Основателят на охранителната фирма „Клуб 777“ Георги Калапатиров – Жоро Италианеца е обожавал песента „Бедни и богати“. Това разказа “ певицата Елена Чаушева, която е автор на текста, превърнал се в любим на мутрите от 90-те години на миналия век в България, цитирана от „Телеграф“. 27 години след показния разстрел на Италианеца Чаушева, наричана „майката на борците“, си спомня само с добро за него.
„Жоро Италианеца обожаваше песента „Бедни и богати“, чийто автор на текста съм аз. Познавам ги от деца – и Жоро, и Маджо, и Маргините. От времето, когато бяха млади спортисти в Олимпийски надежди. Бяха весели, влюбени в живота момчета“, спомня си Чаушева, наричана „майката на борците“ поради познанството си с болшинството от тях в зората на демокрацията.
„Аз се познавах с един от треньорите им и покрай него се запознах и с тях. Те знаеха целия ми репертоар, толкова пъти са пеели с мен и на спортната база в Белмекен, и в Тетевен. Толкова пъти съм ги изпращала на аерогарата, когато заминаваха на състезания“, спомни си още Чаушева.
Близки
Тя обяснява, че била много близка с Жоро Италианеца и той буквално се изповядвал пред нея, била му душеприказчик. Чаушева помни добре и датата на смъртта му. На 6 април 1995 г. през нощта на Гребната база в Пловдив с един куршум бе застрелян Италианеца.
На това място е извършено покушението
Три години по-късно бе убит и съдружникът му Петър Петров-Патерицата. В началото на април 1995 г. Италианеца е в нелегалност, защото от полицията го търсят заради бой в пловдивска дискотека. Със съдружника му Петър Патерицата са обявени за национално издирване. Двамата се крият в Гърция, след което се връщат в България. В края на март са в курорта Боровец, като дори не дават вид, че се притесняват от полицията. На 5 април Жоро Калапатиров се отбива вкъщи. Носи спортно облекло и споделя с майка си, че отива към Пловдив.
Във фаталната нощ срещу четвъртък той освобождава охраната и шофьора си и отива на мистериозна среща на Гребната база. Какво точно се е случило там и с кого се е срещал така и 27 години не е разкрито. Говори се, че Италианеца е носел куфар, натъпкан с пари, които били предназначени за ченге, което трябвало да го свали от бюлетина за издирване. На приближените си Италианеца споменал само че трябва да осъществи сделка.
Вместо свободата си обаче Калапатиров среща смъртта. Когато след един час негови приятели отиват да го приберат, откриват трупа му. И до днес не е ясно кой е дръпнал спусъка. За убийството е проверяван соченият за автокрадец №1 в страната по онова време Ганчо Въчков-Ганеца, но става ясно, че не е намесен.
Красавец
„Жоро Италианеца беше красавец – всеки косъм на главата му беше нареден. Беше суетен. За мен лично те бяха много добри момчета. Аз бях и съм близка със семейството му. Баща му Митко почина, майка му е жива. Познавам брат му. Преди 3-4 години за последен път се събрахме в заведение по повод смъртта на Жоро. Ние така си го почитаме. Но COVID пандемията промени много неща – няма как да се правят сбирки с много хора. А и аз вече съм на 72 години, на тази възраст човек има различни заболявания. Изкарах тежко вируса и почти не излизам от вкъщи.
На 8 април имам рожден ден, навършвам 73 години“, разказа още Елена Чаушева. Чаушева е пяла с оркестър „Канарите“ по времето на разцвета на борците. Пред „Телеграф“ тя си спомни, че написала текста на култовата песен „Бедни и богати“ в момент на влюбеност и тъга. „Мелодията е на гръцка песен, беше бавна, протяжна. Първо изпълнявахме нея. На един Ивановден, в особен момент на влюбеност измислих българския текст към нея“, разказа Чаушева. След време певицата Тони Дачева е записала песента със същия текст.
На гроба
И до днес тази песен звучи на гроба на Италианеца. Всяка година приятелите на Калапатиров палят свещи на лобното му място и в родното му село Златитрап. Бившите представители на ъндърграунда отдават почит и след това се събирали в известен ресторант в Пловдив. През последните две години обаче тази традиция била нарушена заради COVID пандемията. На поклонение ходели само най-близките, а срещите в ресторанта и пеенето на песента били забравени. Вероятно е този април традицията да се възроди, тъй като ограниченията паднаха. „Може би ще се срещнат отново, както в старите времена“, допускат негови познати.
