Европейската автомобилна индустрия, дългогодишна гордост и икономически стълб на континента, е изправена пред историческа капитулация. Пазарът така и не успя да се възстанови напълно след пандемията от Covid-19, а производствените мощности в Европа днес работят средно на едва половината от капацитета си. Изправени пред призрака на масови фалити и затваряне на мощности, европейските производители вземат най-отчаяното възможно решение, като преотстъпват собствената си инфраструктура на най-големия си кошмар в лицето на китайската конкуренция.
Само допреди три години марки като BYD, MG, Chery, Geely, Leapmotor, Jaecoo и Xpeng бяха напълно непознати за средностатистическия европейски купувач. Днес, принудени от бруталната свръхконкуренция на вътрешния си пазар, те напредват агресивно и технологично на Запад. Данните на консултантската компания Dataforce разкриват шокиращ пробив, според който новите китайски играчи вече държат девет на сто от всички продажби на автомобили в Европа и контролират внушителните четиринадесет на сто от пазара на електромобили на континента.
За да заобиколят защитните европейски мита и стимулите, предназначени само за местно сглобявани коли, азиатските компании започнаха мащабна кампания за колонизиране на европейска почва. Пионер в тази тенденция стана Chery, която още през 2023 година закупи бившия завод на Nissan в Барселона с амбицията да бълва по двеста хиляди автомобила годишно. Експанзията им продължава с нов изследователски и дизайнерски център в Париж за разработка на малки електромобили, а по информация в медиите дори британският технологичен бастион на Nissan в Съндърланд може да бъде продаден на Chery или Dongfeng.
Най-притеснителният сигнал за предаването на фронта дойде от френско-италиано-американския мегаконцерн Stellantis, който обединява марки като Peugeot, Fiat, Opel и Jeep. Вместо да се бори, компанията отвори широко вратите за източната инвазия, като започна да обмисля частична продажба на завода си във Вилаверде, Мадрид, на китайската Leapmotor, в която Stellantis притежава петдесет и един процента дял.
Планът за капитулация не спира дотук, тъй като заводът в Сарагоса се подготвя да сглобява модели на Leapmotor, а в бъдеще там се предвижда и производство на електрически SUV под германската марка Opel, но с изцяло китайско ДНК. Според разкрития на Bloomberg, Stellantis отива още по-далеч, обмисляйки продажбата на още три свои ключови фабрики във Франция, Германия и Италия на друг азиатски партньор в лицето на Dongfeng. Това на практика превръща европейските автомобилни заводи в обикновени наемни халета за китайски технологии.
Основното оръжие на китайските производители е бруталното ценово предимство, което се дължи на пълния им контрол върху веригата за доставки на батерии и по-ниските производствени разходи. Според актуални пазарни анализи, средната цена на китайски електромобил в Европа е между двадесет и четиридесет процента по-ниска от аналогичен модел, произведен от европейска марка. Ярък пример за това е моделът BYD Seagull, който се продава в Китай за под десет хиляди евро. Дори след модификациите за сигурност и транспорт за европейския пазар, тези превозни средства пристигат на цени под двадесет хиляди евро. Това е ниша, в която европейските гиганти просто няма как да предложат печеливш отговор.
Решението на Stellantis и Ford да пренасочат заводи или да ги продадат на китайски партньори отприщи вълна от недоволство сред мощните синдикати на континента. Тъй като заводите работят на половината от капацитета си, съкращенията на персонал вече започнаха, а превръщането на фабриките в обикновени площадки за сглобяване на готови китайски комплекти изисква много по-малко работна ръка. Европейската комисия се опита да спре инвазията чрез налагането на наказателни мита, но този ход се оказа безполезен, тъй като китайските марки вече произвеждат директно вътре в границите на Европейския съюз, заобикаляйки ограниченията. В крайна сметка, опитвайки се да спасят празните си заводи и да отговорят на строгите екологични регулации, европейските автогиганти сами вкараха Троянския кон в дома си.
