Разследващите проверяват данни, че заможно българско семейство е финансирало „Лама Ивайло“ Калушев със сума от около 1 млн. лева, използвани за закупуването на имот в Мексико, който по информация на източници е служил като база за дейността на групата му по данни на „Гласове“ .
Според информация, разпространена от източници, запознати с разследването, млад мъж от Софийска област е дал показания, че е живял в Мексико като част от групата на Калушев. По думите му майка му е финансирала престоя му с около 150 000 евро, предназначени за различни обучения, включително гмуркане, спелеология и духовни практики. Това се е случило преди повече от десет години, когато той все още е бил непълнолетен.
Мъжът разказал, че е пребивавал заедно с Калушев и част от мъжете, по-късно намерени мъртви край хижа „Петрохан“, но впоследствие се дистанцирал и се върнал в България. По данни на източниците той е предоставил на разследващите информация за вътрешните отношения в групата и ролята на Калушев като неин едноличен лидер.
Показания сочат още, че в групата са се изграждали специфични взаимоотношения, като свидетелят е заявил, че е възприемал случващото се като част от живота си в общността и личното си развитие. Разследващите продължават да проверяват тези твърдения.
По информация на източниците трима от мъжете, открити мъртви край хижа „Петрохан“, както и самият Калушев, не са имали семейства и деца, а в групата през годините рядко са присъствали жени.
Паралелно с това властите проверяват данни, че друго заможно семейство е финансирало обучение на свое дете в чужбина заедно с Калушев, като средствата са използвани за закупуване на имота в Мексико. По информация на източниците семейството настоява за конфиденциалност по случая.
Разследването разглежда и изчезването на 23-годишния Николай Златков, който според данните е бил в неизвестност от седмица. За последно той е бил засечен заедно с Калушев и 15-годишния Алекс Макулев, пътувайки с кемпер, собственост на Калушев.
По информация на разследващите голяма част от живота на Златков е преминала в средата на групата, след като майка му се присъединява към общността след лични житейски трудности. Бащата на младежа също е дал показания, като е изразил притеснения за съдбата на сина си.
Според източници близостта между Калушев и Златков не е била тайна за обкръжението им, а в хижа „Петрохан“ дори са били поставени техни портрети, което е било възприемано като символ на вътрешната йерархия в групата.
Проверяват се и случаи, при които момчета на възраст между 10 и 15 години, а понякога и по-малки, са попадали в средата около Калушев. Анализът сочи, че в много от тези случаи поне единият родител е проявявал интерес към различни форми на психологическо или духовно развитие.
Според данните родители на някои от момчетата са се занимавали с различни образователни и психологически практики, което също е обект на анализ от страна на разследващите.
Самият Ивайло Калушев се е представял като ментор и обучител на деца още от началото на 90-те години, произхождайки от семейство на интелектуалци. В годините той е поддържал контакти с различни обществени и неправителствени среди, като около дейността му са се включвали различни публични личности и организации.
Според анализатори, разглеждащи случая, Калушев е изграждал образ на човек с висока експертност, който често е поставял под съмнение способността на родителите и институциите да се справят с проблемите на младите хора. Така той се е позиционирал като алтернативен авторитет.
Експерти отбелязват, че тийнейджърската възраст е период на търсене на идентичност, в който младите хора естествено се насочват към външни авторитети. В такава среда всеки възрастен, който заема силна наставническа позиция, може да придобие значително влияние, което създава рискове, ако липсва достатъчен контрол и баланс в отношенията.
Разследването по случая продължава, като властите проверяват всички обстоятелства около дейността на групата и връзките ѝ със събитията край хижа „Петрохан“.
Разследващите проверяват данни, че заможно българско семейство е финансирало „Лама Ивайло“ Калушев със сума от около 1 млн. лева, използвани за закупуването на имот в Мексико, който по информация на източници е служил като база за дейността на групата му по данни на „Гласове“ .
Според информация, разпространена от източници, запознати с разследването, млад мъж от Софийска област е дал показания, че е живял в Мексико като част от групата на Калушев. По думите му майка му е финансирала престоя му с около 150 000 евро, предназначени за различни обучения, включително гмуркане, спелеология и духовни практики. Това се е случило преди повече от десет години, когато той все още е бил непълнолетен.
Мъжът разказал, че е пребивавал заедно с Калушев и част от мъжете, по-късно намерени мъртви край хижа „Петрохан“, но впоследствие се дистанцирал и се върнал в България. По данни на източниците той е предоставил на разследващите информация за вътрешните отношения в групата и ролята на Калушев като неин едноличен лидер.
Показания сочат още, че в групата са се изграждали специфични взаимоотношения, като свидетелят е заявил, че е възприемал случващото се като част от живота си в общността и личното си развитие. Разследващите продължават да проверяват тези твърдения.
По информация на източниците трима от мъжете, открити мъртви край хижа „Петрохан“, както и самият Калушев, не са имали семейства и деца, а в групата през годините рядко са присъствали жени.
Паралелно с това властите проверяват данни, че друго заможно семейство е финансирало обучение на свое дете в чужбина заедно с Калушев, като средствата са използвани за закупуване на имота в Мексико. По информация на източниците семейството настоява за конфиденциалност по случая.
Разследването разглежда и изчезването на 23-годишния Николай Златков, който според данните е бил в неизвестност от седмица. За последно той е бил засечен заедно с Калушев и 15-годишния Алекс Макулев, пътувайки с кемпер, собственост на Калушев.
По информация на разследващите голяма част от живота на Златков е преминала в средата на групата, след като майка му се присъединява към общността след лични житейски трудности. Бащата на младежа също е дал показания, като е изразил притеснения за съдбата на сина си.
Според източници близостта между Калушев и Златков не е била тайна за обкръжението им, а в хижа „Петрохан“ дори са били поставени техни портрети, което е било възприемано като символ на вътрешната йерархия в групата.
Проверяват се и случаи, при които момчета на възраст между 10 и 15 години, а понякога и по-малки, са попадали в средата около Калушев. Анализът сочи, че в много от тези случаи поне единият родител е проявявал интерес към различни форми на психологическо или духовно развитие.
Според данните родители на някои от момчетата са се занимавали с различни образователни и психологически практики, което също е обект на анализ от страна на разследващите.
Самият Ивайло Калушев се е представял като ментор и обучител на деца още от началото на 90-те години, произхождайки от семейство на интелектуалци. В годините той е поддържал контакти с различни обществени и неправителствени среди, като около дейността му са се включвали различни публични личности и организации.
Според анализатори, разглеждащи случая, Калушев е изграждал образ на човек с висока експертност, който често е поставял под съмнение способността на родителите и институциите да се справят с проблемите на младите хора. Така той се е позиционирал като алтернативен авторитет.
Експерти отбелязват, че тийнейджърската възраст е период на търсене на идентичност, в който младите хора естествено се насочват към външни авторитети. В такава среда всеки възрастен, който заема силна наставническа позиция, може да придобие значително влияние, което създава рискове, ако липсва достатъчен контрол и баланс в отношенията.
Разследването по случая продължава, като властите проверяват всички обстоятелства около дейността на групата и връзките ѝ със събитията край хижа „Петрохан“.