Жоро Италианеца и гробът му
Калапатиров учил в Спортното училище в Чепеларе, където тренирал борба и от там имал доста приятели, които го почитат и до днес. Освен с борба, Италианеца се е занимавал и с футбол като емигрант в Италия. На Ботуша играел още степ танци и тренирал деца по борба. Три години живял в Милано. През 1992 г. се върнал в Пловдив. Година по-късно заедно с няколко души от спортните среди създали “Клуб 777”. Започнали да се занимават с охранителна и застрахователна дейност.
Бизнес
Калапатиров вложил в бизнеса спестяванията от работата в Италия, почти 2 млн. лева. Именно заради гурбета му лепват прякора Италианеца. В първите години на прехода и преразпределяне на капитали новите бизнесмени се набъркват в конфликти с опоненти в застрахователните структури, стига се до стълкновения и кръвопролития. “Калапатиров не се намесвал често в скандали, но не е оставал и настрани”, спомнят си негови познати. До лятото на 1994 г. досието в полицията му е чисто. По онова време е първият инцидент с него. Една вечер участвал в престрелка с полицаи по пътя за село Граф Игнатиево, а двама от участниците в инцидента дали показания срещу него.
По-късно се набъркал в побой над бодигард в дискотека в Пловдив и бил сред обявените за издирване. Известно време се крил у нас и в Гърция. Постепенно бизнесът на “седмиците” започва да запада. Те купуват фалирала банка, но не успяват да увеличат капитала. На 24 март 1998 г. е застрелян и Петър Петров-Патерицата, докато се прибирал с джип към дома си. На метри от жилището в кв. „Кючук Париж“ чакала от засада кола. Когато джипът приближава, от колата слизат двама мъже с автомати. Патерицата е убит с шест куршума, а предното стъкло е пробито на 17 места от откосите. Шофьорът му оцелява като по чудо.
Почитат го със сръбски оркестър
Известен сръбски оркестър идва всяка година в заведение в Стария Пловдив, където бивши членове на някогашните групировки се събират, за да почетат паметта на Италианеца. Според запознати към него има нещо като „култ към личността“ и се явява обединител на всички мутри в отвъдното. Който е бил близък с някой покойник от групировките, винаги идва да почете Италианеца, твърдят хора от пловдивския ъндърграунд. Те пристигат в началото на април под тепетата, като мястото на срещата обикновено се пази в тайна.
В кръчмата свири сръбският оркестър, който изпълнява любимите песни на починалия. Това са предимно хитове, популярни в бивша Югославия, както и българската „Бедни и богати“.
Основателят на охранителната фирма „Клуб 777“ Георги Калапатиров – Жоро Италианеца е обожавал песента „Бедни и богати“. Това разказа “ певицата Елена Чаушева, която е автор на текста, превърнал се в любим на мутрите от 90-те години на миналия век в България, цитирана от „Телеграф“. 27 години след показния разстрел на Италианеца Чаушева, наричана „майката на борците“, си спомня само с добро за него.
„Жоро Италианеца обожаваше песента „Бедни и богати“, чийто автор на текста съм аз. Познавам ги от деца – и Жоро, и Маджо, и Маргините. От времето, когато бяха млади спортисти в Олимпийски надежди. Бяха весели, влюбени в живота момчета“, спомня си Чаушева, наричана „майката на борците“ поради познанството си с болшинството от тях в зората на демокрацията.
„Аз се познавах с един от треньорите им и покрай него се запознах и с тях. Те знаеха целия ми репертоар, толкова пъти са пеели с мен и на спортната база в Белмекен, и в Тетевен. Толкова пъти съм ги изпращала на аерогарата, когато заминаваха на състезания“, спомни си още Чаушева.
Близки
Тя обяснява, че била много близка с Жоро Италианеца и той буквално се изповядвал пред нея, била му душеприказчик. Чаушева помни добре и датата на смъртта му. На 6 април 1995 г. през нощта на Гребната база в Пловдив с един куршум бе застрелян Италианеца.
На това място е извършено покушението
Три години по-късно бе убит и съдружникът му Петър Петров-Патерицата. В началото на април 1995 г. Италианеца е в нелегалност, защото от полицията го търсят заради бой в пловдивска дискотека. Със съдружника му Петър Патерицата са обявени за национално издирване. Двамата се крият в Гърция, след което се връщат в България. В края на март са в курорта Боровец, като дори не дават вид, че се притесняват от полицията. На 5 април Жоро Калапатиров се отбива вкъщи. Носи спортно облекло и споделя с майка си, че отива към Пловдив.
Във фаталната нощ срещу четвъртък той освобождава охраната и шофьора си и отива на мистериозна среща на Гребната база. Какво точно се е случило там и с кого се е срещал така и 27 години не е разкрито. Говори се, че Италианеца е носел куфар, натъпкан с пари, които били предназначени за ченге, което трябвало да го свали от бюлетина за издирване. На приближените си Италианеца споменал само че трябва да осъществи сделка.