Източник: standartnews.com
Европейската автомобилна индустрия, дългогодишна гордост и икономически стълб на континента, е изправена пред историческа капитулация. Пазарът така и не успя да се възстанови напълно след пандемията от Covid-19, а производствените мощности в Европа днес работят средно на едва половината от капацитета си. Изправени пред призрака на масови фалити и затваряне на мощности, европейските производители вземат най-отчаяното възможно решение, като преотстъпват собствената си инфраструктура на най-големия си кошмар в лицето на китайската конкуренция.
Само допреди три години марки като BYD, MG, Chery, Geely, Leapmotor, Jaecoo и Xpeng бяха напълно непознати за средностатистическия европейски купувач. Днес, принудени от бруталната свръхконкуренция на вътрешния си пазар, те напредват агресивно и технологично на Запад. Данните на консултантската компания Dataforce разкриват шокиращ пробив, според който новите китайски играчи вече държат девет на сто от всички продажби на автомобили в Европа и контролират внушителните четиринадесет на сто от пазара на електромобили на континента.
За да заобиколят защитните европейски мита и стимулите, предназначени само за местно сглобявани коли, азиатските компании започнаха мащабна кампания за колонизиране на европейска почва. Пионер в тази тенденция стана Chery, която още през 2023 година закупи бившия завод на Nissan в Барселона с амбицията да бълва по двеста хиляди автомобила годишно. Експанзията им продължава с нов изследователски и дизайнерски център в Париж за разработка на малки електромобили, а по информация в медиите дори британският технологичен бастион на Nissan в Съндърланд може да бъде продаден на Chery или Dongfeng.
Най-притеснителният сигнал за предаването на фронта дойде от френско-италиано-американския мегаконцерн Stellantis, който обединява марки като Peugeot, Fiat, Opel и Jeep. Вместо да се бори, компанията отвори широко вратите за източната инвазия, като започна да обмисля частична продажба на завода си във Вилаверде, Мадрид, на китайската Leapmotor, в която Stellantis притежава петдесет и един процента дял.
Планът за капитулация не спира дотук, тъй като заводът в Сарагоса се подготвя да сглобява модели на Leapmotor, а в бъдеще там се предвижда и производство на електрически SUV под германската марка Opel, но с изцяло китайско ДНК. Според разкрития на Bloomberg, Stellantis отива още по-далеч, обмисляйки продажбата на още три свои ключови фабрики във Франция, Германия и Италия на друг азиатски партньор в лицето на Dongfeng. Това на практика превръща европейските автомобилни заводи в обикновени наемни халета за китайски технологии.
Основното оръжие на китайските производители е бруталното ценово предимство, което се дължи на пълния им контрол върху веригата за доставки на батерии и по-ниските производствени разходи. Според актуални пазарни анализи, средната цена на китайски електромобил в Европа е между двадесет и четиридесет процента по-ниска от аналогичен модел, произведен от европейска марка. Ярък пример за това е моделът BYD Seagull, който се продава в Китай за под десет хиляди евро. Дори след модификациите за сигурност и транспорт за европейския пазар, тези превозни средства пристигат на цени под двадесет хиляди евро. Това е ниша, в която европейските гиганти просто няма как да предложат печеливш отговор.
Решението на Stellantis и Ford да пренасочат заводи или да ги продадат на китайски партньори отприщи вълна от недоволство сред мощните синдикати на континента. Тъй като заводите работят на половината от капацитета си, съкращенията на персонал вече започнаха, а превръщането на фабриките в обикновени площадки за сглобяване на готови китайски комплекти изисква много по-малко работна ръка. Европейската комисия се опита да спре инвазията чрез налагането на наказателни мита, но този ход се оказа безполезен, тъй като китайските марки вече произвеждат директно вътре в границите на Европейския съюз, заобикаляйки ограниченията. В крайна сметка, опитвайки се да спасят празните си заводи и да отговорят на строгите екологични регулации, европейските автогиганти сами вкараха Троянския кон в дома си.
Източник: standartnews.com
