Украйна се отказа от амбицията си да се присъедини към НАТО в замяна на западни гаранции за сигурност като компромис за прекратяване на войната с Русия. Това заяви президентът Володимир Зеленски преди разговорите с американските пратеници в Берлин, съобщава “Ройтерс”.
Този ход бележи голяма промяна за Украйна, която се бори да се присъедини към Алианса като предпазна мярка срещу руски атаки и има такъв стремеж, включен в конституцията си. Освен това той отговаря на една от военните цели на Русия, въпреки че Киев досега твърдо се противопоставяше на отстъпването на територия на Москва.
Зеленски заяви, че гаранциите за сигурност на САЩ, Европа и други партньори, вместо членство в НАТО, са компромис от страна на Украйна.
“От самото начало желанието на Украйна беше да се присъедини към НАТО, това са реални гаранции за сигурност. Някои партньори от САЩ и Европа не подкрепиха тази посока”, отбеляза той.
“По този начин днес двустранните гаранции за сигурност между Украйна и САЩ, гаранциите за сигурност, подобни на член 5, за нас от САЩ, и гаранциите за сигурност от европейски колеги, както и от други страни – Канада, Япония – са възможност за предотвратяване на ново руско нашествие”, посочи Зеленски.
“И това вече е компромис от наша страна”, изтъкна той и добави, че гаранциите за сигурност трябва да бъдат правно обвързващи.
По-рано Зеленски призова за “достоен” мир и гаранции, че Русия няма да атакува отново Украйна, докато се готвеше да се срещне с американски пратеници и европейски съюзници в Берлин, за да сложи край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война.
Под натиск от президента на САЩ Доналд Тръмп да подпише мирно споразумение, което първоначално подкрепяше исканията на Москва, Зеленски обвини Русия, че протака войната чрез смъртоносни бомбардировки на градове и на електрозахранването и водоснабдяването на Украйна.
Въпреки че точният състав на срещите днес и утре не е оповестен публично, американски служител заяви, че пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф и зет му Джаред Къшнър пътуват до Германия за разговори с участието на украинци и европейци.
Решението да се изпрати Уиткоф, който е водил преговорите с Украйна и Русия по мирно предложение на САЩ, изглежда е сигнал, че Вашингтон вижда шанс за напредък близо четири години след руската инвазия през 2022 г.
Зеленски заяви, че Украйна, европейците и САЩ обмислят план от 20 точки и че в края на този план има прекратяване на огъня. Той посочи, че Киев няма директни преговори с Русия.
Зеленски отбеляза, че прекратяването на огъня по настоящите фронтови линии би било справедлив вариант. Русия поиска Киев да изтегли войските си от части от източните Донецка и Луганска област, които Украйна все още държи.
“Украйна се нуждае от мир при достойни условия и ние сме готови да работим възможно най-конструктивно. Следващите дни ще бъдат изпълнени с дипломация. Изключително важно е тя да даде резултати”, подчерта Зеленски.
Германският канцлер Фридрих Мерц е домакин на среща на върха на Зеленски и европейските лидери в германската столица утре – последната от поредица публични прояви на подкрепа за украинския лидер от съюзници в цяла Европа.
Великобритания, Франция и Германия работят за усъвършенстване на предложенията на САЩ, които в проект, разкрит миналия месец, призовават Киев да отстъпи повече територии, да се откаже от амбицията си да се присъедини към НАТО и да приеме ограничения на въоръжените си сили.
Европейските съюзници определиха това като “критичен момент”, който би могъл да оформи бъдещето на Украйна, и се опитаха да подкрепят финансите на Киев, като използват замразени активи на руската централна банка, за да финансират военния и гражданския бюджет на Киев.
Руският президент Владимир Путин беше домакин на Уиткоф и Къшнър на среща по-рано през декември, която Кремъл оцени като “конструктивна”, въпреки че не бяха постигнати големи пробив.
Зеленски заяви, че стотици хиляди все още са без ток след руските удари по енергийните, отоплителните и водоснабдителните системи в цяла Украйна и публикува снимки на горящи и разрушени сгради.
“Русия протака войната и се стреми да нанесе колкото се може повече вреда на нашия народ”, изтъкна той.
“Общо руснаците изстреляха над 1500 бойни дрона, близо 900 управляеми авиобомби и 46 ракети от различни типове срещу Украйна тази седмица”, добави Зеленски.
Володимир Зеленски вече пристига в Германия, където планира, наред с други неща, да се срещне с американския преговорен екип за слагане на край на войната. Това съобщи самият Зеленски в платформата “Телеграм”, предаде Укринформ.
“Вече съм в Германия. Днешната програма включва среща с американския преговарящ екип. Фокусираме се върху това как да гарантираме надеждно сигурността на Украйна, така че опитът от Будапещенския меморандум и руската инвазия да не се повторят никога. Разчитаме на конструктивни преговори”, каза Зеленски.
По-рано украинският президент заяви, че все още не е получил официален отговор от САЩ на последните предложения във връзка с мирния план.
Според него в Берлин днес ще е “украинско-американски ден”, който ще включва и среща с германския канцлер Фридрих Мерц и други европейски лидери.
