакция ще постави на изпитание решимостта на Тръмп, тъй като американците вече са разочаровани от високите цени на храните и жилищата, а цената на бензина надхвърли средно 4 долара за галон.
Централното командване на САЩ (CENTCOM) уточни, че блокадата ще се прилага за целия трафик към и от ирански пристанища, но няма да пречи на свободата на корабоплаването за съдове, пътуващи към пристанища в други държави.
Междувременно бившият посланик на САЩ в ООН Ники Хейли заяви пред CNN, че Тръмп няма друг избор, освен да се опита да отвори протока със сила, за да предотврати финансирането на иранските прокси групировки и ядрената програма.
Блокадата обаче крие и дипломатически рискове – тя може да доведе до конфронтация с големи сили като Китай или да навреди на съюзници като Япония и европейските държави, които разчитат силно на петрола от Персийския залив.
Сенаторът демократ Марк Уорнър изрази скептицизъм, заявявайки, че не вижда как блокирането на протока ще принуди иранците да го отворят.
Белият дом изброи и исканията, които Иран е отхвърлил: прекратяване на обогатяването на уран, демонтиране на ядрени съоръжения и спиране на финансирането за „Хамас“, „Хизбула“ и хутите в Йемен.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който води американската делегация, определи тези условия като „последното и най-добро предложение“ на Вашингтон.
Войната, която Тръмп се надяваше да бъде бърза и решителна, се проточва без ясен край. Икономическите щети растат, а одобрението на президента ерозира.
Докато администрацията твърди, че военната кампания е успех, Иран продължава да демонстрира непокорство, предизвиквайки твърдението, че чуждите войни се започват лесно, но се спират трудно.
Планът на американския президент може да се окаже пагубен за иранската икономика, но също така заплашва да влоши икономическото въздействие върху САЩ и света
Провалът на мирните преговори между САЩ и Иран оставя президента Доналд Тръмп пред поредица от непривлекателни варианти, които едва ли ще му донесат решителна или бърза победа. Въпреки това той залага всичко на план за налагане на блокада на Ормузкия проток – ход, който носи сериозни рискове и непредвидими последици.
Описанието на администрацията за преговорите през уикенда в Исламабад, Пакистан, подсказваше надежда за капитулация от страна на Иран, включително обещание за отказ от ядрени оръжия и повторно отваряне на протока.
Иран обаче отказва да отстъпи този критичен инструмент за натиск и не приема твърденията на САЩ, че вече е загубил войната. Резултатът е патова ситуация, която поставя под въпрос едно от основните вярвания на Тръмп: че американската военна мощ може да пречупи всеки противник.
Притиснат да ограничи възможностите на Техеран, в неделя вечер Тръмп обяви пред журналисти, че е наредил на американската армия да наложи блокада на протока.
Идеята е да се пресекат петролните приходи на Иран и да се срине икономиката му. Мярката цели също да осуети плана на Техеран да събира такси за „безопасно преминаване“ от танкерите в жизненоважния воден път.
Планът на Тръмп може да се окаже пагубен за иранската икономика, но също така заплашва да влоши икономическото въздействие върху САЩ и света. Цените на петрола веднага скочиха след новината, като суровият петрол сорт „Брент“ поскъпна с 8% до 104 долара за барел.
Тази реакция ще постави на изпитание решимостта на Тръмп, тъй като американците вече са разочаровани от високите цени на храните и жилищата, а цената на бензина надхвърли средно 4 долара за галон.
Централното командване на САЩ (CENTCOM) уточни, че блокадата ще се прилага за целия трафик към и от ирански пристанища, но няма да пречи на свободата на корабоплаването за съдове, пътуващи към пристанища в други държави.
Междувременно бившият посланик на САЩ в ООН Ники Хейли заяви пред CNN, че Тръмп няма друг избор, освен да се опита да отвори протока със сила, за да предотврати финансирането на иранските прокси групировки и ядрената програма.
Блокадата обаче крие и дипломатически рискове – тя може да доведе до конфронтация с големи сили като Китай или да навреди на съюзници като Япония и европейските държави, които разчитат силно на петрола от Персийския залив.
Сенаторът демократ Марк Уорнър изрази скептицизъм, заявявайки, че не вижда как блокирането на протока ще принуди иранците да го отворят.
Белият дом изброи и исканията, които Иран е отхвърлил: прекратяване на обогатяването на уран, демонтиране на ядрени съоръжения и спиране на финансирането за „Хамас“, „Хизбула“ и хутите в Йемен.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който води американската делегация, определи тези условия като „последното и най-добро предложение“ на Вашингтон.
Войната, която Тръмп се надяваше да бъде бърза и решителна, се проточва без ясен край. Икономическите щети растат, а одобрението на президента ерозира.
Докато администрацията твърди, че военната кампания е успех, Иран продължава да демонстрира непокорство, предизвиквайки твърдението, че чуждите войни се започват лесно, но се спират трудно.
