Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди официално новите, по-високи тарифи на природния газ, електроенергията и парното в България. Те влизат в сила веднага и ще определят сметките на битовите потребители за следващите дванайсет месеца – до 30 юни 2027 година. Въпреки поскъпването, държавният регулатор успя да пресече мащабните корпоративни апетити за шокови скокове, идващи от енергийните дружества в цялата страна.
Синьото гориво скача с близо 6 на сто
Общественият доставчик „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природния газ на крайните снабдители и на бизнеса с 5,84% по-скъпо спрямо предходния месец юни. Енергийният регулатор фиксира окончателната цена на синьото гориво на стойност 37,70 евро за мегаватчас.
Важно е да се отбележи, че в тази сума не са включени допълнителните разходи за достъп, пренос, акциз и ДДС, които гражданите плащат по веригата. Увеличението на газа оказва и автоматичен натиск върху ценообразуването на топлата вода и парното.
Новите сметки за ток: Кое дружество с колко вдига тарифата?
По отношение на електроенергията за битовите потребители се въвежда среднопретеглено увеличение от 2,99% на общите цени за крайния бит. На практика поскъпването е различно за трите електроразпределителни района, но се задържа в рамките на около 3 на сто.
Ето как се разпределя тежестта по дружества:
- „ЕСП Златни Пясъци“ ООД – най-висок скок с 5,80%;
- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – увеличение с 3,24%;
- „Електрохолд Продажби“ ЕАД – поскъпване с 3,11%;
- „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (Североизточна България) – най-леко увеличение от 2,38%.
КЕВР отряза топлофикациите: Поискаха 30%, одобриха им под 5%
Най-драстична се оказа ножицата между първоначалните искания на местните топлофикационни дружества и крайното решение на КЕВР. Комисията одобри средно увеличение на парното и топлата вода от едва 4,58% за новия регулаторен сезон. За сравнение, в своите заявления компаниите настояваха за среден шоков удар от цели 30,65%.
В Русе първоначалните мераци на местното дружество бяха сред най-скандалните в страната. „Топлофикация Русе“ АД настояваше за повишение на цената с внушителните 69,05%, но енергийният регулатор го ограничи до точно 5%. Подобна е ситуацията и в Разград, където дружеството искаше ръст от 15,35%, но получи едва 4,98%. Във Велико Търново клиентите ще плащат с 4,99% повече при първоначално искани 26,02%.
Орязване на претенциите в останалата част от страната:
- София: „Топлофикация София“ ЕАД получава ръст от 5,50% при поискани 29%;
- Пловдив: „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – поскъпване с 3,70% при поискани 12,69%;
- Плевен: Цената се вдига с 5,54% вместо настояваните 11,27%;
- Бургас: Ръст от 3,66% при заявени 17,28%;
- Варна: „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД вдига цената с 5,19% при поискани 10,05%;
- Враца: Драстично разминаване – дружеството настояваше за 49,42% увеличение, но КЕВР одобри едва 3,59%;
- Перник и Сливен: Ръстът е съответно 4,23% (при поискани 29,68%) и 5,18% (при поискани 33,37%).
С това решение регулаторът на практика защити потребителите от непосилно поскъпване на комуналните услуги в условията на динамична икономическа обстановка.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди официално новите, по-високи тарифи на природния газ, електроенергията и парното в България. Те влизат в сила веднага и ще определят сметките на битовите потребители за следващите дванайсет месеца – до 30 юни 2027 година. Въпреки поскъпването, държавният регулатор успя да пресече мащабните корпоративни апетити за шокови скокове, идващи от енергийните дружества в цялата страна.
Синьото гориво скача с близо 6 на сто
Общественият доставчик „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природния газ на крайните снабдители и на бизнеса с 5,84% по-скъпо спрямо предходния месец юни. Енергийният регулатор фиксира окончателната цена на синьото гориво на стойност 37,70 евро за мегаватчас.
Важно е да се отбележи, че в тази сума не са включени допълнителните разходи за достъп, пренос, акциз и ДДС, които гражданите плащат по веригата. Увеличението на газа оказва и автоматичен натиск върху ценообразуването на топлата вода и парното.
Новите сметки за ток: Кое дружество с колко вдига тарифата?
По отношение на електроенергията за битовите потребители се въвежда среднопретеглено увеличение от 2,99% на общите цени за крайния бит. На практика поскъпването е различно за трите електроразпределителни района, но се задържа в рамките на около 3 на сто.
Ето как се разпределя тежестта по дружества:
- „ЕСП Златни Пясъци“ ООД – най-висок скок с 5,80%;
- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – увеличение с 3,24%;
- „Електрохолд Продажби“ ЕАД – поскъпване с 3,11%;
- „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (Североизточна България) – най-леко увеличение от 2,38%.
КЕВР отряза топлофикациите: Поискаха 30%, одобриха им под 5%
Най-драстична се оказа ножицата между първоначалните искания на местните топлофикационни дружества и крайното решение на КЕВР. Комисията одобри средно увеличение на парното и топлата вода от едва 4,58% за новия регулаторен сезон. За сравнение, в своите заявления компаниите настояваха за среден шоков удар от цели 30,65%.
В Русе първоначалните мераци на местното дружество бяха сред най-скандалните в страната. „Топлофикация Русе“ АД настояваше за повишение на цената с внушителните 69,05%, но енергийният регулатор го ограничи до точно 5%. Подобна е ситуацията и в Разград, където дружеството искаше ръст от 15,35%, но получи едва 4,98%. Във Велико Търново клиентите ще плащат с 4,99% повече при първоначално искани 26,02%.
Орязване на претенциите в останалата част от страната:
- София: „Топлофикация София“ ЕАД получава ръст от 5,50% при поискани 29%;
- Пловдив: „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – поскъпване с 3,70% при поискани 12,69%;
- Плевен: Цената се вдига с 5,54% вместо настояваните 11,27%;
- Бургас: Ръст от 3,66% при заявени 17,28%;
- Варна: „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД вдига цената с 5,19% при поискани 10,05%;
- Враца: Драстично разминаване – дружеството настояваше за 49,42% увеличение, но КЕВР одобри едва 3,59%;
- Перник и Сливен: Ръстът е съответно 4,23% (при поискани 29,68%) и 5,18% (при поискани 33,37%).
С това решение регулаторът на практика защити потребителите от непосилно поскъпване на комуналните услуги в условията на динамична икономическа обстановка.