Украйна се отказа от амбицията си да се присъедини към НАТО в замяна на западни гаранции за сигурност като компромис за прекратяване на войната с Русия. Това заяви президентът Володимир Зеленски преди разговорите с американските пратеници в Берлин, съобщава “Ройтерс”.
Този ход бележи голяма промяна за Украйна, която се бори да се присъедини към Алианса като предпазна мярка срещу руски атаки и има такъв стремеж, включен в конституцията си. Освен това той отговаря на една от военните цели на Русия, въпреки че Киев досега твърдо се противопоставяше на отстъпването на територия на Москва.
Зеленски заяви, че гаранциите за сигурност на САЩ, Европа и други партньори, вместо членство в НАТО, са компромис от страна на Украйна.
“От самото начало желанието на Украйна беше да се присъедини към НАТО, това са реални гаранции за сигурност. Някои партньори от САЩ и Европа не подкрепиха тази посока”, отбеляза той.
“По този начин днес двустранните гаранции за сигурност между Украйна и САЩ, гаранциите за сигурност, подобни на член 5, за нас от САЩ, и гаранциите за сигурност от европейски колеги, както и от други страни – Канада, Япония – са възможност за предотвратяване на ново руско нашествие”, посочи Зеленски.
“И това вече е компромис от наша страна”, изтъкна той и добави, че гаранциите за сигурност трябва да бъдат правно обвързващи.
По-рано Зеленски призова за “достоен” мир и гаранции, че Русия няма да атакува отново Украйна, докато се готвеше да се срещне с американски пратеници и европейски съюзници в Берлин, за да сложи край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война.
Под натиск от президента на САЩ Доналд Тръмп да подпише мирно споразумение, което първоначално подкрепяше исканията на Москва, Зеленски обвини Русия, че протака войната чрез смъртоносни бомбардировки на градове и на електрозахранването и водоснабдяването на Украйна.
Въпреки че точният състав на срещите днес и утре не е оповестен публично, американски служител заяви, че пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф и зет му Джаред Къшнър пътуват до Германия за разговори с участието на украинци и европейци.
Решението да се изпрати Уиткоф, който е водил преговорите с Украйна и Русия по мирно предложение на САЩ, изглежда е сигнал, че Вашингтон вижда шанс за напредък близо четири години след руската инвазия през 2022 г.
Зеленски заяви, че Украйна, европейците и САЩ обмислят план от 20 точки и че в края на този план има прекратяване на огъня. Той посочи, че Киев няма директни преговори с Русия.
Зеленски отбеляза, че прекратяването на огъня по настоящите фронтови линии би било справедлив вариант. Русия поиска Киев да изтегли войските си от части от източните Донецка и Луганска област, които Украйна все още държи.
“Украйна се нуждае от мир при достойни условия и ние сме готови да работим възможно най-конструктивно. Следващите дни ще бъдат изпълнени с дипломация. Изключително важно е тя да даде резултати”, подчерта Зеленски.
Германският канцлер Фридрих Мерц е домакин на среща на върха на Зеленски и европейските лидери в германската столица утре – последната от поредица публични прояви на подкрепа за украинския лидер от съюзници в цяла Европа.
Великобритания, Франция и Германия работят за усъвършенстване на предложенията на САЩ, които в проект, разкрит миналия месец, призовават Киев да отстъпи повече територии, да се откаже от амбицията си да се присъедини към НАТО и да приеме ограничения на въоръжените си сили.
Европейските съюзници определиха това като “критичен момент”, който би могъл да оформи бъдещето на Украйна, и се опитаха да подкрепят финансите на Киев, като използват замразени активи на руската централна банка, за да финансират военния и гражданския бюджет на Киев.
Руският президент Владимир Путин беше домакин на Уиткоф и Къшнър на среща по-рано през декември, която Кремъл оцени като “конструктивна”, въпреки че не бяха постигнати големи пробив.
Зеленски заяви, че стотици хиляди все още са без ток след руските удари по енергийните, отоплителните и водоснабдителните системи в цяла Украйна и публикува снимки на горящи и разрушени сгради.
“Русия протака войната и се стреми да нанесе колкото се може повече вреда на нашия народ”, изтъкна той.
“Общо руснаците изстреляха над 1500 бойни дрона, близо 900 управляеми авиобомби и 46 ракети от различни типове срещу Украйна тази седмица”, добави Зеленски.
Володимир Зеленски вече пристига в Германия, където планира, наред с други неща, да се срещне с американския преговорен екип за слагане на край на войната. Това съобщи самият Зеленски в платформата “Телеграм”, предаде Укринформ.
“Вече съм в Германия. Днешната програма включва среща с американския преговарящ екип. Фокусираме се върху това как да гарантираме надеждно сигурността на Украйна, така че опитът от Будапещенския меморандум и руската инвазия да не се повторят никога. Разчитаме на конструктивни преговори”, каза Зеленски.
По-рано украинският президент заяви, че все още не е получил официален отговор от САЩ на последните предложения във връзка с мирния план.
Според него в Берлин днес ще е “украинско-американски ден”, който ще включва и среща с германския канцлер Фридрих Мерц и други европейски лидери.