Вместо свободата си обаче Калапатиров среща смъртта. Когато след един час негови приятели отиват да го приберат, откриват трупа му. И до днес не е ясно кой е дръпнал спусъка. За убийството е проверяван соченият за автокрадец №1 в страната по онова време Ганчо Въчков-Ганеца, но става ясно, че не е намесен.
Красавец
„Жоро Италианеца беше красавец – всеки косъм на главата му беше нареден. Беше суетен. За мен лично те бяха много добри момчета. Аз бях и съм близка със семейството му. Баща му Митко почина, майка му е жива. Познавам брат му. Преди 3-4 години за последен път се събрахме в заведение по повод смъртта на Жоро. Ние така си го почитаме. Но COVID пандемията промени много неща – няма как да се правят сбирки с много хора. А и аз вече съм на 72 години, на тази възраст човек има различни заболявания. Изкарах тежко вируса и почти не излизам от вкъщи.
На 8 април имам рожден ден, навършвам 73 години“, разказа още Елена Чаушева. Чаушева е пяла с оркестър „Канарите“ по времето на разцвета на борците. Пред „Телеграф“ тя си спомни, че написала текста на култовата песен „Бедни и богати“ в момент на влюбеност и тъга. „Мелодията е на гръцка песен, беше бавна, протяжна. Първо изпълнявахме нея. На един Ивановден, в особен момент на влюбеност измислих българския текст към нея“, разказа Чаушева. След време певицата Тони Дачева е записала песента със същия текст.
На гроба
И до днес тази песен звучи на гроба на Италианеца. Всяка година приятелите на Калапатиров палят свещи на лобното му място и в родното му село Златитрап. Бившите представители на ъндърграунда отдават почит и след това се събирали в известен ресторант в Пловдив. През последните две години обаче тази традиция била нарушена заради COVID пандемията. На поклонение ходели само най-близките, а срещите в ресторанта и пеенето на песента били забравени. Вероятно е този април традицията да се възроди, тъй като ограниченията паднаха. „Може би ще се срещнат отново, както в старите времена“, допускат негови познати.
Жоро Италианеца и гробът му
Калапатиров учил в Спортното училище в Чепеларе, където тренирал борба и от там имал доста приятели, които го почитат и до днес. Освен с борба, Италианеца се е занимавал и с футбол като емигрант в Италия. На Ботуша играел още степ танци и тренирал деца по борба. Три години живял в Милано. През 1992 г. се върнал в Пловдив. Година по-късно заедно с няколко души от спортните среди създали “Клуб 777”. Започнали да се занимават с охранителна и застрахователна дейност.
Бизнес
Калапатиров вложил в бизнеса спестяванията от работата в Италия, почти 2 млн. лева. Именно заради гурбета му лепват прякора Италианеца. В първите години на прехода и преразпределяне на капитали новите бизнесмени се набъркват в конфликти с опоненти в застрахователните структури, стига се до стълкновения и кръвопролития. “Калапатиров не се намесвал често в скандали, но не е оставал и настрани”, спомнят си негови познати. До лятото на 1994 г. досието в полицията му е чисто. По онова време е първият инцидент с него. Една вечер участвал в престрелка с полицаи по пътя за село Граф Игнатиево, а двама от участниците в инцидента дали показания срещу него.
По-късно се набъркал в побой над бодигард в дискотека в Пловдив и бил сред обявените за издирване. Известно време се крил у нас и в Гърция. Постепенно бизнесът на “седмиците” започва да запада. Те купуват фалирала банка, но не успяват да увеличат капитала. На 24 март 1998 г. е застрелян и Петър Петров-Патерицата, докато се прибирал с джип към дома си. На метри от жилището в кв. „Кючук Париж“ чакала от засада кола. Когато джипът приближава, от колата слизат двама мъже с автомати. Патерицата е убит с шест куршума, а предното стъкло е пробито на 17 места от откосите. Шофьорът му оцелява като по чудо.
Почитат го със сръбски оркестър
Известен сръбски оркестър идва всяка година в заведение в Стария Пловдив, където бивши членове на някогашните групировки се събират, за да почетат паметта на Италианеца. Според запознати към него има нещо като „култ към личността“ и се явява обединител на всички мутри в отвъдното. Който е бил близък с някой покойник от групировките, винаги идва да почете Италианеца, твърдят хора от пловдивския ъндърграунд. Те пристигат в началото на април под тепетата, като мястото на срещата обикновено се пази в тайна.
В кръчмата свири сръбският оркестър, който изпълнява любимите песни на починалия. Това са предимно хитове, популярни в бивша Югославия, както и българската „Бедни и богати“.
