Една от жертвите в Петрохан – Ивайло Иванов, и оцелял от тройното убийство в хижата – Ивайло Калушев, са дали съвместно интервю преди 7 години в ефира на БНР.
Сегашните деца нямат детство, казва Иво Калушев – създател на Школа за приключения Роук:
„Това е тенденция, която се забелязва от доста време насам, но в момента е някак плашеща ситуацията. Причините, предполагам, са доста комплексни, но това, която наблюдаваме е, че децата все повече и повече се отчуждават от семейството, прекарват все повече и повече време в училище. В момента се налага схема на целодневно обучение в много училища.
Това е нещо, което може би идва от родителите, които просто пращат децата на „отглеждане“ в училището и то в момента в частните училища е факт на много места – деца, които са цел ден на училище, учебни часове, които са по 60 минути и всъщност тези деца, те нямат детство и започва да се вижда все повече и повече тези липса на детство.
Има един цял свят, за чието съществуване тези деца изобщо не знаят нищо. Това е светът на игрите, на спортовете, на планината, всичко се капсулира в училище и това се забелязва по много плашещ начин. самите деца са доста „угаснали“, бих казал.“
Ивайло Иванов от Българската асоциация по екстремни спортове, който също е част от школата, допълва:
„В училище децата на практика следват модела на цял работен ден, в който те вместо да са до обяд на училище и след това да имат свободно време предимно за игра, повтарят деня на възрастните. Природата напълно липсва в цялото им ежедневие.“
Иво Калушев обяснява, че децата вече не знаят как да си играят:
„Ние работим и с частни училища и с държавни училища и това, което получаваме като обратна връзка от самите директори, от самите учители на тези училища, е доста обезпокоително. Това са деца, които буквално не знаят какво е да си играят. Става дума за базови умения и познания за това да си играеш, дори това го няма, Учители по физическо споделят, че първото, което трябва да учат децата, е как да си играят. Не на конкретни игри, а как да си играят въобще.“
Тази обезпокоителна тенденция може да се подсили при налагане на целодневната форма на обучение в училище, за която настояват и много родители, които в нея пък виждат възможност да обегчат своите ангажименти към деня на децата им.
Школата за приключения, която съществува над 25 години предупреждава, че в сравнителен план това „угасване на играта и на детските мечти“ се случва едва в последните години.
Контролирания досег с екстремните спортове и оцеляването в досег с природата могат да вдъхнат увереност на децата във възрастноватата група от 10 до 15 годишните и да ги научат да се справят сами със сложни ситуации и изпитания.
Една от жертвите в Петрохан – Ивайло Иванов, и оцелял от тройното убийство в хижата – Ивайло Калушев, са дали съвместно интервю преди 7 години в ефира на БНР.
Сегашните деца нямат детство, казва Иво Калушев – създател на Школа за приключения Роук:
„Това е тенденция, която се забелязва от доста време насам, но в момента е някак плашеща ситуацията. Причините, предполагам, са доста комплексни, но това, която наблюдаваме е, че децата все повече и повече се отчуждават от семейството, прекарват все повече и повече време в училище. В момента се налага схема на целодневно обучение в много училища.
Това е нещо, което може би идва от родителите, които просто пращат децата на „отглеждане“ в училището и то в момента в частните училища е факт на много места – деца, които са цел ден на училище, учебни часове, които са по 60 минути и всъщност тези деца, те нямат детство и започва да се вижда все повече и повече тези липса на детство.
Има един цял свят, за чието съществуване тези деца изобщо не знаят нищо. Това е светът на игрите, на спортовете, на планината, всичко се капсулира в училище и това се забелязва по много плашещ начин. самите деца са доста „угаснали“, бих казал.“
Ивайло Иванов от Българската асоциация по екстремни спортове, който също е част от школата, допълва:
„В училище децата на практика следват модела на цял работен ден, в който те вместо да са до обяд на училище и след това да имат свободно време предимно за игра, повтарят деня на възрастните. Природата напълно липсва в цялото им ежедневие.“
Иво Калушев обяснява, че децата вече не знаят как да си играят:
„Ние работим и с частни училища и с държавни училища и това, което получаваме като обратна връзка от самите директори, от самите учители на тези училища, е доста обезпокоително. Това са деца, които буквално не знаят какво е да си играят. Става дума за базови умения и познания за това да си играеш, дори това го няма, Учители по физическо споделят, че първото, което трябва да учат децата, е как да си играят. Не на конкретни игри, а как да си играят въобще.“
Тази обезпокоителна тенденция може да се подсили при налагане на целодневната форма на обучение в училище, за която настояват и много родители, които в нея пък виждат възможност да обегчат своите ангажименти към деня на децата им.
Школата за приключения, която съществува над 25 години предупреждава, че в сравнителен план това „угасване на играта и на детските мечти“ се случва едва в последните години.
Контролирания досег с екстремните спортове и оцеляването в досег с природата могат да вдъхнат увереност на децата във възрастноватата група от 10 до 15 годишните и да ги научат да се справят сами със сложни ситуации и изпитания.
